Решение № 5732 от 13.12.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2949/2019
- Вид
- Решение № 5732
- Подписан
- 13.12.2019
- В сила
- 02.01.2020
- Състав
- ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 141, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И
Е
№ гр. Варна, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2949 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.Е.В.”
ЕАД твърди, че между него и С.Х.М. е налице валидно облигационно отношение, като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на ползвател на имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, ап. 44. Заявява, че същият си е запазил пожизнено правото на ползване на имота с Нотариален акт № 193, том 61, дв. вх. рег. № 23240/02.11.2012 г. на СВ
– Варна, като с нарочно заявление от 14.05.2015 г. е открил партида за топлофицирания имот на свое име. Излага, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа от 2015 г., топлофицирана е и не е прекъсван достъпът и доставката на топлинна енергия за нея. Твърди, че за ответника са приложими Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Т.-В.” ЕАД на потребители за битови нужди.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1) сумата от 650.38 лева, представляваща сбор от незаплатени задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги, по партида 18530 за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, ап. 44, както следва: 35.02 лева – за периода от м. 02.2016 г. до м. 03.2016 г.; 10.00 лева – за периода от м.
12.2016 г. до м. 03.2017 г.; 64.68 лева – за периода от м. 05.2017 г. до м.
06.2017 г.; 99.34 лева – за периода от м. 08.2017 г. до м. 09.2017 г.; 285.45 лева – за периода от м. 11.2017 г. до м. 03.2018 г.; 75.25 лева – за м. 05.2018 г.; 80.64 лева – за м. 07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2018 г. до окончателно изплащане на задължението;
2) сумата от 41.75 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху горните суми, както следва: обезщетение за забава върху главницата от 35.02 лева, начислено за периода от 01.04.2016 г. до 29.08.2018 г., в размер на 8.48 лева; обезщетение за забава върху главницата от 10.00 лева, начислено за периода от 01.02.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер на 1.46 лева; обезщетение за забава върху главницата от 64.68 лева, начислено за периода от 01.07.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер на 7.38 лева; обезщетение за забава върху главницата 99.34 лева, начислено за периода от 01.10.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер на 8.89 лева; обезщетение за забава върху главницата 285.45 лева, начислено за периода от 01.01.2018 г. до 29.08.2018 г., в размер на 14.30 лева; обезщетение за забава върху главницата 75.25 лева, начислено за периода от 01.07.2018 г. до 29.08.2018 г., в размер на 1.24 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14046/2018 г. по описа на ВРС.
Моли за присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост на производството по делото и неоснователност на предявените искове. Оспорва процесната сграда да е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, както и да е открита партида на името на ответника. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните по делото и реалното потребление на топлинна енергия, гореща вода или други услуги. Поддържа, че от представените по делото доказателства не се установява в имота да е изградена и действително да функционира инсталация за отопление и битово-гореща вода.
Заявява, че топломерът, монтиран в сградата, не съответства на техническите изисквания, а водомерното устройство е изведено от експлоатация.
Претендира се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 14046 по описа за
2018 г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
От съдържанието на Нотариален акт № 90, том II, рег. № 6486, дело № 261 от 2012 г. на нотариус Тодор Милков /л. 9/, се установява, че на 02.11.2012 г. С.Х.М. и Шенгюл Адемова Назифова са закупили в полза на сина си Енес Себайдинов Х. апартамент
№ 44, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, като купувачите са си запазили пожизнено право на ползване върху имота.Тези обстоятелства са отразени и в приложените към исковата молба справки от имотния регистър /л. 12-13/.
От представените с исковата молба писмени доказателства става ясно, че между „Д.-В.“ ЕАД /понастоящем „В.Е.В.” ЕАД/ и етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, е сключен договор от 10.01.2015 г., по силата на който страните са се уговорили входът да бъде присъединен към топлопреносната мрежа на дружеството. В протокол за въвеждане в експлоатация на водомерно устройство от 09.01.2015 г. /л. 23/ е отразено, че в сградата е поставено водомерно устройство със сериен № 00023464. Видно от протокол за въвеждане в експлоатация на топломерно устройство от 09.01.2015 г. /л. 22/, на посочения адрес е монтирано топломерно устройство със сериен № 60927271. От съдържанието на свидетелство за проверка на средство за измерване № 10Т-23 от 08.03.2017 г. /л. 24/ става ясно, че към посочената дата топломерът с посочения сериен номер не е бил в метрологична годност. Ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се установява, че на 18.02.2017 г. /преди датата на горната проверка/ топломер със сериен № 60927271 е демонтиран и на негово място е поставен друг със сериен № 60927276 /л. 73-74/. Последният е измервал в класа си на точност към периода на монтажа, което е удостоверено със свидетелство за проверка на топломер от 21.11.2016 г.
