Решение № 144 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501906 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Камекс Комерс“ ЕООД, представлявано от адв. Ивайло Найденов против Решение №2296/06.11.2024г. по гр.д. №4359/2024г. по описа на Районен съд Бургас, поправено с Решение №2487/22.11.2024г. по гр.д. №4359/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което дружеството е осъдено да заплати на П. И. Х. сумата от 933лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба на 28.06.2024г. до окончателното изплащане, сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и 50лв. държавна такса по сметка на Районен съд Бургас.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за немотивирано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълен доказателствен материал и допуснати процесуални нарушения.

Твърди, че първоинстанционният съд погрешно приел, че искът е доказан, тъй като по делото не били събрани доказателства, от които да стане ясно дали ищецът е престирал труд през процесния месец, какво е било договореното му трудово възнаграждение и на колко часов работен ден е бил назначен той. Това не ставало ясно и от справката от НАП за регистрирани трудови договори, която не доказвала какви са били условията по трудовия договор, както и че същият е бил валидно сключен и коректно изпълняван от страна на работника.

Същата индикирала единствено, че към датата на генерирането й от НАП, имало подадено заявление за регистриран трудов договор, но не й реалното му сключване, условия и още по-малко - изпълнение. Същото се отнасяло и за писмените доказателства, предоставени от НОИ. Акцентира, че справката към 1

26.09.2024г. не съдържа данни за заетост в „КАМЕКС КОМЕРС” ЕООД за процесния месец, а единствено за м. януари, февруари и март. Излага се, че погрешно районният съд кредитирал показанията на допуснатия по делото свидетел, който от една страна бил заинтересован, с оглед факта, че също водил дело срещу дружеството, но и от друга, показанията му не внасяли яснота за значими за предмета на делото обстоятелства. Това, че същият бил виждал ищеца на определено работно място, по никакъв начин не означавало, че последният е престирал труд именно за ответното дружество, и то през целия месец, а още по-малко за какво месечно трудово възнаграждение.

Твърди, че от заключението на приетата по делото експертиза станало ясно, че подписите за „управител” на оспорените 6 бр. документа представлявали клиширан печат и погрешно експертът дал заключение, че подписите били положени от управителя на дружеството. Счита, че когато един документ не е подписан чрез саморъчно изписване на писмени знаци, от които се състои подписа, а такъв „подпис” е положен чрез отпечатък от печат (щемпел), то това е равнозначно на липса на подпис, т.е. документът е неподписан. В тази връзка следва да се приеме, че не са доказани условията по трудовия договор, уговореното трудово възнаграждение и неправилно районният съд приел искът за доказан по основание и размер. Твърди, че неправилно съдът присъдил брутния размер на трудовото възнаграждение, тъй като работодателят се явявал платец на здравно-осигурителни вноски и данък общ доход. Присъждането на брутното трудово възнаграждение би създало предпоставка работника да се обогати неоснователно за сметка на работодателя, в случаите, когато след постановяване на съдебното решение се стигне до принудително изпълнение, тъй като съдебният изпълнител бил задължен да събере и изплати на работника сумата, посочена в издадения изпълнителен лист, и нямало правно основание да се прави удръжки от тази сума. При тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна П. И. Х. чрез адв. Кирил Веселинов Киров, с който същата се сочи за неоснователна и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Изложено е, че по делото са събрани безспорни писмени доказателства, в това число документите-справки от масивите на ТД-НАП и НОИ- гр.

