Решение № 261969 от 23.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № ……

Гр. София, 23.03.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” с - в, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Мария Малоселска при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 430/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 75802/26.03.2019 г. по гр. д. № 4505/2018 г. по описа на СРС, 90 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1

ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Р.С. с ЕГН **********, дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******, сумата в размер на 4 289, 26 лв. - цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб.

№ 207511 в периода 04.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 04.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 23 лв. - цена на услугата "дялово разпределение" за периода от 03.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и мораторна лихва върху главницата от 23 лв. в размер на 4, 27 лв. за периода от 15.9.2014 г. до 31.08.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 28129/2017 г., СРС, 90 с-в. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства, според уважената част от претенциите.

С решението исковете са отхвърлени, както следва: за главницата за ТЕ над сумата 4 289, 26 лв. до пълния предявен размер от 6 300, 59 лв., изцяло за сумата от 999, 43 лв. - обезщетение за забава върху главницата за ТЕ от 6 300, 59 лв., за сумата над 23 лв. до 27, 08 лв. - за услугата дялово разпределение, за периода 01.05.2014 г. -

30.04.2016 г. и за сумата над 4, 27 лв. до 5, 03 лв. -представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.

В частта, в която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила - като неоспорено от ищеца.

Недоволна от решението само в уважителната част е останала ответницата Р.Р.С., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с множество доводи, че в оспорените части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено.

Излагат се съображения, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Според ответницата неоснователно СРС е приел, че страните са обвързани с облигационна връзка. Основният довод, развит във въззивната жалба е, че ищецът не е доказал, по реда на чл. 154 ГПК, че ответницата е собственик или вещен ползвател на процесния имот, поради което тя не е пасивно легитимирана да отговора по исковете. По делото не са представени писмени доказателства за установяване на този факт от значение за спора. Освен това не се установяват размерите на претенциите. Неоснователно СРС е възприел заключението на СТЕ, изготвена само въз основа на документите, представени от ищеца. Поддържа се, че СРС незаконосъобразно не е допуснал исканията направени от ответника в производството, както и че решението е постановено само въз основа на доказателства, едностранно изготвени от ищеца, от които не се установяват конкретните размери на претенциите. Според жалбоподателката, само от СТЕ не е установено реалното количество доставена ТЕ. Не са представени доказателства за извършване на дялово разпределение и за дължимост на суми за тази услуга. По тези и множество допълнителни съображения моли да се отмени решението в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за производствата пред СРС и СГС по реда на чл. 38, ал. 2