Решение № 838 от 17.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330202479 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0435-000042/ 23.02.2023 г, издадено от

НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 02

ПЛОВДИВ, с което на А. П. П. са наложени глоба в размер 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се оспорва приетата в АУАН и НП фактическа обстановка.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

С АУАН и НП на дееца е вменено следното административно обвинение: На 27.01.2023 г. в 11:13 часа в гр. Пловдив, на ул. „Рая“ № 18 А.

П . управлява лек автомобил КИА Спортидж с Peг. № *******, лична собственост като извършва следното нарушение : 1 Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Посочената фактическа обстановка се О П Р О В Е Р ГА ВА от доказателствата по делото.

Това е така, доколкото от приложена по делото Заповед за задържане рег.№ 435зз-23/27.01.2023г. се установява, че жалбоподателят на 27.01.2023г. е бил задържан в сградата на Второ РУ за времето от 09.10 часа на 27.01.2023г. до 21.00 часа на 27.01.2023г., респективно същият няма как във времето посочено в АУАН и НП- 27.01.2023г., 11:13 часа нито да е управлявал МПС на ул. „Рая“, нито да е извършил отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества на същото място и по същото време.

В същия смисъл са и показанията на актосъставителя, който при разпита си пред съда потвърди, че соченият в АУАН и НП като час на извършване на нарушението- 11.13 часа всъщност не е часът на извършване на нарушението, а часът на съставяне на АУАН след задържане на лицето в сградата на РУ.

От гореизложеното следва, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, поради което НП следва да се отмени.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА СЪДА

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за съда не съществува процесуална възможност, ако установи, че деецът действително е управлявал МПС и е извършил отказ по смисъла на чл. 174, ал.3 ЗДвП във времеви интервал различен от този посочен в АУАН и НП, да го накаже при 2 тези различни фактически параметри.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

Времето на извършване на деянието е не само основен съставомерен признак, но и белег на деянието, който го отграничава от всички останали действия/бездействия реализирали се в действителността.

Това следва от същността на деянието като съвкупност от телодвижения (при действие) или липса на правнодължимо поведение (при бездействие) , извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.

От дадената дефиниция следва, че ако се приеме друго различно от тава посочено в АУАН и НП, време на извършване на нарушението, то деецът би се оказал наказан за съвсем различно деяние, от това за което му е повдигнато административното нарушение, което е несъвместимо с правото му на защита.

В тази връзка следва да се съобрази и трайната съдебна практика на Върховен касационен съд според която приемането на различен час на извършване на деянието /макар и на същата дата/ представлява съществено изменение на обвинението винаги, когато от доказателствата по делото се установява, че деянието обективно е нямало как да бъде извършено в часа, за който е повдигнато обвинението.

Така Решение №50142/01.12.2022 по дело №669/2022 на ВКС, Решение №60197/09.02.2022 по дело №791/2021 на ВКС, Решение № 84 от 15.08.2013 г. по нак. д. № 2054/2012 г. на Върховен касационен съд.

3

Точно такъв е и процесния случай, в който от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че деецът я нямало как да е извършил нарушението в часа посочен в АУАН и НП, доколкото е бил задържан на съвсем различно място.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се споделят доводите й, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл.

18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая обаче уговореният и заплатен размер от 500 лева е даже по-нисък минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.

2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 2000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0435-000042/ 23.02.2023 г, издадено от

НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 02

ПЛОВДИВ, с което на А. П. П. са наложени глоба в размер 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати в полза на А. П. П., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5