Протоколно определение № 708 от 28.04.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 708 гр. Сливен, 28.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230106454 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована, явява се лично. Представлява се по пълномощие от адв.

Р. Ш. от БАК.

Ответникът, редовно призован, явява се лично. Представлява се по пълномощие от адв. Г. М. от АК-Сливен.

Вещото лице, редовно призовано, явява се.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене, за да се изготви /от експрет/, сътв. изслуша /от съда/ заключение по назначената съдебнопсихологическа експертиза.

То е изготвено и е депозирано по делото на 07.10.2025г., т.е. в срок.

Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване, като сне самоличността на вещото лице, както 1 следва:

П. Х. Г. – 57 г., български гражданин, неосъждан, висше образование, без връзка и поособени отношения с ищцата и с ответника.

На осн. чл. 200 от ГПК съда го предупреди за отговорността, която носи по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение; обещава да даде заключение по знание и съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам изложената по делото експертиза.

АДВ. Ш.: Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. М.: Тъй като не съм специалист във вашата материя, ако можете да ни отговорите на разбираем език. Вие сте написали, че сте провели две сесии. Къде проведохте тези срещи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В моят кабинет.

АДВ. М.: Във вашия кабинет?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да.

АДВ. М.: А имали ли сте среща в ход на жилищен блок или на стълбище; имали ли сте такава среща с детето?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не, абсурд.

СЪДЪТ към адв.М.: Вие имате такава информация, че е проведена такава среща ли?

АДВ. М.: Детето е споделило на баща си, че събеседването е проведено в един вход.

АДВ. М.: На следващият въпрос давате отговор, че детето е напълно убедено, че иска да живее в голяма къща, при майка си?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Цитирам, това е цитат.

АДВ. М.: На пети въпрос казвате, че детето е изявило желание да живее в друго населено място, но в следващия момент детето е обезпокоено, че няма да вижда приятелите си. Това с какво е свързано- със съученици и приятели или средата, в която живее; с какво е свързано това?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Нормална детска реакция при промяна на средата.

АДВ. М.: Има ли следи в съзнанието на детето от опити за манипулиране на поведението му?

Съдът счита, че следва да се преустанови изслушването на вещото лице, тъй като въпросите, които му се задават в момента от ответната страна са поставени на експертизата и вещото лице е отговорило писмено, със заключението си. Не е необходимо, излишно е, в 2 заседанието, устно да се поставят същите въпроси и дават същите отговори, след като те вече съществуват в писмен вид. Ето защо, СлРС

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице и го приобщава към останалия събран по делото доказателствен материал.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на експерта П. Х. Г. възнаграждение от 600 лв. (шестстотин лева), внесени по равно от страните.

ОТВЕТНИКЪТ: От около десетина дни детето редовно контактува с мен. Същото се чувства заплашено и обезпокоено в средата, в която живее и иска да бъде разпитано за втори път от Вас. Това негово желание беше до вчера, до обяд. Вечерта ми написа по вайбър, че не иска да бъде разпитвано и когато го попитах защо, не можа да ми отговори. Каза ми, че така иска. Детето се чувства застрашено. Онзи ден, на 14-ти октомври, е останало само с един възрастен човек, който е с деменция и се е получила ситуация, в която възрастния човек го е заплашил да му удари два шамара, защото детето му е направило забележка да се прибере в къщата. Редовно на детето е следена личната кореспонденция с мен от страна на майката, проверява му телефона и лишаване от ползването му, под предлог, че ставал зависим от телефона и телефона го правел зависим от мен, защото сме разговаряли по един час. Това ми каза детето.

АДВ. М.: Кой е този човек, обясни на съда!

Съдът счита, че дадената информация е достатъчна. Въпреки същата е на мнение, че съдебното дирене следва да се приключи в днешното заседание, тъй като се събраха достатъчно доказателства, вкл. и особено изслушаното в днешното заседание заключение, но и не само. Също и от изслушването на детето, лично от съдебния състав, в съдебно заседание.

Освен това, тази представена днес ситуация, без съда да взема становище дали дава вяра на казаното от бащата или не, е възможно да се модифицира безотказно във времето като, ако делото бъде отложено в следващо заседание за изслушване на детето, като това изслушане ще е поредно такова, в същото това заседание майката пък да направи изявление, че в последващ момент детето се е почувствало заплашвано от бащата и по този начин всеки от родителите, правейки твърдения след другия, да доведе до невъзможност да се приключи производството по делото. Разбира се, няма как да не се отчете деликатността и трудността да се постанови от съда решение, с което да бъде в максимално близка степен възпроизведена ситуацията, която би съществувала, ако родителите сами се разберат помежду си във връзка с упражняването на родителските права върху сина им или пък до ситуацията, която би съществувала, ако въобще не бе възниквал такъв спор между тях. Все 3 пак, в определен момент съдебното дирене и производството, поне пред първата инстанция, трябва да приключи и при горните съображения и факта, че бяха събрани достатъчно много доказателства, съда ще стори това в днешното заседание. Поради това ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ И

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Ш.: Уважаеми г-н съдия, днес съда е изправен пред едно от онези решения, които изискват не само юридическа преценка, но и човешка мъдрост. Решение, което би определило бъдещето на едно дете. Дете, което е с чувства; със страхове и ясно изразено желание, което моля съда да уважи като негово решение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Г. живее при майка си и желае да живее при нея.

