Решение № 376 от 18.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Христина Ал. Борисова в присъствието на прокурора Данаила Ст. Станкова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601896 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест, депозиран от прокурор при РП гр.

Пловдив, против Присъда по НОХД № 1655/2024г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

С атакуваната присъда, подсъдимият Б. А. Г., роден на *** г., в гр. А., обл. Пловдивска, живущ в село ***, б., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН: ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 11.05.2022 г., в гр. Пловдив, в качеството си на пълномощник на „Л.В.“ ЕООД, ЕИК: ***, в кръга на пълномощието си, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и до 12.05.2022 г., в гр.

Пловдив, е поддържал заблуждение у Г. А. Т., ЕГН: **********, в качеството му на *** на „Л.В.“ ЕООД, ЕИК: ***, че ще закупи за себе си чрез „А.А.“ ЕООД, ЕИК: ***, лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q5“, с номер на рамата ***, за сумата от общо 62000 лева, и с това причинил имотна вреда на „Л.В.“ ЕООД, ЕИК: ***, в размер на 32000 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение в този смисъл. Съдът е постановил на основание чл.190, ал.1 НПК разноските по делото в размер от 386.80 лева, направени на досъдебното производство, както и в размер от 389 лева направени в съдебното производство да останат за сметка на Държавата.

С протеста до въззивния съд с подробно изложени аргументи се претендира за това, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и необоснована, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за вината на подсъдимото лице, като се приема, че всички елементи от обективна и субективна страна са доказани по несъмнен начин.

Ето защо се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която подс. Г. да се признае за виновен и да му се наложи съответното наказание. Алтернативно се иска преквалифициране на деянието като такова по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа депозирания протест по изложените в него доводи.

Адв. Н. и адв. А. молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият поддържа заявеното от адвокатите си и в последната си дума иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд изгради изводите си въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред Районния съд гласни и писмени доказателствени източници, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Следва да се подчертае, че настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд. Същите са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.

Оценката на доказателствата по

2 отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка, от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от РС фактическа обстановка може да бъде пресъздадена идентично, както следва:

Подсъдимият Б. А. Г. с ЕГН: ********** е роден на *** г., в гр. А., обл.

Пловдивска, б., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ като *** на „А.Л.Г.“ ЕООД, живущ в с. ***.

Б. Г. развивал търговска дейност с моторни превозни средства чрез дружеството „А.А.“ ЕООД, което било учредено на 13.04.2018 г.

Първоначално формален собственик и управител на дружеството бил К. Г. – чичо на подсъдимия. Реално обаче цялата оперативна дейност се извършвала от самия Б. Г., който бил упълномощен с пълномощно от 03.05.2018 г.

Впоследствие, на 03.08.2022 г., К. Г. прехвърлил дружествените си дялове на Б. Г., който станал едноличен собственик и *** на „А.А.“ ЕООД.

На 14.08.2020 г. подсъдимият сключил трудов договор № 97 с дружеството „Л.“ АД, представлявано от свидетеля А. Т., като бил назначен на длъжност „***“. Основната дейност на работодателя била ипотечно кредитиране. Дъщерното дружество „Л.В.“ ЕООД било свързано с „Л.“ АД – формален управител и на двете бил А. Т., но реалното ръководство било упражнявано от неговия син – свидетеля Г. Т..

В хода на съвместната си работа подсъдимият често пътувал с Г. Т. и между тях възникнала идея за развиване на търговия с автомобили. Уговорката била следната: Б. Г. да извършва избора, вноса и продажбата на автомобилите, а Г.

Т. да осигурява необходимите финансови средства. Печалбата от реализираните сделки следвало да се разделя поравно между двамата.

В изпълнение на тази устна договореност, било решено подсъдимият да бъде прехвърлен в свързаното дружество „Л.В.“ ЕООД, чиято дейност 3 включвала лизинг и търговия с МПС. На 01.07.2021 г. бил подписан документ за прекратяване на трудовия му договор с „Л.“ АД по взаимно съгласие и нов трудов договор между „Л.В.“ ЕООД и подсъдимия – отново на същата длъжност.

Скоро след това, на 08.07.2021 г., между „Л.В.“ ЕООД, представлявано от А. Т. и Б. Г. бил сключен комисионен договор, съгласно който последният се задължавал да сключва от свое име и за сметка на дружеството сделки, свързани с покупко-продажба и лизинг на автомобили. Подсъдимият следвало в десетдневен срок да прехвърли правата и задълженията, възникнали от такива сделки, на „Л.В.“ ЕООД.

Съгласно договора, възнаграждението (комисионната) на Б. Г. възлизало на 50% от реализираната печалба, която се изплащала в брой, в седемдневен срок от приключването на сделката.

На същата дата – 08.07.2021 г., на подсъдимия било издадено и нотариално заверено пълномощно, даващо му широки правомощия да представлява „Л.В.“ ЕООД при сделки с трети лица, свързани с покупкопродажба, регистрация и управление на МПС.

