Решение № 1352 от 19.11.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……11.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА при секретар Петя П. , като разгледа докладваното от съдия Мая

Недкова въззивно гражданско дело № 1374 по описа за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 44112/18.06.2019г. от К. Д.П. и П.Г. П., чрез процесуалния им представител – адв. С.Т.- ВАК против Решение № 2299/27.05.2019г. по гр.д. № 19088/2018г. по описа на ВРС,24св., с което Е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 18.10.2018г. предварителен договор за продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** в с. Б., Община А., Област В. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Б., Община А., Област В., п.к. 9132, ул.”М.” № * с площ 900 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор № ***, с номер по предходен план УПИ № XIII- 343, образуван след промяна на дворищната регулация между УПИ № VII – 343 и УПИ № VI – 343, одобрена със заповед № 1152/30.11.2010г. на Зам. Кмета на Община А., Област В. в кв. 52 по плана на селото, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, а съобразно скица № 15 –

803153 – 01.11.2018г. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 900 кв.м., находящ се в с. Б., ул.”М.” № * при граници: № ***, № ***, № *** и №

*** при цена от 3 400 лв. по предявените от П.М.Х., ЕГН **********,*** срещу К.Д.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** ***, явяващи се законни наследници на продавача Б.П. Г., ЕГН **********, починал на 21.10.2018г. искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач

О.Д. *** действие Районен съд – Варна, рег. № ***, гр. Варна, бул.”В.В.” № ***, ет. *, офис № * на страната на ищеца П.М.Х., ЕГН **********,***.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Навеждат се твърдения, че неправилно съда е счел, че уговорената цена по предварителния договор не е довела до накърняване на добрите нрави , доколкото видно от събраните по делото доказателства – заключението на вещото лице по СОЕ е видно, че пазарната стойност на имота е 31 300 лева. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е доказан и субективния елемент на направеното от тях възражение за нищожност на предварителния договор поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26 ал.1 пр.3 вр. чл. 40 от ЗЗД. Поддържат се доводите от отговора на исковата молба , че видно от пълномощното , с което е сключен предварителния договор ищецът не е имал правото да получи продажната цена по договора. Оспорват се изводите на съда, че по делото е доказана насрещната му престация по същия, а именно, че е заплатил продажната цена от 3 400 лева.

Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата,претендират отмяна на обжалваното решение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалвана част, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано. Моли за присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред

ВРС е образувано по иск на П.Х. срещу К.П. и П.П., в качеството им на законни наследници на обещателя Б.Г., починала на 21.10.2018г., с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 18.10.2018г. предварителен договор, по силата на който Б.Г., чрез пълномощника си П.Х. е поела задължение да прехвърли на П.Х. собствения си недвижим имот, придобит с договор за покупко – продажба от 07.09.2018г., обективиран в НА № 98, том IV, рег. № 10733, дело № 686/2018г., а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** в с. Б., Община А., Област В. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Б., Община А., Област В., п.к. ****, ул.”М.” № * с площ 900 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор № ***, с номер по предходен план УПИ № XIII- 343, образуван след промяна на дворищната регулация между УПИ № VII – 343 и УПИ № VI – 343, одобрена със заповед № 1152/30.11.2010г. на Зам. Кмета на Община А., Област В. в кв. 52 по плана на селото, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, а съобразно скица № 15 –

491100 – 17.07.2018г., представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с площ от 900 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Б., ул.”М.” № *, Община А., при съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

*** за сумата от 3 400 лв.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 18.10.2018г. между него и Б.Г.е сключен предварителен договор за покупко - продажба, по силата на който обещателят, е поел задължение да прехвърли в изискуемата от закона нотариална форма правото на собственост върху процесния имот в срок до 19.11.2018г. срещу насрещно задължение на купувача да заплати уговорената цена от 3 400 лв., платена в брой в деня на сключването му. Б.Г., в качеството си на обещател, поела и задължение в деня на сключване на окончателния договор да предостави на купувача или на негов пълномощник следните оригинални документи: данъчна оценка, скица, нотариален акт, декларации, както и всички други и необходими и изискуеми от закона документи в срок не по-късно от 16.11.2018г., както и писмена справка за тежести върху имота в оригинал, издадена от СВ в деня на сключване на окончателния договор /чл. 2, ал. 1, б.”а”/.

