Решение № 10 от 13.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000281 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Атанасов груп“ ЕООД против решение № 21/06.03.2025 год., постановено по т.д.№ 156/2023 год. по описа на ОС – Добрич, допълнено с Решение № 36/28.04.2025 год., с което страната е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 47, ЕИК 175203485 следните суми: 487 680.99 лв, представляваща неплатена цена по Договор № 380- 231/18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, претендиран на основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.

318 и сл. ТЗ., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2023 год. до окончателното плащане; 23 024.26 лв, представляваща неустойка за периода 14.03.2023 г. – 11.10.2023 г., претендиран на основание чл. 92 ЗЗД, както и разноски в размер на сумата от 21 428.21 лв. и на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лв.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и 1 чл.13 ЗВЕРБ присъдените с решението суми са 249 347, 33 евро – главница и 11772, 12 евро – мораторна неустойка.

В предявената въззивна жалба се поддържа, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Заключението на ССЕ е непълно.

Отговорът по т.1 не установява размера на задължението Отговорът по зад.7 и зад.8 включва изчисления, касаещи УДП, КИ и ДИ, издадени през 2022 год., които нямат касателство към претендираното задължение от 2023 год. Зад.9 не е изпълнена от вещото лице. Отговорът по зад.13 не е съобразен с промените в ЗДДС. Издадената фактура от 10.07.2023 год. и КИ от същата дата не са коректно съставени, тъй като начисляват 11% повече ДДС. С посочените действия ответникът е ощетен с 10 641, 31 лева. Изчислението по зад.14 не обхваща цената на достъп, цената на пренос и цена за капацитет, участващи в ценообразуването. Претендира се допускането на повторна ССЕ и отмяна на постановения осъдителен съдебен акт.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Булгаргаз“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Претендира се потвърждаване на обжалвания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно възникването на облигационно отношение във връзка с доставката на природен газ, по силата на което „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД като продавач, се е задължил да прехвърли на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, като купувач, собствеността на договорените количества газ срещу цена, определена съобразно условията на договора.

Сключеният договор съдържа съществените елементи на договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и следв. ТЗ.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва наличието 2 осъществени доставки на природен газ в претендираното количество в исковия период м.март – август 2023 год. Съобразно заключението на ССЕ счетоводните документи във връзка с осъществените доставки /фактури, кредитни известия и УДП/ са отразени в счетоводствата и на двете страни.

Същите са включени в дневниците за покупките по ЗДДС, подадени от „Атанасов груп“ ЕООД, вкл. последният е ползвал данъчен кредит. Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение и фактическото доставяне на стоката, по повод на което е била съставена. В този смисъл - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д.

№ 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. ; Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК и др.

В производството пред въззивната инстанция се оспорва единствено размера на претендираното главно вземане за заплащане на цената на доставеното количество природен газ. Съобразно заключението на ССЕ, назначена от въззивната инстанция, цената на общото доставено количество, определена при съобразяване на специалния договорен регламент, възлиза на 496 853, 82 лева с ДДС. Заключението в разглежданата част е изготвено при съобразяване на единичната цена за MWh, вкл. всички допълнителни елементи на ценообразуването като пренос, достъп и др.

Въззивникът не е оспорил конкретен елемент от ценобразуването, вкл. и пред въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция се поддържат доводи за неправилно изчисление на ДДС по фактура № 2300004155/10.07.2023 год. за отчетен период м.юни 2023 год. и кредитно известие № 2300004010/10.07.2023 год. за аванс м.юни за доставка на природен газ. Поддържа се, че съгласно промените в ЗДДС ставката на косвения данък за м.юни е в размер на 9%.

3

Съгласно § 15д, ал.2 ПЗР на ЗДДС намалената ставка на ДДС в размер на 9% се прилага при доставки на природен газ до 01.07.2023 год. Считано от 01.07.2023 год. приложимата ставка за ДДС е в размер на 20%.

Съгласно § 15д, ал.2 ПЗР на ЗДДС к огато данъчното събитие по доставка, за която се прилагат ал. 2 и 3, е възникнало до влизането в сила на ал. 2 и 3 включително /09.07.2022 год./ и данъчният документ за доставката се издава след влизането в сила на ал. 2 и 3, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 113, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.

Следователно – релевантно значение за определяне на дължимата ставка на ДДС е датата на възникване на данъчното събитие.

