Решение № 7946 от 18.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7946

Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЗОРНИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20267050701304 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на О. Н. К., с адрес гр. Варна, [улица], ет. *, ап. ** против ЗППАМ № GPAM -2404141/22.04.2026г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Варна, с която на оспорващия е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Собственика на превозното средство не е уведомен за прекратяване на регистрацията на ППС, поради което и не е налице основание за ангажиране на отговорността му.

Искането е за отмяна на ЗППАМ, както и за присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Варна редовно призован, представлява се от юрк. Г., който излага становище за неоснователност на жалбата. .

Административен съд – Варна, след извършване на съвкупна преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Видно от приетите материали по административната преписка, на 22.04.2026 г. в гр. Варна, по [улица], до № 141, в посока [улица], О. Н. К. управлява стоварен автомобил „Мерцедес Вито 111 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред (прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 08.04.2026 г.).

Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, за което е съставен АУАН с GA № 5030949/ 22.04.2026 г. от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Варна.

При съставянето на акта в последния като иззети доказателства са описани: СРМПС № *********, 2 броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

Съобразявайки съставения GA № 5030949/ 22.04.2026 г., младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-7399/ 04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Варна, издава оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2404141/ 22.04.2026 г. срещу О. Н. К.. Като фактически основания за издаването на ЗППАМ органът е излага цитираната вече фактическа съвкупност, отразена в съставения АУАН, субсумирана като административно нарушение под нормата на чл. 140 ал.1 ЗДвП. При така приетите факти и на основание чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП спрямо К. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В ЗППАМ е записано, че е отнето СУМПС [номер]. Оспорената заповед е връчена на О. К. на 22.04.2026 г., лично.

По приложената административна преписка е налична разпечатка от сайта на „Гаранционен фонд“, видно от която към 22.04.2026 г., 08:30 ч., превозно средство с рег. № [рег. номер], няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Служебно по административната преписка ответният орган прилага и разпечатка за л. а. с рег. № В 7762, като от същата е видно, че : автомобилът е с първоначална регистрация на 24.08.2006 г.., към който момент има платена ЗЗ „ГО“; на 08.04.2026 г. е прекратена регистрацията на това МПС поради липса на ЗЗ „ГО“, предвид постъпило от ГФ уведомление до сектор „Пътна полиция“ – Варна на 08.03.2026г.; на 22.04.2026 г. служебно е възстановена съгласно чл. 143 ал.10 ЗДвП регистрацията на същото МПС поради постъпило от ГФ уведомление за валидна ЗЗ „ГО“.

Обсъдените доказателства формират фактическия извод за предсрочно прекратена ЗЗ „ГО“за управляваното от жалбоподателя МПС/като не става ясно дали това прекратяване е поради неплащане на някоя вноска/, и последвало във връзка с този факт служебно прекратяване регистрацията на МПС на основание чл. 143 ал.10 ЗДвП, както и последващо служебно възстановяване на тази регистрация с оглед сключената на 22.04.2026 г./в деня на проверката/ нова ЗЗ „ГО“.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.

Разгледана по същество допустимата жалба е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Оспореният административен акт – Заповед № GPAM -2404141/ 22.04.2026г. , е издаден от компетентен административен орган, видно от представената по делото Заповед № 365з – 7399/ 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП1 ЗППАМ по чл. 171 т.1З ДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з – 7399/ 04.09.2025 г. на директора на ОДМВР-Варна, т. 2.7, като ръководител на служба за контрол, оправомощава служители в ОД на МВР - Варна, в т. ч. и заемащи длъжността „младши автоконтрольо“ да прилагат е мотивирана заповед, принудителни административни мерки по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност. При тези данни следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална, териториална и времева компетентност.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и с оглед съдържанието  е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.

Съдът извърши служебна проверка относно допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Развилото се административно производство е предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП и предвид естеството му не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване, а органът може да пристъпи към издаване на ЗППАМ при наличие на фактическите и правните основания за това. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. В случая на жалбоподателя е връчен съставеният АУАН и му е предоставена възможност да направи възражения, която същият е използвал, подавайки възражение срещу акта. Но органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил действителната фактическа обстановка, имаща значение за издаване на ЗППАМ. Обсъденото в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС налага да се изследва и прецени дали адресатът на акта е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а в случая жалбоподателят навежда доводи, че не е знаел за това. Въпреки дадените от съда изрични указания до органа за депозиране на изпратени до собственика на МПС уведомления за прекратяване на застрахователния договор и липсата на такъв, както и за служебното прекратяване на регистрацията, такива данни не са постъпили по делото, а и липсват индикации този въпрос да е бил изследван в хода на административното производство. А когато собственикът на автомобила без валидна застраховка "Гражданска отговорност" не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС на това основание, то това изключва съставомерността на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Липсата на събрани данни в посочения аспект и изясняване на визираните обстоятелства биха довели до формиране на съвсем различни правни изводи по приложението на материалния закон в сравнение с хипотезата на събрани такива данни. Ето защо, допуснатото процесуално нарушение на нормата на чл. 35 АПК обуславя издаване на на акта в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и се явява съществено такова.

Досежно отменителните основания по чл. 146 т. 4 и т. 5 АПК :

Визираната в оспорената заповед като правно основание норма на чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП (в сила от 07.09.2025 г)., като съгласно същата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП предполага наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. управление на МПС от жалбоподателя като негов водач; 2. извършено от водача нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – в случая нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно по делото е качеството на жалбоподателя като водач на МПС – предмет на извършената на 22.04.2026 г. проверка. Относно втората предпоставка в процесната заповед е отразено, че същата е издадена поради извършено нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, който предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната разпоредба за нарушение на това правило се съдържа в чл. 175 ал.3 ЗДвП и съгласно същата наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно в случая ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, за което цитираната разпоредба на чл. 175 ал.3 ЗДвП предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство". Фактът на извършване на това нарушение е установен със съставения за целта АУАН, като в процесната ПАМ е посочено основанието за липсата на регистрация на МПС, а именно: служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба в действащата редакция (изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, в редакцията  в сила от 01.08.2025г., регламентира, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Разпоредбата на чл. 574 ал. 11 КЗ, в редакцията и в сила от 01.08.2025 г., предвижда, че компетентните органи по ал. 1 /които регистрират превозните средства в Република България -т. 1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т. 2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка; когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ "ГО" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.