Решение № 4123 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4123 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100512612 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 447/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 144 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н. М. Д. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 522.38 лв., представляваща цена на доставена през периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 223.01 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 8.09.2021 г.; сумата 37.08 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; и сумата 8.47 лв.- мораторна лихва за периода от 1.10.2018 г. до 8.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 1.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 54880/ 2021 г. на СРС, като исковете са отхвърлени: относно главницата за цена на топлинна енергия- за разликата над сумата 1 522.38 лв. до пълния предявен размер от 1 654.18 лв., и относно главницата за дялово разпределение- за разликата над сумата 37.08 лв. до пълния предявен размер от 41 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Н. Д. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 863 лв.- разноски за исковото и заповедното производства, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът 1

„Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответницата Н. Д. сумата 63 лв.разноски за исковото и заповедното производства.

Постъпила е въззивна жалба от Н. М. Д. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените сумиглавници и лихви за забава, и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете за посочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Т.“ ООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответницата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 223.01 лв.- лихва за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2019 г. до 8.09.2021 г., и на сумата 8.47 лв.- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 1 522.38 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден имот с аб.№ 81109 през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 21.09.2021 г. до окончателното й изплащане; и на сумата 37.08 лв.- такса за дялово разпределение, както и в частта относно 2 съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата Н. Д. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 100 на VІ етаж в бл*******“- гр. София, с аб.№ 81109, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответницата Н. Д. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период тя и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. Установява се въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот: апартамент № 100 на VІ етаж в бл*******“- гр. София, ведно с принадлежности, е придобит от ответницата Н. М. Д.- като купувач по сключен през 2013 г. с Нотариален акт № 66/ 27.02.2013 г. на софийски нотариус договор за покупкопродажба на недвижим имот, като не се твърди от същата, нито са представени 3 доказателства да го е отчуждила преди началото на процесния период. В последствие, на 15.04.2013 г. ответницата е подала и заявление- декларация за откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия, която е приета от топлопреносното предприятие /л.20-21 от делото на СРС/, и същата е вписана като абонат на топлинна енергия в съставените от ответника фактури и в съставените от подпомагащата страна отчетни документи, приложени по делото.

При това положение ответницата Н. Д. е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове, тъй като е страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/. Цитираното по- горе заявлениедекларация от 2013 г., прието от ищеца- топлопреносно предприятие, и представено от него като доказателство за обосноваване на твърдените относно спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1 ГПК/, установява наличието на сключен относно доставката на топлинна енергия в имота индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, независимо, че в случая отговорността на ответницата- като собственик на имота, може да бъде ангажирана и съобразно чл.153, ал.1 ЗЕ. Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение съвпадат, поради което и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Д. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са уважени, съответно решението в обжалваната от ответницата част относно дължимите главни вземания- стойност на потребена топлинна енергия и такса за дялово разпределение, следва да бъде потвърдено. Доводи относно обема и стойността на доставената в имота топлинна енергия във въззивната жалба не са релевирани, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Неоснователен е доводът на въззивницата за неправилно приложение на института на погасителната давност в настоящия случай. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че процесните главни вземания за периода м.05.2018 г.- м.09.2018 г.- предмет на предявения от „Топлофикация София” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради основателност на заявеното от ответницата правопогасяващо възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 21.09.2021 г., когато е подадена исковата молба по делото. При приложение на материалния закон- чл.111, б."в" ЗЗД, и при съобразяване на Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, районният съд е приел за недължими главните задължения, възникнали преди 21.09.2018 г., като е отхвърлил иска в тази част като неоснователен- поради погасяването му по давност с изтичането на специалния тригодишен давностен срок по чл.111, б."в" ЗЗД. Не е допуснато при постановяване на обжалваното решение поддържаното в този смисъл в жалбата 4 нарушение на материалния закон, като периодът и размерът на вземанията, обхванати от погасителна давност, не са определени в ущърб на въззивницата, а напротив.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната и дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на главницата за периода от 15.09.2019 г. до 8.09.2021 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такова ликвидно и изискуемо вземание срещу ответницата.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размер, различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d3c2fcc-1d79-48f4-9e8c-d14f4948b584