Определение № 244 от 15.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20255001000361 по описа за 2025 година

Производство по чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 729, ал. 3 ТЗ.

Същото е започнало по повод изходяща от НАЦИОНАЛНА

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ частна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 912/2008 г. определение № 260139 от 15.04.2025 г. , с което е отменена сметка за разпределение № 3 на парични суми в масата на несъстоятелността на „Градски транспорт - Пловдив“ АД /в несъстоятелност/, обявена в ТРРЮЛНЦ на 19.03.2025 г. и е указано на синдика на „Градски транспорт - Пловдив“ АД /в несъстоятелност/, да изготви нова сметка за разпределение на наличните парични суми в масата на несъстоятелността на длъжника съобразно указанията дадени му в мотивната част на определението.

В жалбата са изразени съображения за неправилност на обжалваното определение, поискано е то да се отмени и делото да се върне на ПОС за продължаване на процедурата по чл. 729 от ТЗ досежно изготвената сметка за разпределение № 3.

Отговор по жалбата е постъпил от адвокатска кантора „Б. С. и Т.“, в който е изразено мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и представените по делото доказателства намери за установено следното:

Предмет на обжалване е акт на Пловдивския окръжен съд постановен в 1 процедура по чл.720 и сл. от ТЗ.

Това на първо место предполага обявяване на даден търговец в неплатежоспособност, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на същия в несъстоятелност с решение по чл. 710 от ТЗ и започнали действия по осребряване на имуществото. В хода на същите при набиране на достатъчно парични средства в масата на несъстоятелността с оглед чл. 720 от ТЗ, синдикът следва да извърши разпределението им.

То съобразно чл. 721 от ТЗ става с изготвяне на сметка за разпределение на наличните суми. То според законодателя се извършва между кредиторите с вземания посочени в чл. 722, ал. 1 от ТЗ и съобразно правила предвидени в чл.

723-726 от ТЗ.

Казаното сочи, че със сметката се признават, респ. засягат права и интереси на кредиторите на несъстоятелността, както и на длъжника. Това обяснява и предвижданията на законодателя за публичност на сметката в чл.

727 от ТЗ и дадената възможност с разпоредбата на чл. 728 от ТЗ за подаване на възражения срещу същата от засегнатите лица.

Те се подават в срока посочен в чл. 728 от ТЗ и с тях се цели корекция на СМЕТКАТА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.

В чл. 729, ал.1 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че изготвената сметка за разпределение се ОДОБРЯВА от съда по несъстоятелността с определение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.

Анализът на тази разпоредба води до извод, че възможностите пред съда във връзка с изготвената и обявена от синдика сметка е да ОДОБРИ същата в първоначалния й вид, респ. да е измени при констатирани незаконосъобразности служебно или на база изложеното във възраженията по чл. 728 от ТЗ.

Много често обаче при констатации за незаконосъобразност на сметката и нужда от извършване на нови математически изчисления съдът си спестява действия от този тип и постановява откази за одобряване на сметката с указания за изготвяне на нова. В тези случаи е логичен извода, че не се достига до акт за разпределение, с което пък да се накърняват права и интереси на кредиторите или длъжника. Това и текстовете на чл. 729, ал. 2 и 3 2 от ТЗ в редакцията до обнародването в бр. 105 на ДВ от 2016 г. на ЗИДТЗ е водило до логичен извод за липса в патримониума на кредитора или длъжника на потестативното право да обжалва актове от този тип.

Със споменатото изменение е създадено ново изречение към ал. 3 на чл.

729 от ТЗ. С него е предвидено, че определението по чл. 729, ал.1 от ТЗ може да се обжалва и от кредитор, който не е подал възражение, когато сметката за разпределение се изменя или отменя. За ПАС нормалното граматическо и смислово тълкуване на тази разпоредба води до извод, че пред изменение на СМЕТКА сме изправени във всички случай, при които съдът променя първоначалната такава изготвена от синдика било то напълно или частично.

Пред отмяна пък ще сме изправени в случаите, за които стана реч по- горе, т.е. с оглед нежеланието или невъзможността от страна на съдът по несъстоятелността да прави сам изчисленията свързани с изменението на сметката той ОТКАЗВА одобряването й и указва на синдика да изготви нова.

Това от своя страна води до логичен извод, че вече от страна на законодателя е предвидено в патримониума на ЗАСЕГНАТИТЕ кредитори пораждане на право да обжалват този ОТКАЗ/ОТМЯНА/.

Той за ПАС с оглед споменатото по- горе съдържание на чл. 729 , ал.1 от ТЗ би следвало да се възприема по принцип за незаконосъобразен, т.е. да се отменя всеки отказ за одобряване. Тук обаче ПАС се изразява условно по причина, че са възможни и случаи, при които измененията в сметката се налага да са в обем, при който ще е по лесно да се възложи на синдика да изготви нова такава или пък ако същата е изготвена по начин, който не позволява да да се прецени нейната законосъобразност. По тази причина ПАС счита, че при нередности в сметката от този тип може да се говори за законосъобразност на отказа тя да бъде одобрена.

От съдържанието на чл. 721 ТЗ следва извод, че в сметката за разпределение следва да е индивидуализирано всяко едно вземане с посочване на кредитора, реда му по чл. 722, размера , правопораждащия същото факт, списъка , с който е прието от синдика, погасявания с разпределението размер от същото и т.н.

