Определение № 152 от 28.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Враца, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Галя Цв. И.а в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200182 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.

Образувано по молба на лишения от свобода А. К. И. изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание .

Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и затворническото досие.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.

В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.

1

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Служебният защитник адв.П.Т. от АК-Враца намира за налични основанията за УПО.

Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО. Представя писмени обяснения в подкрепа на изразеното становище

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира представените по делото писмени доказателства, намира следното:

Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно изпълнение в Затвора-Враца .

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че лишеният от свобода А. И. изтърпява в Затвора-Враца от 11.02.2026 г. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца, наложено по НОХД № 263/2025 г. на РС – Монтана за престъпление по чл. 149 НК, при първоначален „общ“ режим.

Към момента е изтърпял ефективно 2 месеца и 17 дни и от предварителен арест по МН"ЗС" 1 година 10 месеца и 27 дни , или общо 2 2 години 1 месец и 14 дни.

Остатък от наказанието е 1 година 4 месеца и 16 дни.

От доказателствата по делото се установява, че по време на престоя си лишеният от свобода не е извършвал дисциплинарни нарушения и не са му налагани наказания, като е поощряван по реда на ЗИНЗС. Същевременно обаче се установява, че не е проявил активност за участие в корекционни програми, които биха имали положително въздействие върху личността му, както и не е проявил инициативност за участие в срещи и дейности извън ограничено участие в спортни мероприятия. Установява се още, че няма формирани трудови навици и реална ангажираност с трудова дейност, като към момента има единствено подадена молба за работа.

От доклада за оценка на риска се установява, че рискът от рецидив е с ниски стойности – 29 точки. Въпреки това са отчетени съществени дефицити, включително в зоната „отношение към правонарушението“, като лишеният от свобода отрича вината си и не поема отговорност за извършеното деяние, както и в зоната „умения за мислене“, където действа импулсивно и не отчита последиците от поведението си. Същевременно рискът от вреди за обществото след освобождаване е определен като среден, с оглед характера на извършеното престъпление.

От данните по делото се установява, че договорените цели и задачи в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени, като корекционният процес не е довел до преодоляване на отчетените дефицити. Отчетено е, че периодът на престой в ЗООТ „Враца“ е недостатъчен за формиране на устойчиви положителни промени, като е необходимо продължаване на корекционната работа.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че макар да е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК – изтърпяване на изискуемата част от наказанието, не е изпълнена втората кумулативна предпоставка – да са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Ниските стойности на риска от рецидив сами по себе си не могат да обосноват извод за поправяне, доколкото не са съпътствани от реална положителна промяна в нагласите и поведението на лишения от свобода. В случая липсва поемане на отговорност за извършеното престъпление, липсва самокритичност, както и участие в корекционни дейности, насочени към 3 преодоляване на установените дефицити. Не са постигнати целите, заложени в плана за изпълнение на присъдата, поради което не може да се приеме, че процесът на поправяне е завършен или дори достигнал степен, позволяваща преждевременно освобождаване.

Съдът отчита като положително обстоятелство липсата на дисциплинарни нарушения, но приема, че това поведение представлява изискуемия минимум при изтърпяване на наказанието и не е достатъчно да обоснове извод за поправяне. Съществено значение има и обстоятелството, че значителна част от наказанието е изтърпяна чрез предварителен арест, при който не са били приложени в пълен обем корекционни и възпитателни дейности, а реалният период на наблюдение в условията на затвора е ограничен и не позволява формиране на устойчив извод за настъпила положителна промяна.

С оглед осигуряване на пълнота на съдебния контрол съдът обсъди всички релевантни за спора обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Настоящият съдебен състав изрично съобрази както наличните положителни данни за поведението на лишения от свобода – липсата на дисциплинарни нарушения и поощрение по реда на ЗИНЗС със заповед № Л3771/27.11.2025 г. , така и отчетените от администрацията дефицити, включително липсата на поемане на отговорност за извършеното престъпление, отсъствието на самокритичност, ограничената ангажираност с корекционни дейности и неизпълнението на заложените в плана на присъдата цели. Съдът не възприема формален подход при преценката на предпоставките по чл. 70 НК, а извършва цялостна оценка на личността на осъдения и динамиката в поведението му, като приема, че липсва достатъчно убедителна и трайна положителна промяна, която да обоснове извод за поправяне.

Обстоятелството, че рискът от рецидив е оценен като нисък в доклада по чл.155 от ЗИНЗС , е отчетено, но правилно е преценено в контекста на останалите данни по делото и не е абсолютизирано, доколкото оценката на риска представлява само един от елементите при формиране на вътрешното убеждение на съда и не може да замести доказателствата за реално настъпило поправяне. Съдът изрично отчита, че ниският риск не е съпътстван от положителна промяна в нагласите на осъдения към извършеното деяние и към законоустановено поведение.

4

Съдът обсъди и значението на обстоятелството, че значителна част от наказанието е изтърпяна чрез предварителен арест, при който корекционното въздействие е ограничено, като прие, че реалният период на наблюдение в условията на пенитенциарната среда е недостатъчен за формиране на категоричен и устойчив извод за поправяне. Този извод е в съответствие и със становището на администрацията на затвора, което съдът възприема като обосновано, доколкото се подкрепя от конкретни фактически данни и не противоречи на останалите доказателства по делото.

Съдът направи ясно разграничение между липсата на дисциплинарни нарушения като изискуем минимум на поведение при изтърпяване на наказанието и наличието на активни, положителни прояви, насочени към преодоляване на криминогенните дефицити, каквито в случая не са установени. В този смисъл изводът за липса на поправяне не се основава на предположения, а на конкретни, проверими данни, съдържащи се в приетите по делото доказателства.

При постановяване на настоящия съдебен акт съдът съобрази и изискването за съразмерност между степента на поправяне и остатъка от наказанието, като прие, че при наличието на значителен неизтърпян остатък и липса на доказано поправяне, преждевременното освобождаване би било несъвместимо с целите на наказанието по чл. 36 НК.

Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес, а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е положението с настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.

Относно възраженията на защитата , съдът намира следното:

Не може да се абсолютизира примерното поведение на лишения от свобода, доколкото е негово задължение, а не самостоятелно основание за УПО.Факта , че не е извършвал трудова дейност поради обективни 5 здравословни причини също не се третира във вреда на осъдения по арг. от 439 ал.3 НПК, но и това обстоятелство самостоятелно не може да се противопостави на доказаната необходимост корекционното въздействие да продължи с оглед постигане целите на наказанието при започнал, но незавършен поправителен процес.

По изразеното становище от 4 ръкописни страници на лишеният от свобода отразено в представените пред съда писмени обяснения съдът не го поставя на обсъждане поради липса на подпис и данни за лицето от което изхожда и за което се отнася.

При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.

Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Съобразно горните съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода А. К. И. , ЕГН: ********** , за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от свобода" по НОХД №263/25 г. на РС-Монтана, в размер на 1 /една/ година 4 /четири/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 6

7