/л. 75/. В този документ е отразено, че при извършена последваща проверка е установено, че топломерът е годен, като срокът на валидност на проверката е 2 години, т.е. до 21.11.2018 г. На 28.07.2017 г. първоначално монтираното топломерно устройство със сериен № 60927271 е преминало проверка за метрологична годност, при която е установено, че то съответства на класа си на точност, като е съставено свидетелство за проверка с № 17-07-91-5 /л. 76/. След така извършената проверка топломерът отново е монтиран във вх. 2 на бл. 206 в ж. к. „В.В.“ /л. 77/, което обстоятелство е отразено в протокол за въвеждане в експлоатация на топломерно устройство от 22.08.2017 г.
Видно от приложеното на л. 8 от делото копие от заявление от 13.05.2015 г. ответникът е отправила искане до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име с адрес на потребление гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.
206, вх. 2, ап. 44, като е приложил копие от гореописания нотариален акт.
Към доказателствата по делото са приобщени и общите условия на топлопреносното дружество, приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и решението на ДКЕВР, с което същите са одобрени /л. 78-80 от делото/. В чл. 34, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение на задължението в срок се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложено и извлечение за задълженията за процесния топлоснабден имот, в което подробно са отразени издадените за процесния период фактури и стойността на потребените услуги.
Останалите представени по делото писмени доказателства съдът не следва да коментира като неотносими към предмета на спора.
По делото са ангажирани специални знания в областта на топлотехниката, посредством проведената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и аргументирано.
От същото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлоснабдителната мрежа през 2015 г. и се обслужва от абонатна станция, като през исковия период не е прекъсвано топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че във входа не се ползва топлоенергия за отопление, а само за топла вода. Изрично е отбелязало, че в апартамент 44 е монтиран водомер за топла вода, който е проверен за това, че отговаря на класа си на точност до месец октомври 2017 г. Съгласно заключението показанията на общия топломер и на общия водомер в абонатната станция са отчитани дистанционно, а показанията на апартаментните водомери за топла вода са отчитани от служител на топлоснабдителното предприятие с таблет, в присъствието на ответника. Вещото лице е посочило, че количеството топлинна енергия за топла вода за процесната сграда е определяно по показанията на общия топломер в абонатната станция, като същото е разпределяно между абонатите въз основа на изразходваните от тях количества топла вода. Въз основа на извършените проверки достига до извод, че ползваната от ответника топлинна енергия е отчетена правилно и дяловото разпределение е извършено точно.
Изразява становище, че сумите за потребена топлоенергия са начислявани по цените, определени от ДКЕВР, а таксите за услугата дялово разпределение са определени по ценоразпис на топлоснабдителното предприятие. В заключението е посочено, че СТИ в абонатната станция /топломерно и водомерно устройство/ отговарят на изискванията за метрологична годност.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа представеното заключение. Изрично заявява, че измерванията в сградата са извършвани с устройства, които отговарят на закона за измерванията, като се позовава на допълнително представените от ищеца писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Видно от съобщението, приложено на л. 49 от ч.гр. дело № 14046/2018 г. по описа на ВРС разпореждането с указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е връчено на процесуалния представител на ищеца на 24.01.2019 г., а исковата молба е депозирана в съда на 21.02.2019 г., т.е. преди изтичането на преклузивния едномесечен срок. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, по силата на което С.Х.М. е потребител на топлинна енергия за имот, представляващ ап. 44, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, която сграда е присъединена към топлопреносната мрежа; 2) че за процесния период на последния е разпределено количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в сключените индивидуални договори и общите условия към тях ред, в претендираните размери.
Видно от коментирания по-горе нотариален акт, ответникът притежава вещно право на ползване върху процесния апартамент. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява по категоричен начин, че сградата, в която се намира същият, е била топлофицирана през исковия период и ищецът е доставил в абонатната станция определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d369bcc-0e48-408c-837e-8f377450d23b