Това не е моментно негово емоционално изказване, нито е резултат от натиск или внушение.

Съдебно-психологическата експертиза, изготвена от вещото лице категорично установява, че детето е психически зряло за възрастта си, разбира значението на своето желание и не е манипулирано от нито един от родителите. Експертът подчертава, че Г. е емоционално привързан към майка си, чувства се сигурен при нея. Считам, че първоначално определените от съда, по-точно одобрени от него със споразумение, режим на лични контакти и отношения са неподходящи с оглед фактическото положение на детето. В тази връзка и за справка на съда Ви представям няколко решения на Окръжен съд Сливен, касаещи първоначална нерационалност на определен режим на родителски права и определяния на ВКС относно обстоятелствата от значение при изменение на родителските права, като едно от тях касае нерационалността.

Моля съда да вземе бързо решение, ако е възможно. Моля да ни бъдат присъдени разноски по делото, за което представям списък с разноските.

СЪДЪТ: Преди да даде възможност на ответната страна да изрази становището си в хода на устните състезания, съда указва, че според него изявлението на пълномощника на майката преекспонира и излишно драматизира фактите и случая, без разбира се съда да отрича възможността майката истински да е загрижена за сина си. Така също, не споделя вложената във встъпителните думи емоция, тъй като с настоящото или на последваща инстанция производство, не се решава/предрешава развитието на едно детето, поне не веднъж завинаги, тъй като както сама е постъпила майката, винаги е налична възможността в последващ момент, при промяна на обстоятелствата, да бъдат променяни родителските права, макар пък да е друг въпроса колко благоприятна би била една такава промяна, ако тя се изразява в честа смяна на титулярството на тези права.

Така също, съда указва, че ще приложи към делото представените извадки от съдебни 4 решения, но указва и на двете страни, че те по никакъв начин не са задължителни за съдебния състав и поради това същия няма да ги ползва.

АДВ. М.: Уважаеми районен съдия, в хода на съдебното дирене възникнаха факти и обстоятелства, които следваше да бъдат предоставени на вниманието на уважаемия съд, а именно, че от м. юли 2025г. майката, в противоречие на постановеното съдебно решение за родителски права, отведе детето при нея си,като преустанови/възпрепятства всякакви контакта на бащата и детето Г.. За да осъществи това свое намерение тя използва помощта на своя брат и вуйчо на детето и други фактори, като не допуска детето да контактува със своя баща. На двете жалби, пуснати от бащата Г. К. към РП за неизпълнение на съдебно решение са постановени решения, в които прокуратурата в два различни състава заявяват, че не могат да вземат отношение, тъй като става въпрос за дете. Аз също изказвам съжаление; да не травмираме детето Иначе, ако ставаше въпрос за вещ, досега щяхме да го решим въпроса.

Патрулката, полицаите и вещта отива, но сега това е дете и не може да бъде изведено с патрулката от дома на майката. Домът на майката не е нейн, тя живее там с неустановен статут. Тя живее със свой съжител, който е в друго населено място и там детето е водено от време на време и затова е възникнал и конфликта с бащата на фактическия й съжител, който е с дементни отклонения и се е заканил да се саморазправя с него.

Детето е дете в риск. Ответникът К. може, но не трябва да прави по- рязки движения и поведения, за да изпълни съдебното решение по силата на което родителските права са дадени на него, но те не се изпълняват. Майката е ищца и в един момент може да реши и с друг съжител да живее, на друго място и отново ще продължи това противоправно нейно поведение да манипулира детето.

Съдът се обръща към адвоката на мъжа с подобно изявление като направеното от председателя на съдебния състав по адрес на адвоката на ищцата, а именно- че не бива да се влага толкова емоция въпреки, както стана дума и на всички е ясно, деликатния предмет на делото. На моменти изявлението на адв. М. изглежда на председателя на съдебния състав дори заплашително, а в последното му изявление- и като изказано от него предположение.

Това са бъдещи несигурни събития, предположения, за които най-елементарния коментар, който може да се направи е, че е възможно да се случат, но също толкова е възможно и да не се случат.

Отделно от това, с известни уговорки, може според съда да се коментира и че никой съд не може да има законово, нито пък морално, право да нареди на съответен мъж или жена да преустанови връзка с даден партньор или пък да не преустановява връзка с даден партньор и/или да му забрани да започва такава с нов.

АДВ. М.: Г-н председател, правя възражение за категоризацията, че съм прекалено 5 емоционален и заплашителен. Имам достатъчно опит и рутина като адвокат, за да си позволя едно такова поведение. Съжалявам, че неправилно тълкувате моето поведение. Ни най малко имам уклон на емоция, заплашителност или други от този род.

На съдът изглежда излишно да влиза в спор или да продължава вече оформилия се такъв, но просто ще напомни, че адв. М. поне на два пъти заяви, че ако не ставаше дума за дете, или дори без тази уговорка, въпроса лесно би бил разрешен и всъщност вече щеше да бъде разрешен, очевидно без съдебната намеса. Точно в този смисъл и мотивиран от тези изявления съда направи забележката си.

Дава възможност на адв. М. да завърши пледоарията си, но не като продължение на тези изявления, а ако има друг вид такава.