Решение № 261170 от 12.11.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 12.11.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15697 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 232791/03.10.2019г. изменено с Определение №

20214499/02.10.2020г. по гр.д. № 43896 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 172-ри състав Агенция „П.И.”

Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********е осъдена да заплати на З..Д.Б.И.”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 8047,50лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-03.07.2018г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди, причинени на 06.04.2015г. на пътно платно на автомагистрала Тракия”, 46км. в посока София; сумата от 1397,18лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода до 15.06.2018г..; сумата от 1207,79лв. разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен обратен евентуален иск на Агенция „П.И.” Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********срещу „А.”ЕАД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 8047,50лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-03.07.2018г. до изплащането й, представляващи вземане за изплатено обезщетение за вреди по лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № *******, причинени на 06.04.2015г. на пътно платно на автомагистрала Тракия”, 46км. в посока София; сумата от 1397,18лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 31.09.2018г. до

15.06.2018г., като Агенция „П.И.”

Булстат ********, е осъдено да заплати на „А.”ЕАД,

ЕИК********* съдебни разноски от 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5171116/21.10.2019г. от ответника по главните искове и ищец по обратните искове - Агенция „П.И.” Булстат ******** в частта, в която главните исковете са уважени и в частта, в която са отхвърлени обратните му евентуални искове. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че приетият протокол за ПТП не съдържал задължителните реквизити по чл. 179 от ЗДвП, записванията по него били опровергани от събраните гласни доказателства за начина на настъпване на вредите, както и от уведомлението за щета в частта за вредите, бил съставен 30минути след настъпването на ПТП, органи на КАТ не възприели механизма на настъпването на ПТП и на вредите, не описвал размер на препятствието, не били направени снимки. Не било установено дали препятствието е било предвидимо, не било установено противоправно поведение. Водачът на автомобила се движел с несъобразена скорост и дистанция с движещия се пред него автомобил, което не му позволило да избегне препятствието. Заключението по съдебно-автотехническата експертиза възпроизвело протокола за ПТП и не следвало да се кредитира, възможно било вредата да е настъпила по други причини.

Застрахователят не бил изяснил механизъм на ПТП, полицата не съдържала задължителни реквизити . Не било доказано че вредите са настъпил застрахователен риск, че не е налице изключен такъв – че водач не е бил од въздействие на алкохол или упойващи средства, че не е отказал алкохолна проба, че не е извършил умишлени действия, не било установено проведена процедура по раздел VІ от ОУ. Неправилно не били уважени обратните му евентуални искове. С приетия по делото договор за обществена поръчка бил възложил на Автомагистрали”АД предприемане на всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за движение, като започне незабавни действия след поява на необходимост от това, поддържа републикански пътища на договорено ниво. Задълженията на изпълнителя по договора включвали надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД за състоянието на пътя в процесния участък, бездействието му довело до настъпването на ПТП и съгласно чл. 28 от договора следвало да понесе отговорността за обезщетяване на вредите. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещните страни.

Въззиваемият-ищец по главните искове – „З..Д.Б.И.”АД,

ЕИК ******** е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението било правилно. Посочило е, че приетите протокол за ПТП, заключение по техническа експертиза, гласни доказателства установяват механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между поведението на лицата, на които ответникът възложил работа по поддръжка на пътя и настъпването на вредите, техния размер.

Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият – ответник по обратните евентуални искове и трето лице помагач на страната на ответника по главните искове – А.”ЕАД,

ЕИК********* е оспорил жалбата в частта по обратните евентуални искове, посочил е че жалбата е основателна в частта по главните искове. Изложило е съображения, че по делото не се установило настъпването на вредите по механизъм, посочен в исковата молба. Представеният протокол за ПТП бил непълен, неточен и противоречив, опроверган от събраните гласни доказателства. С договора от 28.11.2014г. му било възложено да поддържа участъка на магистрала „Тракия” км. 46, но конкретните работи съгласно чл. 5 от договора следвало да му се възложат по отделно задание – месечно, годишно, допълнително и извънредно. Такова задание не му било дадено за процесния участък поради което и правилно районният съд отхвърлил евентуалните обратни искове.

Нямал задължение да осигури екип, който да следи за възникване на непредвидени обстоятелства, каквото съгласно т. 14 от раздел І от договора било откъсването на парче асфалт от настилката, поради което и не можело да се приеме, че е бил длъжен незабавно да отстрани същото. Задължението му било да осигури екип за реакция на вече установени непредвидени обстоятелства и само по конкретно възлагане да предприеме необходимите действия. Нямал задължение да осъществява цялостен надзор върху автомагистралата, това задължение било останало за Агенция „П.И.”. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2018928/03.07.2018г. на – „З..Д.Б.И.”АД, ЕИК ******** срещу Агенция „П.И.”

