Решение № 4149 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4149 гр. С., 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110137660 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявени са от „АКПЗ“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 за признаване за установено, че ответницата ИР. АНТ. С. дължи на ищеца следните вземания: сумата от 877,97 лв. – представляваща главница по договор за паричен заем № .../1....г., сключен между ответницата и „...“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение № 1/01.05.2020г. към него, сумата от 84,94 лв. – договорна лихва за периода 30.05.2019г.-12.12.2019г., сумата от 77,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.12.2019г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2021г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми на 19.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 772/2021г. по описа на СРС, 36 състав.

В исковата молба са твърди ответницата да е сключила с „...“ АД процесния договор, по силата на който последното й е предоставило в заем сумата от 1000 лв.

Ответницата се е задължила да възстанови заетата сума на 15седмични/месечни вноски всяка в размер на 74,07 лв., включващи главница и договорна лихва с краен срок на договора 12.12.2019г. Поддържа се ответницата да е извършила погашения по договора в размер общо на 274 лв. Твърди се към датата на изтичане срока на договора същата да дължи главница в размер на 877,97 лв., договорна лихва в размер на 84,94 лв., както и лихва за забава върху просрочените вноски в общ размер на 77,97 лв. Ищецът твърди да се легитимира като кредитор на процесните вземания на основание сключен договор за цесия с „...“ АД, уведомление за която прилага за връчване на ответницата към исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответницата не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото по ч.гр.д. № 772/2021г. възражение по чл. 414 ГПК е посочила, че не дължи изпълнение по издадената заповед за парично изпълнение.

Съдът, след като съобрази искането на процесуалния представител на ищеца намира, че са налице предпоставките установени в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, поради следните 1 съображения: Ответникът е получил препис от исковата молба, на 16.11.2021 г.

Ответникът не е подала писмен отговор, въпреки че в съобщението са вписани последиците от неподаване на отговор. Същевременно, видно от съобщението, ответникът е редовно призован, за първото по делото открито съдебно заседание на 28.02.2022 г., в съобщението са посочени последиците от неявяване в същото, заедно с неподаване на молба делото да се разгледа в отсъствие на представител на ответника.

Въпреки това, ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Отделно от това, предявеният иск, с оглед направените твърдения и събраните доказателства се явява вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в цялост.

При посочения изход на делото право на разноски възниква за ищеца. В негова полза следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва – в исковото производство в общ размер на 325 лева, от които 25 лева държавна такса и юрисконсултско възнграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът определя в размер на 100 лева и в заповедното производство в общ размер на 75 лв.. от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът ИР. АНТ. С. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.с., кв. Б., бл, вх. 5, ет. 5, ап. 85 ДЪЛЖИ на „АКПЗ“ ЕООД, с ЕИК ...., с адрес: гр. С., ул. „П.В“ ...., ет. 3 сумата от 877,97 лв. – представляваща главница по договор за паричен заем № .../1....г., сключен между ответницата и „...“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение № 1/01.05.2020г. към него, сумата от 84,94 лв. – договорна лихва за периода 30.05.2019г.-12.12.2019г., сумата от 77,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.12.2019г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2021г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми на 19.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 772/2021г. по описа на СРС, 36 състав.

ОСЪЖДА ИР. АНТ. С. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.с., кв. Б., бл, вх. 5, ет. 5, ап. 85 ДА ЗАПЛАТИ на „АКПЗ“ ЕООД, с ЕИК ...., с адрес: гр. С., ул.

„П.В“ ...., ет. 3 сторените по делото разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса за заповедното производство, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 25,00 лв. – държавна такса за исковото производство и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2