Определение № 18992 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18992 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508587 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от адв. В. Т. – пълномощник на длъжника К.К.Й. в рамките на заповедното производство по ч. гр. д. № 48274/2024 г., по описа на СРС, 156 състав, частна жалба с вх. № 223653/25.06.2025 г. срещу Определение № 25598/12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 63250/2024 г., по описа на СРС, 156 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на адв. Т. за допълване на постановеното в последващо развилото се по реда на чл. 422 ГПК исково производство Решение № 4475/17.03.2025 г. в частта за разноските. В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да определи възнаграждение на адв. Т. за предоставената по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ в заповедното производство. Счита, че такова се дължи и следва да бъде определено съобразно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер от 200 лв. Намира за неправилни и необосновани изводите на районния съд в посока, че следва да се определи едно общо възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и исковото производство, което да се присъди в полза на адвоката, предоставил защитата пред исковия съд. Моли определението на СРС в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се допусне исканото изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Срещу същото Определение № 25598/12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 63250/2024 г., по описа на СРС, 156 състав е постъпила и частна жалба с вх. № 223661/25.06.2025 г. от адв. Р. Р. – пълномощник на ответника – К.К.Й., в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. Р., предоставила на страната безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за изменение на постановеното 1 от първоинстанционния съд Решение № 4475/17.03.2025 г. по същото гражданско дело в частта за разноските. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че така определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение се явява прекомерно ниско и не съответства на извършеното от адвоката. Сочи, че в аналогични хипотези съдебният състав е присъждал на други процесуални представители по-високи възнаграждения за осъществената безплатна адвокатска защита, което водело до извод за лично отношение на съдията спрямо конкретния адвокат. Счита, че не е верен изводът, че адвокатите, предоставящи правна защита на материално затруднени лица следва да носят икономическия риск и да понесат определянето на по-ниски възнаграждения спрямо тези, на които уговореното в договорите за правна защита и съдействие е било действително заплатено. Намира, че квалификацията на адвоката във връзка с даден вид дела, не може да доведе до извод за извършване на рутинна работа и да обоснове по-нисък размер на възнаграждението. Поддържа, че възнаграждението за осъщественото в рамките на заповедното производство процесуално представителство не следва да се включва в това за исковото. Моли да бъде постановена отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на частните жалби от „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат доводи за неоснователност на същите и се отправя искане за тяхното отхвърляне.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД в първоинстанционното производство – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява становище по депозираните частни жалби.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са депозирани от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения едноседмичен срок за обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

Заповедното производство по ч. гр. д. № 48274/2024 г. по описа на СРС, 156 състав, е образувано по повод подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К.К.Й., като на 27.08.2024 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение срещу посочения длъжник за следните суми: сумата от 3660,67 лв. - цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********4, аб. № 167957, ведно със законната лихва от 09.08.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 303,86 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.07.2024 г., сумата от 2

50,84 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2021 г. до м.

04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.08.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 12,49 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.07.2024 г.

На 18.09.2024 г. срещу така издадената заповед по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника К.К.Й., чрез адв. В. Т.. Към възражението с вх. № 294115/18.09.2024 г. е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.09.2024 г., според който предоставената от адв. Т. правна помощ се осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С оглед подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск относно вземанията си. В законоустановения срок е постъпила искова молба с вх. № 339411/25.10.2024 г., въз основа на която е образувано и гр. д. № 63250/2024 г. по описа на СРС, 156 състав. На 25.11.2024 г. е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника К.К.Й., чрез адв. Р. Р. с надлежно пълномощно по делото, като е представен и договор за правна защита и съдействие от 29.10.2024 г., от който се установява, че предоставената от адв.

Р. правна помощ се осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. По посоченото гражданско дело е постановено Решение № 4475/17.03.2025 г., с което предявените от страна на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове са приети за частично основателни, като в полза на адв. Р. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., от които по съразмерност спрямо отхвърлената част от претенциите първоинстанционният съд е присъдил сума в размер на 51 лв.

Разноски на длъжника, респ. на пълномощника му, за заповедното производство с решението не са присъдени.

С обжалваното определение от 12.06.2025 г. Софийският районен съд е оставил без уважение депозираните пред него молби по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на определеното възнаграждение на адв. Р. в исковото производство, респ. за допълване на същото чрез присъждане на претендираното от адв. Т. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в рамките на заповедното производство.

Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 81 ГПК е посочено, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От посочената разпоредба следва, че по отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна, като по правило на присъждане подлежат само действително направените, т.е. заплатени разноски – в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Правилото, че на присъждане подлежат само действително направените, т.е., заплатени разноски обаче не е абсолютно – изключения от него са 3 допустими, но само в изрично предвидените случаи, каквито се явяват и тези, при които на страната е предоставена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал.

2 ЗАдв.

Заповедното производство проявява специфики, предвид едностранния си характер. Поради това в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист, във връзка с дължимите за предоставената по същите в полза на страната защита от адвокат. Защитата на длъжника в рамките на изброените производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в тези случаи минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК не представлява по естеството си материалноправна защита на длъжника в заповедното производство, няма самостоятелен характер и съдът не дължи произнасяне по него, а е основание за даване на указания към заявителя – кредитор за депозиране на искова молба, даваща начало на същинския исков процес, развиващ се по реда на чл. 422 ГПК (в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., I ТО на ВКС).

Предвид горното, настоящият въззивен състав намира, че разноски във връзка с мотивирането на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат на длъжника. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК не представлява процесуално действие, извършено в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право от кредитора по исков път. Именно в исковото производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.

Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Липсва следователно и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., I ТО на ВКС, Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., II ТО на ВКС и др.).

В същото време, правото на мотивиране на подаденото от длъжника възражение, което не е забранено от закона, следва да бъде упражнявано без да се допуска превръщането му в хипотеза на злоупотреба с права съгласно чл. 3 ГПК, каквото би съставлявало повторното възмездяване на дублираща се адвокатска защита – веднъж при подаване на възражение по чл. 414 ГПК и втори път по защитата срещу 4 иска по чл. 422 ГПК, които възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК.

С оглед получаването от длъжника на писмено възражение – по образец, при връчването на заповедта по чл. 410 ГПК и освобождаването му от задължението да мотивира същото, не се променя изводът на въззивния съд за неоснователност на искането за разноски, независимо от обстоятелството, че предявените от заявителя установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са частично отхвърлени. Не води до друго заключение и фактът, че длъжникът е представляван от различни адвокати в заповедното и исковото производство, доколкото изначалната липса на основание за дължимост на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника - адвокат на длъжника в заповедното производство не може да се дерогира от броя на различните представители на страната в производството по чл. 410 ГПК и в своеобразното негово продължение по реда на чл. 422 ГПК.

На следващо място, в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза.