Решение № 76 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000500832 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260211 от 28.09.2020 г., постановено по гр.д.

№ 2958/2015 г. по описа на Софийски градски съд, І-во ГО, 11-ти състав е осъден Т. И. Б. да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ сумата от 1259,75 евро - падежирала главница в периода 15.03.2010 г. – 04.03.2015 г., сумата от 37433,55 евро - предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/ до плащането, договорна лихва по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2012 г. – 15.02.2015 г. в размер на 9657,26 евро, както и на основание чл.

78, ал.1 ГПК сумата в размер на 8222,97 лева – разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Т. И. Б., с която се обжалва съдебно решение № 260211 от 28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2958/2015 г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-ти състав изцяло. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че предявеният иск е недопустим, тъй като имало влязло в законна сила решение между същите страни, на същото основание и за същото искане. Жалбоподателят излага, че ищецът не е обявил предсрочната изискуемост на банковия кредит преди завеждане на делото, като това обстоятелство не било съобразено от първоинстанционния съд при 1 постановяване на решението. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него се постанови такова, с което изцяло се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД представя писмен отговор по подадената въззивна жалба. Твърди, че жалбата е неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за заплащане на дължими, но незаплатени суми по договор за банков кредит,сключен между Т. Б. и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.

В първоинстанционното производство е допусната ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните по делото е прието като компетентно и безпристрастно дадено.настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на ССЕ.

В първоинстанционното производство са представени писмени доказателства, неоспорени от страните. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира всички представени в първата инстанция писмени доказателства.

Други, относими към спора доказателства не са представени.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

2

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

Т.

И.

Б. е

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, предявени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД срещу Т. И. Б. за заплащане на сумата от 1259,75 евро – падежирала главница по договор за предоставяне на банков кредит от 11.09.2008 г. за периода от 15.03.2010 г.-15.02.2015 г., сумата от 9657,26 евро – договорна лихва за периода от 15.03.2012 г.-15.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 37433,55 евро – предсрочно изискуема част от главницата.

По делото е отделено като безспорно наличието на облигационна връзка между страните, възникнала по силата на сключения между тях договор за предоставяне на ипотечен кредит от 11.09.2008 г., както и че сумата по договора от 36000 евро е била изцяло усвоена от ответника. Видно от събраните пред първата инстанция писмени доказателства страните са обвързани от действието на валиден договор за ипотечен кредит, сключен на 11.09.2008 г., с който банката е предоставила на ответника сумата 39000 евро, която кредитополучателят се задължил да върне, както и да заплати възнаградителна лихва на банката. Погасяването на дължимите суми е следвало да се извърши за срок от 420 месеца, на 420 месечни вноски /всяка включваща част от главницата и възнаградителна лихва/, платими на 15-то число от месеца, считано от 15.10.2008 г. до 15.09.2043 г. Размерите на месечните вноски са конкретизирани в погасителен план – неразделна част от договора. В чл. 18 от договора е предвидено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Преценявайки служебно отделните клаузи на процесния договор, настоящият съдебен състав намира същите за действителни, съобразявайки качеството на жалбоподателя на потребител.

По наведените от въззивника доводи за недопустимост на иска и съотв. на обжалваното решение, съдът намира следното:Поддържаното възражение за недопустимост на предявените искове, поради наличието на влязло в законна сила решение между същите страни, на същото основание и за същото искане, е изцяло неоснователно. Видно е от книжата по делото, че с влязло в сила решение по 4218/2013 г. по описа на СГС, І-16 състав е отхвърлен предявеният от „ОББ“ АД срещу Т. И. Б. установителен иск по чл.

422 ГПК за сумата от 38871,78 евро - главница, 3129,8 евро – възнаградителна лихва за периода 15.09.2009 г.-04.03.2010 г. и наказателна лихва в размер на 9,61 евро за същия период. Видно от решение от 19.10.2016 3 г. по в.гр.д № 4254/2015 г. по описа на САС, искът за главница е отхвърлен поради липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 05.03.2010 г.. В настоящия процес се претендира възнаградителна лихва за различен период, а исковете за главница са основани на нов факт – настъпване на падежа на част от вноските след тази дата, респ. обявяване на предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба на 29.02.2016 г. Съгласно константната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя изцяло, за да е налице обективно тъждество на делата, трябва предметът им да е един и същ, като не е достатъчно правоотношението на страните да е създадено по един договор.

Водените между същите страни дела имат различен предмет. Предмет на делото по установителния иск, е вземането, основано на представеното от банката извлечение от счетоводните книги, за вземане, произтичащо от договор за ипотечен кредит. Тъй като ищецът не е доказал, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - вземането не е изискуемо в заявения размер, не е възникнало на предявеното основание, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен. Разрешен е между страните със сила на пресъдено нещо въпросът, че не съществува вземане на банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит към момента на сезирането на съда по реда на чл. 417 т. 2 ГПК - към този момент не са били предсрочно изискуеми вноските с ненастъпил падеж и лихвите - не са били налице обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост. Предмет на осъдителните искове, по които е постановено решението, чието обезсилване се иска, са вземания на банката срещу кредитополучателя, основани на договора за кредит, за погасителни вноски и лихви, които са станали изискуеми, както и за главницата, която с получаване на отговора на исковата молба е станала предсрочно изискуема. Касае се за факт, настъпил след постановяване на решението по иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК - изискуемост на вземанията на Банката за вноски и лихви по договора за кредит, затова не е налице сила на присъдено нещо на решението по установителния иск, която да бъде зачетена от съда, който разглежда осъдителния иск и която да прави решението недопустимо или неправилно. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице обективно тъждество на делата, водени между същите страни, исковете са с различен предмет и не е формирана сила на присъдено нещо с решението, постановено по иска за установяване на вземането на Банката по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, за което й е издадена заповед на основание чл. 417 т. 2 ГПК, която сила на присъдено нещо относно правопораждащите спорното право факти, от които възникват търсените суми, да се зачете по делото с предмет осъдителни искове.

Предвид изложеното производствотое процесуално допустимо, поради което исковете подлежат на разглеждане по същество.

Спорен по делото е въпросът, дали е настъпила изискуемостта на 4 посочените в исковата молба погасителни вноски, както и какъв е размерът на дължимата за процесния период възнаградителна лихва, също и какъв е размера на цялата неиздължена главница.

Пред първата инстанция е прието и не е оспорено от страните по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че редовното погасяване на вноските по договора за кредит е преустановено на 15.04.2009 г. Дължимата главница за периода по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2010 г. – 15.02.2015 г. е в размер на 1259,75 евро, а дължимата договорна лихва по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2012 г. – 15.02.2015 г. е в размер на 9657,26 евро, а главницата по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2015 г. – 15.09.2043 г. е в размер на 37433,53 евро. Следва да се отбележи, че въззивната инстанция кредитира изцяло заключението на вещото лице като обосновано и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна и при зачитане задължителните указания на ВКС, следва да се прецени, дали предсрочната изискуемост е обявена чрез изрично изявление на кредитора до длъжника, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. В случая, в исковата молба от 04.03.2015 г. по чл.430 ТЗ се съдържа волеизявление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и предявява осъдителен иск за цялата дължима по него сума. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В решение №139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о. е посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на 5 предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието, че исковата молба по чл.422 ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. В тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о е застъпено становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл.422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл.410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпъленние и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ – уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление.