Решение № 5564 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5564 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110150073 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „**********“ АД срещу „**********“ АД, с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 51.13 евро /евровата равностойност на 100 лв./ – част от вземане в общ размер на 646.78 евро /евровата равностойност на 1 264.99 лв./, представляващо остатък от регресно вземане по щета № 211796876, включващо изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите по лек автомобил марка „************“, с рег. № **********, причинени от ПТП, настъпило на 02.07.2024 г. в гр. София, и обичайните разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва за периода от 27.10.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Автогрижа“ между него и собственика на лек автомобил марка „************“, с рег. № **********. Излага, че на 02.07.2024 г. в гр. София е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „*******“, с рег. № *********, който при преминаване покрай паркирания вдясно от него лек автомобил марка „************“ не оставил достатъчно странично разстояние и го ударил, при което последният бил увреден. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № 211796876, по която увреденият лек автомобил е ремонтиран в официален сервиз и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 514.97 лв., за което е сторил обичайни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Твърди, че на 11.06.2025 г. ответникът е получил регресна покана за сумата от 2 529.97 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и направените обичайни разноски, но е извършил само частично плащане – на сума в размер на 1 264.98 лв., поради което претендира в настоящото производство част от непогасения чрез плащане остатък от регресното вземане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че към процесната дата по отношение на лек автомобил марка „*******“, с рег. № *********, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него.

Признава плащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 2 514.97 лв.

Оспорва настъпването на процесното ПТП при посочените от ищеца участници и механизъм. Акцентира, че двустранният констативен протокол и анкетната карта по щета № 211796876 са частни документи и нямат доказателствена сила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и щетите по лек автомобил марка „************“, с рег. № **********, като счита, че не всички са причинени при това произшествие. Оспорва заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишено по размер, като счита, че то не съответства на стойността на увредените авточасти и детайли съгласно Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. и Приложение № 1-6, нито на средните пазарни цени към датата на настъпване на ПТП. Акцентира, че увреденият лек автомобил не е бил в гаранция, поради което не е било необходимо ремонтирането му в официален сервиз на марката. Релевира възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от водача на застрахования при ищеца автомобил при твърдение, че той е паркирал на забранено за това място в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 и т. 6 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално – за намаляване на дължимото обезщетение поради прекомерност и съпричиняване. Претендира разноски.

С протоколно определение от 26.02.2026 г. е допуснато увеличение на частичния иск до сумата от 415.85 евро – част от вземане в общ размер на 646.78 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 02.07.2024 г. в гр. София, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

В случая с Определение № 1337/13.01.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен в тази част без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „************“, с рег. № **********; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „*******“, с рег. № *********; заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 211796876 във връзка с процесното ПТП в размер на 2 514.97 лв., за определянето на което е сторил обичайни разноски в размер на 15 лв.; получаването от ответника на покана за доброволно изпълнение; извършване от ответника на частично плащане по регресната пренеция на ищеца – на сума в размер на 1 264.98 лв.

Съдът намира, че в случая предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 411 КЗ, следва да се считат за признати от него извънсъдебно с конклудентни действия – с факта на извършеното от него частично плащане, покриващо част от претендираното от ищеца регресно вземане.

Частичното плащане в погашение на процесния дълг, без да се твърди същото да е било недължимо, съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени в основанието на вземането. В тази връзка съдът счита, че заявеното от ответника в отговора на исковата молба оспорване на настъпването на ПТП, на участниците в него, на неговия механизъм и на вината на застрахования при ответното дружество водач е несъвместимо със собственото му извънсъдебно поведение.

Следва да се посочи, че извънсъдебното признание на основанието на вземането кореспондира изцяло с фактите, удостоверени от водачите в Двустранен констативен протокол за ПТП /л. 10/ – времето и мястото на настъпване на ПТП, участниците и данните на управляваните от тях леки автомобили, схема на ПТП, зоните на първоначалния удар за двата автомобила. То хармонира и с фактите, отразени в Анкетна карта /л. 29/ – при завиване надясно „*******“-та удря „Шкода“-та в спряло състояние с дясната страна на колата. Макар посочените писмени доказателства да нямат материална доказателствена сила, защото имат характера на частни свидетелстващи документи, в случая отразените в тях обстоятелства около настъпването на ПТП не са изолирани, а хармонират помежду си, както и с всички други доказателствата по делото, включително с показанията на свидетелите Н. и В..

