Определение № 2531 от 28.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2531 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502200 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрисконсулт Г.С.-К., против определение №7111/08.06.2026 г., постановено по гр.д. №5216/2025 г. по описа на РС Пловдив, ХХV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №1355/23.03.2026 г. в частта му за разноските.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се измени решението, като се намали присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение в справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. Излагат съображения, че неправилно е посочена цената на иска в размер на 13848.96 лв., а не реалната стойност на договора – 5000 лв. Не е извършена фактическа преценка на прекомерността на адвокатското възнаграждение. Не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото. Определеният размер на адвокатското възнаграждение е необосновано висок и прекомерен. Излагат подробни съображения.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р. Н. чрез адв. Л. Д., като се излагат подробни съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С решение №1355/23.03.2026 г., постановено по гражданско дело №5216/2025 г. на Районен съд – Пловдив, е уважен предявеният иск от Р. Н. против „Профи кредит България“ ЕООД, като е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №40025152974 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

„Профи кредит България” ЕООД е осъдено да заплати на Р. А. Н. сумата от 423.01 евро, представляваща разноски по делото, както и сумата от 1100 евро – платено адвокатско възнаграждение. Посочено е, че ищцата има право на направените разноски.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД за изменението му в частта за разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, като е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна (налично е в електронната папка на делото, но не е взето предвид от първостепенния съд).

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е отбелязал, че на ищцата са предоставени правни услуги от адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие, при уговорено възнаграждение от 1100 евро, заплатено в брой, според отразеното в договора, имащ характер на разписка в тази му част.

Прието е, че съобразно разясненията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и 2 необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Отбелязано е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с решение по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейските общности по отправени до него преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване с приетото с последното решение, и при отчитане на сравнително високия материален интерес по делото в сравнение с други подобни дела, ниската фактическа и правна сложност на спора, предвид множеството аналогични дела в съда, броя на проведените открити съдебни заседания – едно, като лично е участвал представител на ищеца, и осъществената от процесуалния му представител дейност по защита на интереси му – подаване на искова молба, уточняващи молби и становище, молба за освобождаване от такси и разноски, както и участие в открито заседание, вкл. и ангажиране на необходими и относими доказателства, съдът е счел за удачно платеното по договора възнаграждение за оказана правна помощ, което е близко до минималния размер по Наредба №1 от 9.07.2004 г.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай искът е уважен изцяло. В исковата молба е посочена цена на иска, срещу която не са постъпили възражения от ответника в срока по чл.70, ал.1 ГПК, като е недопустимо това да се прави едва с частната жалба. Ето защо не следва да се разглеждат доводите на жалбоподателя в тази насока.

Липсват доводи по отношение на направените разноски за държавна такса и за вещо лице. Твърденията са за несправедливост на адвокатското възнаграждение.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа или правна сложност – предявен е един иск, и двете 3 страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит. Не са събирани гласни доказателства, но е изготвена експертиза.

Съдебната практика за този вид дела е постоянна, категорична и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което се е явил представител на ищцата. Следва да се съобрази и, че в случая не се касае за оказана безплатна адвокатска помощ, а за направени разноски. Същите обаче не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, като надхвърлят значително и предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа размер. Съобразно изложените по – горе критерии, настоящият състав счита, че частната жалба е основателна, като възнаграждение от 500 евро е напълно съответно на положения от адвоката труд. Като е достигнал до различен краен резултат, първоинстанционния съд е постановил неправилен акт, определението следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се измени решението, като се намалят присъдените на Н. разноски за адвокатско възнаграждение от 1100 евро на 500 евро.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №7111/08.06.2026 г., постановено по гр.д.

№5216/2025 г. по описа на РС Пловдив, ХХV гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №1355/23.03.2026 г., постановено по гр.д.

№5216/2025 г. по описа на РС Пловдив, ХХV гр.с., в частта му за разноските, като

НАМАЛЯВА размера на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, които „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление град София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, е осъдено да заплати на Р. А. Н., ЕГН **********, от град **************, от 1100 евро на 500 (петстотин) евро.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5