Решение № 118 от 21.05.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Севлиево, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101426 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „МАКРОАДВАНС” AД, е предявил срещу Е. А. С., искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съедини искове по чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК,, с която искова молба се прави искане да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 600,44 евро /1174,35 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № 555143 от 11.07.2020 г., ведно със законната лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането, 233,39 евро /456,48 лева/ - представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 18.08.2022 г. до 18.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1301 от 03.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1802/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

В исковата молба се излагат съображения, че на 11.07.2020 г., между „Банка ДСК” АД, в качеството на кредитор, и Е. А. С., в качеството й на кредитополучател, бил сключен Договор за стоков кредит № 555143. На основание сключения договор за стоков кредит, „Банка ДСК” АД предоставила на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1585,95 лева, 1 който се отчитал в системата на Банката под № 0000000027208960. В т. 1 от Договора за стоков кредит било регламентирано, че сумата се предоставя за закупуването на телевизор на стойност 619 лева, на маша на стойност 20 лева, на хладилник/фризер на стойност 729 лева, на „Друго GOLDEN 451” на стойност 45 лева, както и за сключване, чрез Банката, на застраховка, като стойността на еднократната застрахователна премия била 172,95 лева.

Съгласно т. 2 от Договора за стоков кредит срокът за издължаване на кредита бил 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т. 4 от Договора за стоков кредит, и съгласно Погасителен план (Приложение № 1 към Договора), страните уговорили, че кредитът ще се погасява чрез заплащането на общо 24 ежемесечни анюитетни вноски, 23 от които в размер на 92,25 лева и една изравнителна в размер на 89,37 лева, като в Погасителния план били посочени всички дължими вноски по падеж и размер, както и разбивката им по пера.

Сумата от 1413 лева била отпусната от кредитора по сметка на „ТЕХНО-НИК 2016” ЕООД, ЕИК 205039379, съгласно уговореното в т. 3 от Договора за стоков кредит. Сумата се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Поради това сумата се считала за усвоена изцяло от кредитополучателя. На основание т. 3 от Договора за стоков кредит, сумата от 172,95 лева била отпусната по сметка, посочена от застрахователя, и била усвоена. В допълнение, съгласно раздел II, чл. 2 от Общите условия по договори за стоков кредит, било уговорено, че сумите ще се усвояват еднократно, безкасово по сметка на Търговеца и по сметка на Застрахователя относно застрахователната премия. Общите условия, съобразно т.14 от Договора за стоков кредит, били неразделна част от него. Длъжникът заплащал дължимите суми по договора за кредит, след което преустановил издължаването му.

На 25.01.2022 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания (Цесия), по силата на който „Банка ДСК” АД, в качеството си на продавач, прехвърлило на „МАКРОАДВАНС” АД всички свои вземания по отношение на Е. А. С., с ЕГН **********, съгласно Договор за стоков кредит № 555143 от 11.07.2020г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/. Прехвърлените вземания били индивидуализирани в приемо-предавателен протокол (Приложение № 1) към Договора за цесия. Прехвърленото вземане било отбелязано в системата на „МАКРОАДВАНС” АД под служебен № 1030948664.

2

Твърди се, че „МАКРОАДВАНС” АД било редовно упълномощено да уведомява от името на „Банка ДСК” АД всички длъжници по вземанията, които банката прехвърлила с Договора за продажба на вземания, както и да подписва писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания. Изпратено било Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, с изх. № DSK13-0052, което било получено от длъжника на 07.03.2022 г.

Твърди се от ищеца, че било налице виновно неизпълнение на т. 2 и т. 4 от сключения Договор за стоков кредит, тъй като сумата по кредита била усвоена на 11.07.2020 г., видно от представената фактура, издадена от „ТЕХНО-НИК 2016” ЕООД на 11.07.2020 г. с № 0000000159, в която ответникът се подписал в графата „Получил стоката”, с оглед на което крайният срок за изплащане на кредита бил 11.07.2022 г. От страна на ответника не било извършено плащане на дължимия остатък по договора за кредит, което е обусловило подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като била издадена заповед по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Със становище, вх. № 2346 от 27.04.2026 г., ищецът прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на 3 неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение писмени доказателства, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за държавна такса в размер на 14,17 евро и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и държавна такса в размер на 14,17 евро и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.

А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************, ДЪЛЖИ на „МАКРОАДВАНС” AД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски” № 147, ап. 14, следните суми:

600,44 евро /1174,35 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № 555143 от 11.07.2020 г., ведно със законната лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането, 233,39 евро /456,48 лева/ представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 18.08.2022 г. до 18.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1301 от 03.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1802/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Е. А. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на

4

„МАКРОАДВАНС” AД, с ЕИК 201127485, сумата от общо 130,60 евро, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които: сумата от 65,30 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 65,30 евро, представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 1802/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово .

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Габрово в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Севлиево, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101426 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „МАКРОАДВАНС” AД, е предявил срещу Е. А. С., искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съедини искове по чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК,, с която искова молба се прави искане да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 600,44 евро /1174,35 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № 555143 от 11.07.2020 г., ведно със законната лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането, 233,39 евро /456,48 лева/ - представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 18.08.2022 г. до 18.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1301 от 03.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1802/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

В исковата молба се излагат съображения, че на 11.07.2020 г., между „Банка ДСК” АД, в качеството на кредитор, и Е. А. С., в качеството й на кредитополучател, бил сключен Договор за стоков кредит № 555143. На основание сключения договор за стоков кредит, „Банка ДСК” АД предоставила на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1585,95 лева, 1 който се отчитал в системата на Банката под № 0000000027208960. В т. 1 от Договора за стоков кредит било регламентирано, че сумата се предоставя за закупуването на телевизор на стойност 619 лева, на маша на стойност 20 лева, на хладилник/фризер на стойност 729 лева, на „Друго GOLDEN 451” на стойност 45 лева, както и за сключване, чрез Банката, на застраховка, като стойността на еднократната застрахователна премия била 172,95 лева.

Съгласно т. 2 от Договора за стоков кредит срокът за издължаване на кредита бил 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т. 4 от Договора за стоков кредит, и съгласно Погасителен план (Приложение № 1 към Договора), страните уговорили, че кредитът ще се погасява чрез заплащането на общо 24 ежемесечни анюитетни вноски, 23 от които в размер на 92,25 лева и една изравнителна в размер на 89,37 лева, като в Погасителния план били посочени всички дължими вноски по падеж и размер, както и разбивката им по пера.

Сумата от 1413 лева била отпусната от кредитора по сметка на „ТЕХНО-НИК 2016” ЕООД, ЕИК 205039379, съгласно уговореното в т. 3 от Договора за стоков кредит. Сумата се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Поради това сумата се считала за усвоена изцяло от кредитополучателя. На основание т. 3 от Договора за стоков кредит, сумата от 172,95 лева била отпусната по сметка, посочена от застрахователя, и била усвоена. В допълнение, съгласно раздел II, чл. 2 от Общите условия по договори за стоков кредит, било уговорено, че сумите ще се усвояват еднократно, безкасово по сметка на Търговеца и по сметка на Застрахователя относно застрахователната премия. Общите условия, съобразно т.14 от Договора за стоков кредит, били неразделна част от него. Длъжникът заплащал дължимите суми по договора за кредит, след което преустановил издължаването му.