Решение № 952 от 06.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110115881 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „А. за с. на в.” ЕАД срещу Д. Н. Т. първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 469.89 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 166127 от 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2021 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата в размер от 41.91 лева – договорна лихва за периода от 22.07.2018 г. до 22.01.2019 г. и сумата в размер от 174.31 лева – мораторна лихва, начислена върху за периода от 23.07.2018 г. до 29.09.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5429/01.10.2021 г. по реда на чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 14141 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената заповед в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че вземанията произтичат от договор за паричен заем № 166127, сключен между ответника и „С. к.“ ООД на 22.01.2018 г., въз основа на който последният е предоставил на ответника в брой сумата в размер от 800.00 лева, представляваща главница.

Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 22.01.2019 г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 82.61 лева, при първа погасителна вноска 22.02.2018 г., съгласно погасителен план, посочен в договора. Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорна лихва, чийто размер възлизал на 191.32 лева. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата 1 суми чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на съответните падежи, поради което същият е изпаднал в забава и дължи и обезщетение в размер на законната лихва.

Сочи се, че на 24.09.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 24.09.2019 г., сключен между ищеца и кредитодателя, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като уведомлението от 01.10.2019 г. е изпратено до ответника преди завеждане на делото и е получено от същия, като в условията на евентуалност се сочи, че с връчване на препис от исковата молба на ответника, ведно с приложеното уведомление е изпълнена хипотезата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът твърди, че договорът за цесия е нищожен поради липса на основание по арг. от чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД, доколкото липсва посочване на цената като съществен елемент от съдържанието на продажбеното правоотношение, имайки предвид възмездния характер на правната сделка. Твърди се, че длъжникът не е уведомен за частното правоприемство с предмет процесната сума, включително и с връчване на препис от исковата молба, доколкото уведомлението изхожда от цесионера, а не от цедента. Твърди се също и че договорът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем.

По същество се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 08.03.2022 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни. Оспорва възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия. Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. Й.Г., чрез който оспорва иска и поддържа депозирания отговор.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 14141 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за предявените суми, чиято дължимост е оспорена в срока по чл.

414 от ГПК.

Видно от представения Договор за паричен заем № 166127 от 22.01.2018 г. /л. 6/, сключен между „С. к.“ ООД и ответника, кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 800.00 лева. Видно от чл. 4. 1 от договора сумата е предоставена в брой на заемателя. Общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 991.32 лева, като се констатира още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената фиксирана за срока на договора възнаградителна лихва при лихвен процент 35.04 % и ГПР 41.31%. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заметаелят не предостави като обезпечение банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора за заем, в тридневен срок от сключването на договора, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 676.68 лева, с начин на разсрочено плащане съгалсно погасителния план. Договорено е сумата да бъде изплатена разсрочено посредством 12 броя месечни анюитетни погасителни вноски първата с падеж 22.02.2018 г.

2 и последната с падеж 22.01.2019 г., всяка в размер на 139.00 лева. Страните са уговорили също в чл. 7 от договора, че в случаите на забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва, като съгласно ал. 4 от цитираната клауза, при забава се дължи и еднократна неустойка в размер от 20% от дължимите вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и неустойка.

По делото са представени и погасителния план към договора /л. 8/ и ОУ към него / л.

11-л.12/.

Констатира се по делото, че договорът е сключен по молба на ответника от 19.01.2018 г. /л. 9/.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД като цедент и „А. за с. на в.“ ЕАД като цесионер и Анекс № 2 от 03.07.2020 г. към рамковия договор от 24.09.2019 г., както и Приложение № 1 от 24.09.2019 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 21 от делото фигурира ответникът Д. Н. Т., чиито цедирани задължения възлизат на 786.15 лева. От представеното потвърждение /л. 19/ се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство.

Представено е и пълномощно /л. 23/ от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.

По делото е ангажирано и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до Д. Н. Т.

/л. 24/, както и обратна разписка /л. 25/, от които обаче не може да се констатира датата на връчване на документа.

От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че общият размер на уговорената възнаградителна лихва за целия период на договора от 22.02.2018 г. до 22.01.2019 г. възлиза на 191.32 лева. Установява се още, че общият размер на извършените от ответника плащания възлиза на 1 036.00 лева, както следва: 70.00 лева на 22.01.2018 г.; 70.00 лева на 28.02.2018 г.; 140.00 лева на 29.03.2018 г.; 140.00 лева на 23.04.2018 г.; 136.00 лева на 23.05.2018 г.; 420.00 лева на 31.07.2018 г. и 60.00 лева на 26.01.2019 г. Сумата е послужила за погасяване на част от вземането за неустойка, а именно 542.75 лева; част от вземането за наказателна лихва – 13.73 лева; част от вземането за договорна лихва – 149.41 лева и част от вземането за главница – 330.11 лева. Непогасените суми по по договора са за главница в размер от 469.89 лева; за договорна лихва в размер от 41.91 лева за периода от 22.08.2018 г. до 22.01.2019 г.; за неустойка по чл. 8 от договора – 181.66 лева; за неустойка по чл. 7, ал. 4 от договора – 90.96 лева. Констатира се още, че размерът на мораторната лихва, начислена върху заетата сума от 469.89 лева за периода от 22.01.2019 г. до 31.08.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., възлиза на 83.35 лева.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл.

414 от ГПК е постъпило възражение от ответника-длъжник и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./ твърдяната облигационна връзка на ответника с първоначалния кредитор, учредена въз основа на процесния договор за заем, с предмет отпускане на потребителски 3 кредит; 2./ изправността на кредитодателя, а именно предоставянето на кредитната главница в полза на ответника; 3./ уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в полза на кредитодателя; 4./ изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва; 5./ изпадането на длъжника в забава, както и 6./ размера на исковете. Следва също да докаже сключването на договор за цесия с предмет исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже всички свои дилаторни и перемпторни възражения.

От приобщения договор на л. 7 се установява по несъмнен начин, че между ответника и праводателя на ищеца е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит. Процесният договор не е сключен в противоречие с чл. 22 от ЗПК, което обуславя неговата валидност.

Съгласно чл. 4.1 от договора с полагане на подписа ответникът е удостоверил, че заетата сума му е предоставена в брой. Т.е. правната сделка има характер на разписка в тази част. Последната е частен свидетелстващ документ и тъй като материализира неизгоден за издателя-ответник факт /получаване на сумата в размер от 800.00 лева в брой/, доказва по несъмнен начин изправността на праводателя на ищеца, а именно същият в изпълнение на поетото договорно задължение на 22.01.2018 г. е предоставил на ответника заетата сума.

По несъмнен начин се констатира по делото и договорката между ответника и кредитодателя за заплащане в полза на последния възнаграждение за ползването на заетата сума, чийто размер видно от договора е фиксиран и възлиза на 191.32 лева, съгласно експертното заключение, което се цени от съда.

Към датата на сезиране на съда – 29.09.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ всички вноски са били с натсъпил падеж с оглед уговорката заетата сума да бъде върната изцяло с последната месечна вноска на 22.01.2019 г., което обуславя изискуемостта на главното задължение за връщане на главницата.