По-късно, с пълномощно от 25.10.2021 г., аналогични правомощия били предоставени и на други служители на дружеството – свидетелите Н.П., А.А., А.С., М.Щ. и В.С..

Цялата оперативна дейност по търсене, внос, подготовка и продажба на автомобили обаче се извършвала изключително от Б. Г.. Той организирал намирането на коли, тяхната логистика и комуникацията с клиентите, като Г.

Т. определял минималните продажни цени и имал последната дума при всяка сделка.

На 08.12.2021 г., дружеството „Л.В.“ ЕООД закупило от белгийската фирма „Адеса“ лек автомобил „Ауди Q5“, рама № ***, бял на цвят, без регистрационни табели, за сумата 29 550 евро. Автомобилът бил приет от Б. Г. на 13.12.2021 г.

В началото на май 2022 г., свидетелят Г.Н., заедно със сина си В.В., търсел автомобил и попаднал на обява за „Ауди Q5“ в гр. Пловдив. Те се свързали по телефона с подсъдимия и се срещнали на паркинга на Международния панаир в Пловдив, където огледали автомобила и го изпробвали. След огледа двамата решили да го закупят на цена от 72 500 лв.

4

По това време подсъдимият имал финансови затруднения и желаел да закупи жилище и да създаде семейство. Между него и Г. Т. възникнали разногласия относно разпределението на печалбите, което довело до напрежение. В чат разговор Г. Т. заявил: „Уговорката остава – делим 50/50, след като платим на японците“, което подсъдимият приел като отказ да му бъдат изплатени дължимите суми.

На 11.05.2022 г. Б. Г. заявил пред Г. Т., че иска да закупи „Ауди“-то за себе си. Г. Т. се съгласил продажбата да се осъществи на себестойност – 62 000 лв., без печалба за дружеството. Решено било „Л.В.“ ЕООД да продаде автомобила на „А.А.“ ЕООД – фирмата на подсъдимия.

Същия ден подсъдимият поискал от колегите си да изготвят необходимите документи, като в договора за купувач да се посочи „А.А.“ ЕООД. Юрисконсултът Д.Г. изготвил проектите и ги изпратил на А.А., която като пълномощник на „Л.В.“ подписала документите и ги предала на Б. Г..

По негово настояване, на 11.05.2022 г., била издадена фактура № 97 на стойност 62 000 лв. за продажбата на автомобила.

На следващия ден – 12.05.2022 г., след подписване на договора между „Л.В.“ и „А.А.“, подсъдимият заминал за гр. Ямбол, където сключил втора сделка – продажба на същото „Ауди Q5“ от името на „А.А.“ ЕООД на дружеството „Й. и Н.“ ООД, представлявано от В.В.. Издадена била фактура на стойност 72 500 лв., която купувачът заплатил по банков път на „А.А.“ ЕООД.

На същата дата Б. Г. изготвил декларация, в която саморъчно написал и подписал името на Г. Т., за да създаде привидност, че документът изхожда от него. В декларацията се удостоверявало, че автомобилът бил закупен от Белгия на 08.12.2021 г. от „Адеса“.

Впоследствие подсъдимият изтеглил от банковата сметка на „А.А.“ общо 72 000 лв. на два пъти. На 13.05.2022 г. превел 30 000 лв. по сметка на „Л.В.“ като частично плащане по фактура № 97, но остатъкът от 32 000 лв. не бил платен.

След проверка от счетоводството, свидетелката П.К. неколкократно потърсила подсъдимия, за да уточни кога ще извърши плащането. Той отговорил, че се бил „разбрал с Ж.“ и ще плати „когато може“.

5

Когато Г. Т. бил уведомен за случая, поискал вътрешна проверка, която установила, че подсъдимият не бил предал оригиналните документи и договори за автомобила. На 02.06.2022 г. била проведена среща в офиса на дружеството в гр. Пловдив между Б. Г., Г. Т. и Н.П..

По време на разговора подсъдимият първоначално заявил, че „скоро ще плати“, но впоследствие се афектирал, хвърлил служебната си карта и заявил, че дружеството му дължи пари и няма намерение да плаща. След това предал всички налични у него документи и служебни принадлежности с приемопредавателен протокол от 02.06.2022 г.

На същата дата А. Т. подписал декларация за оттегляне на всички пълномощия, предоставени на Б. Г..

В хода на разследването били назначени няколко почеркови експертизи.

Според експертиза № 220 от 29.03.2023 г., подписите и ръкописният текст в декларациите от 12.05.2022 г., представени като изходящи от Г. Т., били изцяло изпълнени от Б. Г..

Експертиза № 537 от 24.08.2023 г. установила, че подписът и името на А. Т. върху комисионния договор от 08.07.2021 г. били автентични.

А според експертиза № 765 от 07.12.2023 г., подписите в договора за покупко-продажба от 12.05.2022 г. не били положени от К. Г., а вероятно от Б.

Г., докато подписът за купувач бил изпълнен от А.А..

С съдебно заседание е допусната и съдебно – техническа експертиза.

**** **** ****