Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17218 от 25.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10889/2025
Вид
Решение № 17218
Подписан
25.09.2025
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17218 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110110889 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. И.

Н. и В. Р. Н., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:

- от ответника Ю. И. Н.: сумата от 1563,57 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. № 266, вх. 3, ап. 50, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 200,48 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., сумата от 30,49 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,37 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г.;

- от ответника В. Р. Н.: сумата от 1563,56 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. № 266, вх. 3, ап. 50, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 200,48 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за 1 периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., сумата от 30,48 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,38 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г.

Ищецът твърди, че между него и всеки един от ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап. 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Ген. Скобелев“ № 59, вх. Г, ет. 2, като всеки от тях има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника В. Р. Н. чрез адв, С. от САК, с която оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че същата не дължи нищо, доколкото се е отказала от наследството на К. Д. Н., като отказът от наследство е заверен на 11.07.2025 г. при нотариус Румяна Радева.

В срока по чл. 131 ГПК не подаден отговор на исковата молба от ответника Ю. И. Н., макар същият да е получил редовно съдебните книжа при надлежно удостоверен отказ - арг. чл. 44, ал. 1, изр. посл. от ГПК.

С молба вх. № 299622/12.09.2025 г. ищецът прави оттегляне на иска си спрямо ответника В. Н. с оглед вписания отказ от наследство, като с определение от 18.09.2025 г., обективирано в протокола от проведеното открито съдебно заседание от същата дата, производството спрямо нея е прекратено. Висящността на спора остава единствено по отношение на другия ответник Ю. Н..

В хода на откритото съдебно заседание, проведено на 18.09.2025 г. съдът е допуснал изменение на иска, на основание чл. 214 ГПК, чрез неговото увеличаване, като същият се счита насетне предявен само и единствено спрямо ответника Ю. И. Н. за следните суми: сумата от 3127,13 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. № 266, вх. 3, ап. 50, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 400,96 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 2 г. до 14.02.2025 г., сумата от 60,97 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 12,75 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № 268343, представляващ ателие № 50, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 266, вх. 3.

3

Съгласно чл. 48 ЗНсл наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството, независимо кога е направено това и по какъв начин е обективирана волята - изрично или с конклудентни действия. От този момент имуществото на наследодателя преминава в патримониума на наследника, който по силата на наследственото правоприемство придобива правата и отговаря за задълженията, включени в наследството. Отказът от наследство е равнозначен на неприемането му - ТР № 148/1986 г. С вписването на валидно направен по реда на чл. 52 ЗНсл отказ правните последици на наследственото правоприемство се заличават, и то от момента на откриване на наследството. Следва да бъде отбелязано, че отказът от наследство прекратява правата на отказалия се по отношение на включените в наследството права и задължения и по силата на чл. 53 ЗН уголемява дяловете на другите наследници – в този смисъл вж. Решение № 1421 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5941/2007 г., II г. о

Видно от удостоверение за съпруга и родствени връзки от 12.07.2023 г. наследодателят К. Д. Н. е оставила за свои наследник по закон дъщеря си Майа К. Н..

Последната обаче се е отказала от наследство с вписан отказ от 02.06.2023 г. Ето защо исковата претенция на ищеца е насочена спрямо наследниците на брата на К. Н. – Иван Димитров Н., а именно Ю. И. Н. и В. Р. Н.. Последната също се е отказала от наследството на наследодателя К. Н. с вписан отказ от 18.07.2025 г. Ето защо съдът приема, че по силата на чл. 53 ЗН вписаните откази от наследство прекратяват правата на отказалия се по отношение на включените в наследствената маса права и задължения, но същевременно уголемява дяла на другите наследници.

Единствен наследник на К. Н. е Ю. И. Н., поради което и само неговият дял е уголемен по реда на чл. 53 ЗН.

От приложеното на л. 15-16 по делото електрофотографско (ксерографско) копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.12.2004 г. на нотариус Антони Гетов с рег. № 031 в НК, се установява, че процесният имот е закупен от наследодателя К. Д. Н..

По делото е приложена и справка от 19.05.2010 г., изходяща от ищеца, която установява, че към сочената дата наследодателят Н. е живеела в процесното топлоснабдено жилище в ж.к. „Обеля“.

По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът Ю.

Н. е имал качеството потребител на топлина енергия.

Съответно с Договор от 02.10.2002 год., "Топлофикация София"ЕАД и "Нелбо" ЕАД са уговорили услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост да се извършва от ФДР.

По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищеца: ОФ от 30.06.2023 год., за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2022 год. – 30.04.2023 год., на стойност 1 191,40 лв., със срок за плащане 14.09.2023 год.; ОФ от 30.06.2024 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2023 год. – 30.04.2024 год., на стойност 1 756,34 лв. със срок за плащане 14.08.2024 год., както и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022 год. до м.04.2023 год. на обща стойност 80,48 лв. и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2023 г. до м.04.2024 г. на обща стойност 366,80 лв.

По делото е представено и съобщение за извършени операции след издаване на фактурите, при отчитане на разликата между фактурирана и реално консумирана топлинна енергия. Видно от представения на л. 28 по делото документ, салдото за главницата за топлинна енергия за процесния топлоснабден имот в размер на 3 188,10 лева за периода от м.05.2022 г. до м.06.2024 г.