Бургас, сочещи, че между лицата е възникнал и е изпълняван трудов договор, като редица месеци/години преди датата на възникване на правния спор работодателят е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци. Сочи възраженията на въззивника за неоснователни и с оглед разпоредбата на чл. 75 КТ, която урежда отношения между страните дори при обявен недействителен трудов договор. Твърди, че първоинстанционният съд е съобразил всички събрани писмени доказателства, които сочат, че между страните е съществувал сключен трудов договор, определен е размерът на дължимото трудово възнаграждение и са събрани доказателства за реалното полагане на труд. Твърди, че ответното дружество не е провело насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на ищеца като съгласно чл. 270, ал. 3 КТ получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка и в този смисъл законът изисква писмен акт.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с 2 правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от П. И. Х. срещу „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г.-31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. В искова молба са изложени твърдения, че Х. е сключил трудов договор с дружеството- ответник на 29.10.2019 г., по силата на който е бил назначен на длъжност „общ работник“. Ищецът твърди, че до момента на възникване на правния спор правоотношението е изменяно четири пъти относно размера на дължимото трудово възнаграждение, за което обстоятелство са подписвани допълнителни споразумения от 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 29.12.2022 г., 23.12.2023 г., като съгласно последното работодателят се е задължил да му заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Сочи, че за периода от 01.05.2024 г.31.05.2024 г. е изпълнявал възложените му трудови задължения, но работодателят не му е изплатил дължимото възнаграждение, поради което сезира съда с настоящата претенция.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил искът като неоснователен с твърдения, че към настоящия момент не разполага с трудовите досиета на работниците си и не може да провери дали в действителност ищецът е бил назначен като служител на дружеството.

Релевира правопогасяващо възражение за извършено плащане на претендираната сума.

Спорещите страни са ангажирали допустими, необходими и релевантни за спора писмени доказателства. По делото е разпитан св.Г., колега на ищеца, от показанията на когото се установява, че за процесния период двамата са престирали труд при ответното дружество. По оспорване автентичността на подписите, положени от управителя на „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД върху документите Трудов договор №22/29.10.2019 г. и допълнителни споразумения от 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 29.12.2022 г., 23.12.2023 г. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК, назначена е съдебно-графическа експертиза.

За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между страните е налице валидно сключен трудов договор, като през процесния период ищецът е изпълнявал трудовите си функции, а работодателят не е ангажирал годни доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, поради което искът се явява основателен.

Така постановения съдебен акт е правилен- постановен при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите му.

Видно от представения Трудов договор №22/29.10.2019 г. и 3 допълнителни споразумения от 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 29.12.2022 г., 23.12.2023 г. е бил назначен на длъжността „общ работник“ при „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД на пълно работно време с брутно месечно възнаграждение от 613 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ. между страните е налице валидно трудово правоотношение. От представената справка от НАП се установява, че на 29.10.2019 г. до органа по приходите е изпратено уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 КТ. По отношение на факта на изпълнение на задълженията от страна на работника съдът изцяло кредитира дадените от св. Г. показания, доколкото същите са пълни, еднопосочни, безпротиворечиви, а по отношение на свидетеля не се констатират основания за заинтересованост от изхода на делото. От същите се установява, че двамата с ищеца през процесния месец май са работели заедно при ответника. Заключението на назначената съдебно-графическа експертиза установява, че оспорените документи носят подписа на управителя на ответника- работодател Валентин Дамянов Каравълчев.

При така установената фактическа страна на спора съдът намира от правна страна следното:

За уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение, страна- работодател по която е ответника, размера на уговореното възнаграждение, както и че през процесния период е полагал труд. В доказателствена тежест на ответника при доказване на изложените обстоятелства е да установи извършеното от него плащане на претендираната сума.

Предвид обстоятелството, че в отговора на исковата молба не е релевирано възражение за недобросъвестност на работника, т.е. да е бил наясно, че формата на трудовия договор е възможно да е опорочена, а и от съвкупния анализ на доказателствата, в това число заключението на съдебнографическата експертиза, така и представените уведомления пред НАП и НОИ за сключване на трудовия договор, съдът намира за доказан факта за съществуване на валидно трудово правоотношение между П. И. Х. и „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД. Съдът намира, за доказан и размерът на дължимото трудово възнаграждение, доколкото ищецът е представил допълнително споразумение, по силата на което страните са уговорили актуалния размер на месечната заплата от 933 лв. Обстоятелството, че работникът е изправна страна по договора се установява от свидетелските показания, дадени от св. Генчев Ответникът, настоящ жалбоподател не е ангажирал доказателства за извършено плащане преди или в хода на процеса, поради което искът се явява основателен.

Така постановеното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК като правилно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени писмени доказателства, видно от които същото е заплатено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие.