Решение № 6488 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6488 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Василена Дранчовска

Членове:Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502748 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26383/28.01.2026 г. на В. Г. З., ЕГН ********** срещу Решение № 22877/12.12.2025 г., постановено по гр. дело № 34882/2024 г. по описа на СРС, 154 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 4 094,62 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до окончателното плащане; 562,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 15.08.2024 г.; 22,75 лева, представляваща главница за цена на доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до окончателното плащане, както и 4,27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 15.08.2024 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Въззивникът оспорва възприетия извод относно наличието на законовите предпоставки за служебно начисляване на топлинна енергия по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба за топлоснабдяването, тъй като не е изпълнил задължението си за отстраняване на неизправностите на измервателния уред. В тази връзка посочва, че в изравнителната сметка, касаеща сезон 2021-2022 г., липсва изричен текст, от който да става ясно, че уредът не функционира, а единствено е посочен текстът 1

„Уредът е за подмяна. Свържете се с нас“, без да се съдържат изрични указания за подмяна и срок, в който да стане това, както и последиците от неизпълнение на това задължение.

Позовава се на чл. 52, ал. 7 от Наредба за топлоснабдяването, според който в случай, че топлинният счетоводител установи липсата на индивидуални водомери, изтекъл срок на метрологична проверка на същите или повреда, следва писмено да уведоми клиента за задължението да подмени уредите и за последиците от неизпълнението му, каквото изрично писмено уведомяване в случая липсва, поради което това изискване не е било спазено, от което следва, че предпоставките за служебно начисляване не са били налице. Конкретно заявява, че техническото отбелязване в отчетния документ не е равнозначно на формално/писмено уведомление по смисъла на посочения текст на Наредбата. За ирелевантно счита дали в периода от 2007 г. до 2020 г. е осигурил реален достъп за отчет на потреблението, поради което позоваването на него от страна на първоинстанционния съд е неотносимо, още повече, че в рамките на последващите отчетни периоди 2020-2021 г., 2021- 2022 г. и 2022-2023 г. е осигурил достъп до имота и разпределителните уреди са били отчетени с посочване в отделните протоколи на конкретни стойности, които са били нулеви, без индикация за отказ от достъп или обективна невъзможност за отчет, поради което оспорва такъв достъп да не е бил осигурен. Излага доводи, че процесните вземания са погасени на 20.01.2026 г., т. е. след постановяване на обжалваното решение, заплащайки в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5 499,91 лева, с цел преустановяване начисляването на допълнителни лихви, но изрично оспорва плащането на същата да има характер на признание на задължението от негова страна, а единствено цели преустановяване начисляването на лихви върху платената сума. По изложените съображения отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу него насрещни осъдителни искове да се отхвърлят.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, считайки я за недоказана, поради което моли решението да се потвърди в обжалваната част. Със становище от 14.05.2026 г. потвърждава извършеното от въззивника З. плащане от 20.01.2026 г. в общ размер на 2 812,06 евро, послужило за погасяване на сумите, както следва: 2 105,18 евро – главници за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците в размер на 415,43 евро, 290,65 евро – мораторни лихви върху главниците за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и 0,80 евро – част от съдебните разноски, при което непогасена е останала сума за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на въззиваемия – ищец по насрещния иск „Нелбо“ АД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, за приложението на които въззивният съд следи служебно. Ето защо, следва да се изложат съображения относно неговата правилност в обжалваната част във връзка с доводите във въззивната жалба, като с оглед приетото пред въззивната инстанция новосъставено писмено доказателство - платежно нареждане от 20.01.2026 г., което не се оспорва от „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като със свое становище от 14.05.2026 г. дружеството е потвърдило плащането от В. З. на сумата от 2 812,06 евро в хода на въззивното производство, посочвайки и начина на отнасяне на същата по пера, както и останалите непогасени такива, следва да се отбележи, че поради направеното изрично уточнение на въззивника, че то няма характер на признание на дълга, а се прави единствено с цел преустановяване начисляването на лихви върху платената сума, въззивният съд следва не само да съобрази плащането като настъпил в хода на процеса факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, но също така дължи да се произнесе и по наведените с въззивната жалба оплаквания, касаещи правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. Това е така, тъй като поради обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението за ответника не е безразлично дали искът ще бъде отхвърлен поради несъществуване на претендираното право (със СПН ще се установи, че правото никога не е съществувало, респективно плащането на процесната сума ще е без основание) или поради погасяването на правото чрез плащане (в който случай в обективните предели на СПН ще се включат както възникването и съществуването, така и погасяването на спорното право поради осъщественото от ответника плащане в хода на процеса, като ще се формира СПН и за наличие на основание за посоченото плащане) – в този смисъл е Определение № 3171/11.11.2025 по ч. т. д. № 1654/2025 г., II т. о., ВКС.

Ето защо, в конкретната хипотеза пределите на въззивна проверка не се изчерпват единствено с констатиране от въззивния съд и съобразяване по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК на факта на плащане от въззивника В. З. на сумата от 2 812,06 евро, за която въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД изрично е потвърдил, че е достатъчна за цялостно погасяване на исковите суми, но също така следва да бъдат разгледани и изложените с въззивната жалба 3 възражения, с които изначално се отрича тяхната дължимост, а именно: липсата на основание за начисляването им на база служебен отчет за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., поради неспазване на процедурата по чл. 52, ал. 7 от Наредба № Е-РД-04- 1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

В тази връзка следва да се отбележи, че такава нормативна възможност за служебно начисляване на топлинна енергия по реда на посочената Наредба се предвижда, когато има отоплителни тела без уреди, както и за отчитане на битово горещо водоснабдяване при липса/изтекъл срок на годност на водомер. Така за топлинна енергия за отопление – чл. 61, ал. 1 от Наредбата предвижда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В т. 6.5 от Приложението към Наредбата е уреден начинът за изчисляване на стойността на топлинната енергия когато има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, а именно: прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, като т. 1 – определя се инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата при проектни условия, а при липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; т. 2 – за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС) и т. 3 – дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. С така определените дялови единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди. Разпределението на енергията се извършва по реда на т. 6.4. По отношение на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване – чл. 68 от Наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия се определя по показанията на топломера, а съгласно чл. 69, ал. 1 количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие (т. нар. „на база“) – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 (в която норма се въвеждат изискванията, на които трябва да отговарят индивидуалните топломери, общият водомер за студена вода пред подгревателя и индивидуалните водомери) и ал. 6, т. 4 (съгласно която норма индивидуалните водомери подлежат на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на собственика, чиято периодичност е съгласно изискването на Наредба № 4 от 2004 г), липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане – чл. 69, ал. 2, т. 2. Следователно, начисляване по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (на база), е приложима при наличието на договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия, като тези правила въвеждат 4 и санкция за последния в случай, че не отстрани повредата на индивидуалния водомер.