Решение № 1104 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от Д. Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110211839 по описа за 2025 година като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е въз основа постъпила жалба от Д. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „,,***'', чрез процесуалния си представител адв. Ж. В. – САК, против наказателно постановление (НП) № СОА25-РД11-606/26.06.2025 г. издадено от Кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени пространни съображения относно незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Навеждат се доводи, че не е извършено нарушение, тъй като положената пътна маркировка, върху която се сочи да е било паркирано в нарушение на правилата МПС не е в цвета посочен в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (Наредбата) – жълт цвят. Сочи се, че е незаконосъобразно полагането на пътна маркировка от страна на Столична община. Твърди се несъставомерност на нарушението, доколкото липсва субективен елемент при извършването му. По тези съображения се иска отмяната на оспореното НП. Алтернативно се иска да бъде приложен чл. 28 ЗАНН като НП бъде отменено, а нарушителят предупреден.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител в лицето на адв. В., който пледира за отмяната на оспореното НП, като доразвива доводите си за липса на нарушение, поради липса на положена маркировка, съобразно изискванията на Наредбата. Претендира присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, представляващи адвокатско възнаграждение.

Редовно уведомената въззиваема страна се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт М.А., която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2025 г. А.П. на длъжност контрольор/инспектор при ЦГМ ЕАД, в изпълнение на 1 служебните си задължения възприел, че л.а. „,,***''“ с рег. № ,,***'' е паркиран в гр. София на ул. „Ангел Кънчев“ № 19 върху пътна маркировка М-14 „Начупена линия“, изпълнена в бял цвят. Бил изготвен снимков материал и издаден фиш за налагане на глоба в размер на 20 лева. На 26.03.2025 г. от жалбоподателя Д. К. е подадено възражение срещу фиша.

На 21.05.2025 г. А.П. съставил АУАН № 004074/21.05.2025 г., в присъствието на един свидетел по съставяне на акта и в присъствието на нарушителя (жалбоподателя К.). В съставения АУАН, актосъставителят приел, че е нарушена нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 65, т. 5 от ДП на ЗДвП (??), тъй като на 20.03.2025 г. било установено паркиране на собствения му автомобил (на жалбоподателя) върху пътна маркировка М-14, хоризонтално положена върху платното за движение на ППС на ул. „Ангел Кънчев“ № 19.

Актът бил предявен на К., който го подписал, като изложил възражението си, че не е извършил нарушение. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, на 26.06.2025 г. при идентично описание на фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението, било издадено процесното НП № СОА25-РД11-606/26.06.2025 г. от Кмета на Столична община, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя К. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът установи на база събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага обстойният им анализ.

Изготвените статични фото изображения (снимки) удостоверяват изпълнението на маркировка „Начупена линия“ с бяла боя на процесното място, както и номера на заснетия паркиран автомобил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и е насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно и от приложените заповеди за компетентност и длъжностни характеристики.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съставеният АУАН, както и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН за форма и реквизити. Нарушението е ясно описано, при пълно изложение на фактическите обстоятелства свързани с отговорността на нарушителя, с което е гарантирано правото на защита на последния.

Поради изложеното горе, настоящият състав прави извода си, че досъдебната фаза на административнонаказателното производство е протекла без допуснати съществени процесуални нарушения, които биха обусловили отмяната на атакуваното НП на формално основание.

Съдът споделя основното възражение изложено с въззивната жалба относно несъставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение. На жалбоподателя е вменено, че е паркирал собствения си лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'' в гр. София на ул. „Ангел Кънчев“ № 19 върху пътна маркировка М-14, хоризонтално положена върху платното за движение.

Видно от статичните фотоизображения (снимки), изискани от съда и приобщени по надлежния процесуален ред, положената пътна маркировка не отговаря на изискванията за пътна маркировка М-14. Този извод е правилен, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата:

„пътната маркировка върху платното за движение е постоянна и временна“, като според ал.

2

2 на чл.4 от същата Наредба: „постоянната пътна маркировка върху платното за движение, включително върху пешеходните пътеки, се изпълнява само с бял и жълт цвят“, а в ал. 3 (от чл. 4 на Наредбата) е посочeно, че „пътна маркировка с жълт цвят се използва само за очертаване на начупени линии, обозначаващи площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни средства, и за очертаване на ленти, предназначени за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“. Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредбата временната пътна маркировка се използва за въвеждане на временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи с продължителност повече от един месец съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците (ДВ, бр. 74 от 2010 г.) и е с оранжев цвят. От анализа на текста на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата се достига до извод, че за постоянна пътна маркировка може да бъде използван както бял, така и жълт цвят, но когато пътната маркировка е от начупени линии, обозначаващи площи забранени за престой и паркиране на ППС, то следва да бъде изпълнена с единствено и само с жълт цвят.

Нормотворецът в конкретния случай е направил разлика между маркировка, изпълнена с бял и маркировка, изпълнена с жълт цвят – като е допуснал иззпълнение в бяло или в жълто за общия случай на изпълнение на постоянна пътна маркировка. Извън този общ случай нормотдворецът е извел специален ред – единствено и само жълт цвят за изпълнение на маркировката, забраняваща паркирането на площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни средства. За съда е очевидно, че това е сторено с оглед специалното значение, което се отдава на тези площи и нуждата да се обърне специално внимание на водачите да не спират или паркират на такива площи. По този начин нормотворецът изрично е въвел цвета на маркировката като елемент от нейния фактически състав, според който: съгласно чл. 27, т. 6 от Наредбата – „начупена линия“ – М-14 се изпълнява съгласно указаното в Приложение № 15 към Наредбата, от което е видна и вложената воля (в Наредбата), че пътна маркировка „начупена линия“ М-14 следва да бъде изпълнена с жълт цвят, каквото е и действителното изискване по чл. 4, ал. 3 вр. ал. 1 от Наредбата. Същият цвят заложен за изпълнение на маркировката присъства и в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 вр. ал. 1 от Наредбата, от която е видно, че „начупената линия“ се изпълнява с жълт цвят под ъгъл 45° към ръба на пътната настилка (крайната линия) и се ограничава с линии, перпендикулярни на същия ръб, с дължина 2,00 m. Широчината на линията е 0,10 m.

Поради изложеното настоящата съдебна инстанция прие, че вмененото нарушение не е осъществено от обективна страна, респективно издаденото НП е незаконосъобразно поради издаването му в нарушение на материалноправни разпоредби и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят.

Налице е отправена към съда претенция за присъждането им, а по делото са представени доказателства за реално сторени такива. С оглед възражението за прекомерност на разноските, сторени от жалбоподателя от представителя на въззиваемата страна, както и факта на разглеждане на делото по същество в едно съдебно заседание, разноските представляващи адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до минималния предвиден размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 204.52 евро (равняващи се на 400 лева).

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр.ал.3, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА25-РД11-606/26.06.2025 г. издадено от Кмета на Столична община, с което на Д. Е. К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.

3

ОСЪЖДА Столична община, да заплати в полза на Д. Е. К., ЕГН ********** сумата от 204,52 евро (равняваща се на 400 лева) за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

София на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4