Соченият принцип е възпроизведен и в § 20а, ал.10 ПЗР на ППЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) съгласно който, когато е възникнало данъчното събитие на доставките на стоки по § 15д, ал. 2 от ПЗР на Закона за данък върху добавената стойност до 1 юли 2023 г., и доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура след тази дата, за доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ЗДДС.

Сключеният договор регламентира доставката на природен газ за срок от една година съобразно Годишна програма, визираща годишното, месечното и дневното количество на стоката.

Не се спори между страните и в исковата молба изрично се признава, че договорът е сключен без представяне на гаранция или депозит, поради което по отношение сроковете за плащане е приложима разпоредбата на чл. 12.16.

Съобразно чл.12.16.1. в срок до 5-то число от месеца на доставката, доставчикът издава на клиента фактура за 100% от стойността на договорените количества газ. Цената на тази фактура се дължи до 12-то число на съответния месец на доставка.

На основание чл.12.16.3 в срок до 9-то число на месеца, следващ доставката, доставчикът издава на клиента дебитно/кредитно известие, отчитащо разликата между фактурираното и действително доставеното количество природен газ, количествата по чл.7.3 и 13.1, б.“б“ и дължим акциз.

Сключеният договор е такъв с периодично изпълнение по смисъла на 4 чл. 332 ТЗ и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК– доставчикът дължи периодично повтарящо се многократно изпълнение/доставки на заместими вещи съобразно предварително определена Програма, респ. купувачът дължи нееднократни плащания с предварително определен падеж и през предварително определени интервали от време. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт. Еднаквостта или различието на размера на задълженията нямат отношение към характеристиката им като периодични, а единствено е необходимо те да са предварително определени или определяеми.

Същевременно договорът е и такъв за трайно, непрекъснато изпълнение, тъй като доставчикът следва да извърши в рамките на определен срок повече от една от предварително определените престации.

При доставка с периодично или непрекъснато изпълнение като процесната доставка всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо – чл.25, ал.4 ЗДДС.

Съобразно чл.12.16.1. от договора плащането за доставката на природен газ през м.юни 2025 год. е станало дължимо в същия месец, тъй като всяка месечна доставка има характер на договор с предварително плащане на цената /чл. 334 ТЗ/. При това положение дължимата ставка на ДДС е в размер на 9%.

Правилно доставчикът е издал за договорените доставки за м.юни фактура № 2300003129/02.06.2023 год. /л.150/ с падеж 12.06.2023 год. относно доставки на 870.000 MWh стойност 62909,70 лева, върху които е начислено ДДС в размер на 9% в размер на 5 661, 87 лева или общата стойност на фактурата възлиза на 68 571, 57 лева.

Не се спори между страните, че реално потребеното количество природен газ за м.юни е било в размер на 1337, 839 MWh, т.е. в повече от количеството, заложено в Годишната програма, поради което доставчикът е следвало да издаде дебитно известие - чл.12.16.3 от договора и чл. 115, ал.3 ЗДДС, увеличаващо данъчната основа. Доставчикът е бил длъжен да издаде дебитно известие в срок до 9-то число на месеца, следващ доставката, респ. купувачът е бил длъжен да плати потребеното в повече количество до 12 -то число. Тъй като плащането на доставеното в повече е дължимо през месеца, 5 следващ доставката, данъчното събитие за разликата между договореното и реално доставеното количество възниква през м.юли 2023 год, когато приложимата ставка на ДДС е в размер на 20%.

Не следва различно разрешение и от нормата на §15д, ал.8 ПЗР на ЗДДС. Соченият текст регламентира случаи на корекции на данъчната основа за доставки, които са фактически извършени и документирани преди влизане в сила на ал. 2 и 3, респ. за тях изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115, като се прилага данъчният режим, действащ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка. В настоящия случай корекцията на данъчната основа е извършена първо във връзка с доставка, осъществена след влизане в сила на ал.2 и 3, отделно – във връзка с данъчно събитие за доставки извън договорения обем, което е настъпило в момент, различен от този на вече документираната доставка.

При съобразяване на горното дължимите плащания за доставки през юни 2023 год. са както следва:

Доставка

Количество

Цена

Приложима Дължимо Обща ставка ДДС ДДС стойност

Договорена доставка

870.000

MWh

62909,70 9% лева

5 661, 87 68 571, лева

57 лева

Допълнителна 467.839

33 829, 20% доставка

MWh

44 лева

/1337.839

MWh

–

870.000