Булстат ********, с която е поискал съдът да осъди ответника на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 8047,50лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-03.07.2018г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди и ликвидационни разноски от 15лв, причинени на 06.04.2015г. по застрахован при ищеца автомобил „Фолксваген пасат”, рег. № *****по застраховка „Автокаско” полица № А1314008217010162028/16.05.2014г. от парчета асфалт, отлепени от пътно платно на автомагистрала „Тракия”, км. 46 в посока гр.София; сумата от 1397,18лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 31.09.2016г. до 15.06.2018г., както и разноски по делото. Навело е твърдения, че към 06.04.2015г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Фолксваген пасат”, рег. № *****, същият попаднал в участък на пътно платно на магистрала Тракия, на който имало отлепени парчета асфалт и претърпял вреди определил обезщетението на сумата от 8032,50лв., които платил на застраховани, направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му заплати сумата , но ответникът не го направил.

Ответникът- Агенция „П.И.” Булстат ********, в предоставения му срок е оспорил исковете. Заявил е, че представеният протокол за ПТП не съдържал задължителните реквизити по чл. 179 от ЗДвП, записванията по него не установявали начина на настъпване на вредите, бил съставен 30 минути след настъпването на ПТП, органи на КАТ не възприели механизма на настъпването на ПТП и на вредите, не описвал размер на препятствието, не били направени снимки. Не било установено дали препятствието е било предвидимо, не било установено противоправно поведение, както и че водач бил спазил правилата за скорост и дистанция. Застрахователят не бил изяснил механизъм на ПТП, полицата нямала задължителни реквизити. Не било доказано, че вредите са настъпил застрахователен риск, че не е налице изключен такъв – че водач не е бил под въздействие на алкохол или упойващи средства, че не е отказал алкохолна проба, че не е извършил умишлени действия, не било установено проведена процедура по раздел VІ от ОУ. Увреденият бил допринесъл за настъпването на вредите. Поискал е да се конституира на негова страна трето лице –помагач – А.”ЕАД и е предявил евентуални обратни искове с правно основание чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД срещу него за заплащане на сумите, за които били предявени исковете по чл. 213 от КЗ (отм) и чл. 86 от ЗЗД. Посочил е, че с договор за обществена поръчка от 28.11.2014г. бил възложил на „А.”ЕАД предприемане на всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за движение, като започне незабавни действия след поява на необходимост от това, поддържа републикански пътища на договорено ниво. Задълженията на изпълнителя по договора включвали надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД за състоянието на пътя в процесния участък, бездействието му довело до настъпването на евентуалното ПТП и съгласно чл. 28 от договора следвало да понесе отговорността за обезщетяване на вредите. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещните страни.

Ответникът по обратните евентуални искове и трето лице помагач на страната на ответника по главните искове – А.”ЕАД, ЕИК********* е оспорило исковете. Посочило е, че процесните вреди не са настъпили по механизъм, посочен от застрахователя, не било установено автомобил да е бил в изправно техническо състояние, размер на иск бил прекомерен. Протокол за ПТП не съдържал възприятия на органи на КАТ за механизъм на настъпването на вреди и не обвързвал съда, настъпването на ПТП било по вина на водача на автомобила, която не спазил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, имало съпричиняване. Дори да се приемело, че главните искове са основателни не били такива евентуалните обратни искове. Дейностите, които следвало да изпълнява по договора за обществена поръчка не били предварително определени, а се възлагали с допълнителни задания. Почистването на парчета асфалт от пътното платно на магистралата в процесния участък следвало да му се възложи изрично от възложителя, а това не било направено. Претендирало е разноски.

По делото са приети застрахователна полица по застраховка „Каско ”

№ 1400821701162028/16.05.2014г., носеща подпис за страните по нея, Общи условия , преписка по щета № 15010001004366/2015г., съгласно които „З.Б.И.”АД на 16.05.2014г. е сключило с Димитър Филипов Андонов договор за застраховка „Каско-клауза Р-201” за период от 17.05.2014г. до 16.05.2015г. за територия на Република България за МПС „Фолксваген Пасат”, рег. № СА***** при застрахователна сума от 15300лв. и застрахователна премия от 785лв., платена при сключването на договора, по искане на застрахования е образувана щета № 15010001004366/2015г. за обезщетяване на вреди по това МПС по предна емблема, елементи от предна решетка, кора под двигател, изтекло масло, резервоар, датчик, мигач, настъпили на 06.04.2015г. на автомагистрала „Тракия”, км. 46 в посока София от отскочили при преминаване от предния автомобил парчета асфалт от настилката на пътното платно, които попаднали под автомобила и ударили елементи от него, на 08.04.2014г. и на 29.04.2015г. , на 22.05.2015г. ищецът е огледал автомобил и е констатирал уврежданията по него - по кора под двигател, маслен картер, кожух, кора под предна броня, радиатор, подкалник, кора под дясна част на купе, датчик, рамка, греда, подкалник, предпазен щит, модул маслена помпа., приел е че разходите за отстраняване на вредите са 8032,50лв., и на 06.07.2016г. наредил сумата по сметката на застрахования, на 31.08.2016г. е съставил покана до ответника за плащане на 8057,50лв. в която са включени ликвидационните разноски по щетата. Съгласно Общите условия всяка от клаузите по застраховка „Каско” е включвала обезщетяване на вреди от ПТП – сблъскване или удар с друго ПС или подвижни и неподвижни предмети, освен клауза „Бюджетно каско” и „Кражба и грабеж“. В полицата е посочено, че по тази полица не се покрива кражба и грабеж на цяло МПС за чужбина, а за България се покрива този риск след поставяне на сигнално-охранителна техника.