В случая от обявената в ТРРЮЛНЦ и представена на съда сметка за разпределение № 3 е видно, че подлежащата на разпределение сума е предназначена за изплащане на вземания на двама от кредиторите- ДАИКС 3

ООД с вземания за разноски в производството и НАП. Вземанията на НАП са посочени като обща сума, т.е. без индивидуализация на всяко едно от тях по вид, размер, правопораждащ факт. Вместо списъците, с които вземанията са приети и възоснова, на които следва да се извършва преценка за това подлежат ли на изплащане или не са посочени молби с вх. № и дати на същите.

Всичко това е пречка съдът, а и кредиторите на несъстоятелността да извършват преценка за правилността и законосъобразността на извършеното със сметката разпределение. Този недостатък не може да бъде отстранен и в производството по чл. 729, ал. 1 от ТЗ по причина, че корекциите в сметката ще са такива, че тя реално ще се явява за първи път изготвена от съда, а не от синдика, с което ще се ограничи правото на защита на кредиторите , а и на длъжника. Това за ПАС е достатъчно основание за отмяна на представената за одобряване сметка и задължаване на синдика да изготви нова.

Наред с това следва да се има предвид, че по делото на ПОС има представени доказателства/справки/ от НАП, в които се съдържа информация за погасени по давност/отписани/ публични вземания. Такава реално има на стр. 8718 и сл. в том 27 от делото на ПОС с данни към 05.11.2021 г. и на стр.

10692 и сл. в т. 32 на делото на ПОС с данни към 12.04.2023 г.

Липсата на индивидуализация на всяко едно вземане по вид, размер, правопораждащ същото факт е пречка да се извърши преценка дали всички или някое от тях не са сред тези вече погасени към момента на изготвяне на сметката вземания, което пък ще е пречка за тях да се извършва действия по повторното им погасяване чрез плащане в производството по несъстоятелност.

Наред с това следва да се има предвид, че синдикът в същото следва да защитава интереса на длъжника и всичките кредитори , т.е. преди всяко изготвяне на сметка за разпределение е логично с оглед възможността предвидена в чл. 173, ал. 2 от ДОПК да иска справка от НАП за наличие на служебно отписани публични вземания, което ако е така ще е пречка за извършване на действия по погасяване на същите чрез плащане в процеса на осребряване на имуществото.

Тук за яснота с оглед изложеното в жалбата от страна на НАП следва да се посочи, че нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК досежно абсолютната давност е специални съобразно тези на ТЗ и по точно на чл. 685а от същия. В подкрепа 4 на това е и факта, че с измененията на чл. 171, ал.2 от ДОПК обнародвани в бр. 105/2020 г. на ДВ и в сила от 01.01.2021 г. към изключенията касаещи погасяване на публичните вземания независимо от спирането и прекъсването на давността при изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение са включени и случаите, при които вземането е предявено в производство по несъстоятелност.

Това сочи, че до момента на влизане в сила на това изменение при изтекъл 10 г. срок публичните вземания подлежат на задължително служебно отписване на основание чл. 173, ал.2 от ДОПК и следва да се считат погасени независимо от това, че са предявени в производството по несъстоятелност.

Ако той обаче не е бил изтекъл към 01.01.2021 г. вече с факта, че същите са били предявени в производството по несъстоятелност за изтекла абсолютна давност, респ. за погасяване и задължение за служебно отписване не може да се говори.

Така изложеното сочи, че при изготвяне на сметката за разпределение и определяне на подлежащите на изплащане приети публични вземания съобразно поредността по чл. 722 от ТЗ синдикът дължи и преценка за това дали същите не са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Извършване на същата следва да се направи на база наличните по делото и изходящи от НАП справки за погасени по давност и отписани публични вземания, а и на базата поискана от синдика актуална такава към момента на изготвяне на разпределението.

След запознаване със същите и съотнасянето на погасените по давност отписани вземания с всяко едно от приетите и все още не изплатени по реда на чл. 720 и сл. ТЗ такива съответно ще сгледва да се изготви сметка, в която да се посочат подлежащите на изплащане вземания, за които няма данни да са погасени по давност, както и тези, за които такива данни има и не следва да се извършват действия по погасяването им чрез плащане, т.е. да се включват в съответната сметка за разпределение.

В посочения по- горе смисъл е и обжалваното определение на ПОС, т.е. то ще се потвърди.

Водим от това съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 912/2008 г. определение № 260139 от 15.04.2025 г. , с което е отменена сметка за разпределение № 3 на парични суми в масата на несъстоятелността на „Градски транспорт - Пловдив“ АД в несъстоятелност, обявена в ТРРЮЛНЦ на 19.03.2025 г. и е указано на синдика на „Градски транспорт Пловдив“ АД в несъстоятелност, да изготви нова сметка за разпределение на наличните парични суми в масата на несъстоятелността на длъжника съобразно указанията дадени му в мотивната част на определението.

ВРЪЩА делото на ПОС за извършване на действия от страна на синдика за изготвяне на нова сметка за разпределение, при което да се съобрази с указанията дадени в определението на ПОС и с тези изложени в мотивите на настоящето определение на ПАС

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6