Свид. Н. разказва, че на процесната дата е паркирал служебния автомобил марка „************“ на една пресечка, намираща се между бул. „******** и бившата сграда на „********“ – на 3 метра преди самото кръстовище, плътно в дясната част /ако се идва от бул.

„*****“/ и успоредно на бордюра, с предница към бул. „*****“, на място без забранителни знаци, като неговият автомобил бил първият от редицата паркирани, след което отишъл на работа. По време на служебна среща получил телефонно обаждане от непознат номер и след около час върнал обаждането. Тогава другата свидетелка му казала, че е ударила колата му – ожулила я, защото презавила, а и имало друг автомобил в насрещното движение, опитала се да избегне удар с него, но ударила колата на Н. в дясната част. Другата свидетелска искала да попълнят двустранен протокол.

Свид. В. разказва, че на процесната дата се движела с лек автомобил марка „******* 6“ по ул. „****** към бул. „*****“ и завила в една пресечка, намираща се преди светофара на ул. „*******“. На тази уличка се паркирало от дясната страна, считано от бул. „*****“. От дясната страна на уличката – на ъгъла, на „блокчетата“ на пешеходната пътека, макар че имало жълта лента до бордюра да не се паркира, бил паркиран автомобилът на другия свидетел. Зад него имало паркирани други автомобили, но той бил спрял точно на ръба на кръстовището и затворил пространството. Пред него нямало друг автомобил. В момента, в който започнала маневрата за десен завой, В. видяла паркиралия автомобил, насреща по двупосочната улица се появил друг автомобил, който се движел в неговата лента и щял да завива надясно, но тя продължила да се движи, защото мислела, че пространството ще й стигне. В крайна сметка то се оказало по-малко от нужното и тя одраскала автомобила на другия свидетел в предната дясна страна над предна дясна гума. След като одрала другата кола, В. паркирала, свързала се с другия свидетел и попълнили двустранния протокол, 3 представен по делото, в който тя попълнила данните в графа „А“, а другият свидетел – данните в другата графа, но при попълването не били сигурни кой е виновен.

Показанията на двамата разпитани свидетели са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Следователно цялата посочена доказателствена съвкупност е еднопосочна относно обстоятелствата около настъпването на ПТП, включително неговия механизъм, който се потвърждава по експертен път от заключението на съдебно-автотехническата еспертиза.

Според вещото лице от техническа гледна точка причина за настъпването на произшествието е поведението на водача на лек автомобил марка „*******“, който предприел маневра за завой надясно, без да остави достатъчно безопасна дистанция до паркирания отдясно лек автомобил марка „************“, и е реализирал ПТП с него, при положение че в района на настъпване на ПТП остатъчната широчина на пътното платно била около 3.60 м., което позволявало на водача на лек автомобил „*******“ да остави достатъчно безопасна дистанция при преминаването покрай паркирания лек автомобил марка „************“.

Следователно, анализирайки по реда на чл. 175 ГПК с оглед доказателствата по делото извънсъдебното признание на ответника относно фактите, изграждащи основанието на регресната претенция на ищеца, съдът приема, че ПТП е настъпило при горепосочения механизъм.

Произшествието се дължи на противоправното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „*******“, който непосредствено след завиването надясно трябвало да извърши едновременно заобикаляне на паркиралия лек автомобил марка „************“ и разминаване с насрещно движещо се пътно превозно средство, но в нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗДвП не преценил, че не може да извърши безопасно разминаването с насрещно движещия се автомобил поради наличието на препятствие – паркиралия лек автомобил марка „************“, чието положение не е съобразил достатъчно в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, поради което вместо да спре, за да пропусне насрещно движещия се автомобил, свид. В. продължила движението си и одраскала паркирания лек автомобил марка „************“.