В исковата молба се твърди още, че ответниците са отказали да сключат с купувача окончателен договор в срок до 19.11.2018г., представяйки само част от изискуемите документи – НА № 98, том IV, рег. № 10733, дело № 686/2018г., скица и удостоверение за данъчна оценка, което обуславя правния правния интерес на ищеца, явяващ се изправна по правоотношението страна да предяви конститутивен иск за обявяването на предварителния договор от 18.10.2018г. за окончателен.

В срока по чл.131 ГПК ответниците К. и П. П.са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска като неоснователен и недоказан. Направили са възражение за нищожност на упълномощителната сделка, а именно пълномощно, съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег. № 12465/18.10.2018г., извършена от О.Ш.,*** действие РС – Варна, въз основа на което обещателят е бил представляван от пълномощника си П.Х., на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, поради липса на изискуемата от закона форма. Изложили са аргументи, че упълномощаването за сключване на договор в нотариална форма следва да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, съгласно изискването на 37 ЗЗД, което в случая не е изпълнено,както и, че пълномощно рег. № 12465/18.10.2018г., не е заведено в специалната книга по чл.

4, ал. 1, т. 6 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Направените възражение за нищожност на упълномощителната сделка, поради липса на волеизявление и възражение за унищожаемост на едностранната правна сделка, поради неспособност упълномощителят да разбира значението на извършеното, в последствие са оттеглени от ответниците.

Същите са релевирали и възражение за нищожност на сключеният предварителен договор за покупко-продажба от 18.10.2018г. поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД, поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Уговорената продажна цена от 3 400 лв. е в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота към деня на сключване на предварителния договор. В условие на евентуалност, в случай, че упълномощителната сделка и предварителния договор са действителни, оспорват, че купувачът по договора е изправна страна, която е предала на обещателя по него продажната цена от 3 400 лв.

Излагат твърдения, че като законните наследници на обещателя, те не са знаели за сключения от тяхната дъщеря предварителен договор, поради което и в тяхна тежест не е възникнало задължение за снабдяване на купувача с оригинали на документи във връзка с изповядване на окончателната сделка.

Третото лице – помагач на страната на ищеца О.Ш. е изразил становище за неоснователност на въведените от ответниците възражения. Твърди, че е спазено изискването за форма, т.к. упълномощителят се е явил лично и е положил подпис под направеното изявление, изписвайки собственоръчно и трите си имена.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Въз основа на събраните по делото пред първа инстанция доказателства и след техния анализ, в предметните предели на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По делото няма спор, а и е установено от събраните писмени доказателства, че ищецът и Б.Г.са живели на семейни начала в гр.Варна. Считано от 11.10.2018г., П.Х. е бил и личен асистент на Б.Г.въз основа на трудов договор от 08.10.2018г. /л.

141/. Последната е със 100 % трайно намалена неработоспособност, поради общо заболяване, резултат от травма на нервите на горен крайник с двигателно трофична симптоматика съгласно Решение на ТЕЛК от 19.09.2016г. На 18.09.2018г. и е поставена окончателна диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с миелопатия”, след престой в МБАЛ „Света Марина” ЕАД - ВАРНА /л. 62/.

Б.П. Г. е починала на 22.10.2018г. в гр.Варна, като ответниците К.П. и П.П. /майка и баща / са нейни законни наследници.

Във въззивната жалба ответниците/въззвиници не поддържат възражението си, че същите не са знаели за сключването на процесния договор, но за пълнота на изложението, настоящия съдебен състав споделя извода на ВРС, че ответниците, в качеството си на законни наследници на починалата са приели наследството мълчаливо, извършвайки действия на разпореждане със собствен на дъщеря им недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. В., ул.”С.”, бл. *, ет. *, ап. *. Въззивниците не оспорват факта, че на 19.11.2018г. не са се явили пред нотариус за сключване на окончателен договор, поради което за ищеца съществува правен интерес да предяви иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД , с който да упражни преобразуващото си право за обявяване на предварителния договор за окончателен.