Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2570 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2265/2026
Вид
Определение № 2570
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Николинка Цветкова, Фаня Рабчева Калчишкова, Матей Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2570 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502265 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 201127485, представлявано от В.Г.С. чрез адв. М. К. против определение № 8920/18.07.2026г., постановено по гр. д. № 16870 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., с което се оставя без уважение молба с вх. № 69207 от 07.07.2026г., депозирана от „Кинти БГ“ ЕООД, с която се моли за изменение на решение № 2916/09.06.2026г., постановено по делото, в частта му за съдебноделоводните разноски.

Определението се обжалва като неправилно по съображения, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, поради което разноските следвало да останат в тежест на ищеца, алтернативно присъденото адвокатско възнаграждение следвало да бъде редуцирано по подробно изложени съображения.Освен това следвало да бъде присъдено в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, а не в полза на ищеца. Моли се за отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се остави без уважение молбата за присъждане на възнаграждение на адвоката на ищеца или да се намали размера на възнаграждението, което да се присъди в негова полза.

С писмения отговор по частната жалба същата се оспорва като неоснователна и се иска де бъде потвърдено определението на районния съд.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по същество настоящият състав взе предвид следното:

Производството по първоинстанционното делото е било образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 650 1 лева.

С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК иска е оспорен като неоснователен. Не е оспорено обстоятелството, че задължението по процесния договор е погасено. Направено е заявление, че към датата на подаване на отговора дружеството няма финансови претенции към ищеца, произтичащи от процесния договор. Моли се частната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а оспорваното определение да бъде потвърдено.

С постановеното решение от решаващия съд е прието, че ищецът е доказал наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск, както и основателността на претенцията си.

С оглед изхода на спора районният съд е приел, че разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК – за заплатена ДТ от ищеца, за изготвяне на служебни преписи от електронното дело и за заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.05.2026г.

В мотивите на оспорваното пред настоящата инстанция определение е обоснована липсата на предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и липсата на основание за редуциране размера на присъденото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца по делото.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за неоснователна, а оспорваното определение за правилно, като изцяло споделя изложените в него подробни мотиви.

Правилно е прието, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК – не е направено признание на иска и предвид данните по делото, не може да се обоснове добросъвестност на ответника, с оглед на която да се направи извод, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Извода за наличие на правен интерес за водене на делото е направен от решаващия съд, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, като този въпрос не може да бъде преразглеждан в настоящето производство.

Споделят се и мотивите на районния съд относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В тази насока правилно е съобразено, че в хода на производството е сключен и представен по делото договор за правна защита и съдействие от 16.05.2026г. /л. 45 от първоинстанционното дело/, в който е удостоверено и заплащането на договорено възнаграждение в размер на 205 евро. Поради това са отпаднали основанията за приложение на чл. 38 от ЗАдв.

Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8920/18.07.2026г., постановено по гр. д. № 16870 по описа за 2025г. на РС Първомай, V с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3