Решение № 477 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900434 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образувано по предявен от И. Н. И. срещу И. М. Ж. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2518/05.05.2025г., издадена по ч.гр. дело №5155/2025г. по описа на ВРС сумата от 13498.11 евро /26400.00лв./, представляваща част от главница цялата в размер на 264000.00лв. по запис на заповед, издаден на 01.03.2023г. с падеж на 01.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2025г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

В срок след връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №230/2025г на ЧСИ З. Д., длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК, което било прието, в тази връзка за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането.

Излага се, че е бил подписан запис на заповед на 01.03.2024г. по силата, 1 на който И. М. Ж. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати в полза на Е.Б.Б. сумата от 264000.00 лева с падеж на опреден ден – 01.03.2024г.

На падежа длъжникът не заплатил сумата по записа на заповед.

Въз основа на подадено заявление от Е.Б. по ч.гр.дело №3664/2024г. е издадена заповед №1805/04.04.2024г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №1729/04.04.2024г. за сумата от 26400.00лв., част от главницата по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва и за сумата от 1909.00лв., разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №299/2024г. по описа на ЧСИ З. Д.. След връчване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът И. Ж. депозирал възражение по чл.414 от ГПК.

За установяване съществуване на вземането по заповед

№1805/04.04.2024г. за незабавно изпълнение по ч.гр. дело №3664/2024г. било образувано т. дело №283/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна. Същото приключило с одобрена съдебна спогодба, с която ответникът Ж. е признал задължението по записа на заповед от 01.03.2023г., както и основателността на предявения иск.

Върху гърба на записа на заповед Е.Б. е отбелязал при условията на чл.492 от ТЗ, че по същия има направено частично плащане в размер на 10000.00лв. на 31.03.2025г.

С джиро от 23.04.2025г. Е.Б. е прехвърлил правата по записа на заповед на ищеца И. И..

С джиросването на записа на заповед ищецът като материално легитимиран е подал заявлението за издаване на оспорената заповед за изпълнение и е предявил настоящия иск за установяване на вземането по нея.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпил отговор от ответника И. М. Ж. срока по чл.367 от ГПК.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

Твърди се, че записът на заповед не е редовен от външна страна. Същият 2 не е подписан от неговия издател ответника Ж..

Оспорва се Е. Ж. да е предоставял на ответника сумата от 264000.00лв.

Сочи се, че е бил сключен предварителен договор за продажба на 50% дружествени дялове, притежавани от ответника Ж. от „Верди Хоум“ ЕООД на „Хубав нов дом“ ООД с управител Г.И. Д.а. Е. Б., който е съдружник в „Хубав нов дом“ ООД е действителният купувач по предварителния договор. Записът на заповед е издаден като обезпечение във връзка с предварителния договор за продажба на дружествени дялове.

„Хубав нов дом“ ООД е неизправна страна по договора, тъй като не се стигнало до сключване на окончателен договор на падежа 30.07.2022г. и се дължи неустойка.

Вероятно поради натрупани задължения на Г. Д.а /към 26.04.2024г. в размер на 658000лв./ според запорно съобщение на ЧСИ З. Д. по изпълнително дело №302/2024г. е подписан записа на заповед за да не могат нейните кредитори да се удовлетворят.

По изложените съображения молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа предявения иск, като моли съдът да уважи същия.

Моли за присъждането на разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.535 от ТЗ.

За основателност на така предявения иск фактическият състав изисква съдът да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, както и настъпил падеж на задължението по него.

От доказателствата по делото се установява, че със запис на заповед от 01.03.2023г. И. М. Ж. се е задължил, в качеството на издател безусловно и 3 неотменимо да заплати в полза на поемателя Е.Б.Б. сумата от 264000.00лв. с падеж на 01.03.2024г. Записът на заповед е джиросан на 23.04.2025г. от Е.Б. на И. Н. И..

От анализа на съдържанието на процесния запис на заповед се установява, че той формално е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Документът съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на издателя да заплати на поемателя сумата от 264000.00лв., с падеж на определен ден, дата на издаване и място на издаване – гр. Варна, място на плащане – гр. Варна, подпис на издателя.

Със сила на пресъдено нещо са признати автентичността, действителността на записа на заповед и дължимостта на сумата по него до размера на предявения иск с одобрената спогодба с протоколно определение 06.03.2025г. по т. дело № №283/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, по силата на която признато за установено, че ответникът И. Ж. дължи на Е.Б. сумата от 26400.00 лева, представляваща главница по процесния запис на заповед. Това са обективните предели /предмета на делото/ на одобрената спогодба по смисъла на чл.298, ал.1 от ГПК, която има характер на влязло в сила решение.

Субективните предели на силата на пресъдено определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение.

Според нормата на чл.298, ал.2 от ГПК обвързани от силата на пресъдено нещо са страните в исковото производство, както техните наследници и правоприемници, независимо от това дали са универсални или частни такива.

В случая ищецът И. И. се явява частен правоприемник на поемателя на записа на заповед Е.Б. /легитимиращ се по силата на джиро от 23.04.2025г./, поради което е обвързан от силата на пресъдено нещо на одобрената спогодба.

Обвързан е със силата на пресъдено нещо е и ответника по спора.

Процесното джиро, като едностранна, формална и абстрактна сделка не страда от липса на форма. В съответствие с правилото на чл.468, ал.1 от ТЗ то е написано върху записа на заповед, подписано е от джиранта, като е посочено и името на джиратаря, което не е задължителен реквизит съгласно ал.2.

Липсва оспорване на авторството на подписа на джиранта Б..

Следователно се дължи плащане по записа на заповед, поради настъпил 4 падеж. Ответникът не въвежда възражения за плащане и не ангажирал доказателства в тази насока.

Въведената кауза от страна на ответника за недължимост по записа не следва да бъде разглеждана. Изложените факти досежно каузата са във връзка с отношения по сключен предварителен договор и неустойка касателно ответника Ж., „Верди Хоум“ ЕООД, „Хубав нов дом“ ООД с падеж за сключване на окончателен договор 30.07.2022г. Тези факти са се осъществили преди влизане в сила на определението за одобряване на спогодбата, поради което са преклудирани със силата на пресъдено нещо с одобрената спогодба.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер, и като такъв подлежи на уважаване.

По отношение на разноските съдът съобрази следното:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 539.92 евро/ 1056лв./, платени държавни такси от по 269.96 евро/528.00лв./ в заповедното и исковото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, че И. М. Ж., ЕГН **********, с адрес ****** ДЪЛЖИ НА И. Н. И., ЕГН **********, с адрес ****** по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2518/05.05.2025г., издадена по ч.гр. дело №5155/2025г. по описа на ВРС сумата от 13498.11 евро /26400.00лв./, представляваща част от главница цялата в размер на 264000.00лв. по запис на заповед, издаден на 01.03.2023г. с падеж на 01.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. М. Ж., ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ Н А И. Н. И., ЕГН **********, с адрес ****** сумата о т 539.92 евро/ 1056лв./, платени разноски за държавни такси от по 269.96 евро/528.00лв./ в заповедното и исковото производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 6