Решение № 984 от 07.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. Варна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди дв адесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат.. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Саня Ст. Стефанова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100501509 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 42105/28.05.2026 г. от „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, ЕИК 200888528, със сед алище гр.

София, чрез адв. А., против Решение № 1873/15.05.2026 г. н а ВРС по гр. д. № 5772/2025 г., в частта, с която е уважен предявеният срещу въззивника от Г. Р.

Р. иск за нищожност на клаузата на чл. 2.9.2.2 от Договор з а потребителски кредит № ****** г., сключен между Г. Р. Р. и "ЗИ МЕТРИКС" АД, която предвижда сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК 203314339, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26 ал.

1, предл. 2 ЗЗД.

Въззивникът се позовава на необоснованост на първоинстанционното решение. Счита, че е налице е противоречие в мотивите на съда досежно размера на ГПР, възнаграждението за гаранта и общата дължима сума по договора. Съдът, за да отхвърли главния иск за недействителност на целия договор, е приел, че споразумението съдържа необходимите реквизити по ЗПК, а при разглеждане на евентуалния иск е приел, че клаузата на чл. 2.9.2.2 от Договора заобикаля закона. Оспорва изводите на съда за свързаност на юридическите лица заемодател и гарант по договора. Неправилно съдът е основал изводите си на адресите на управление на двете дружества.

Въззивникът аргументирано оспорва изводите на съда за липсата на информирано съгласие на потребителя, и изобщо относно начина на постигане 1 на съгласие чрез договаряне от разстояние. Възразява срещу извода на съда, че клаузата за осигуряване на гарант води до прехвърлянето на риска от неизпълнение на по-слабата страна в правоотношението. Намира, че възнаграждението на поръчителство не може да се третира като скрито възнаграждение по договора за кредит, тъй като титуляр на това право е трето лице-гарант. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Р. Р., чрез адв. М., в който се твърди, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и е обосновано. Настоява за потвърждаването му и претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание страните не изпращат представители. С депозирано становище въззиваемата страна поддържа позицията си за неоснователност на въззивната жалба.

За да се произнесе, съставът на Варненски окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС - Варна е образувано по искова молба на Г. Р. Р. срещу "ЗИ МЕТРИКС" АД, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26 ЗЗД з а постановяване на решение, с което да прогласи за нищожен на осн. чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между страните Договор за потребителски кредит ****** г. При условията на евентуалност е предявен и иск за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 2.9.2.2 по процесния Договор, която урежда сключване на отделен договор за поръчителство с "ИМОТИ ДИЗАЙН" ЕООД, ЕИК 203314339, поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

В исковата молба е застъпено становище, че на 16.07.2022 г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ****** г. з а сумата от 900.00 лева /460.16 евро/, при ГПР 48.22% и ГЛП 40.00%, която следв ало да се върне на 10 вноски. Съгласно чл. 2.9.2.2 от Договор а кредитополучателят следвало да сключи договор за поръчителство с "ИМОТИ ДИЗАЙН" ЕООД, с оглед обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство било определено възнаграждение за поръчителя в размер на 450.00 лева /230.08 евро/. Уговореното "Възнаграждение за поръчителство гарант" е включено в погасителния план към договора за кредит, а не към договора за поръчителство, както и е включен в изготвен общ погасителен план. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. прибавени са към всяка погасителна вноска по договора за кредит. Сключването на договора за поръчителство е сключен с подписването на договора за кредит, като ищецът поддържа становище за нищожност на последния на осн. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Изл ага, че възнаграждението на поръчителя представлява разход по 2 кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включването му в ГПР, тъй като договорът за поръчителство и разходите по него са свързани с тези по договора за кредит. С това ищецът счита, че е бил въведен в заблуждение относно реалния размер на дължимите суми по договора за кредит, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че процесният договор з а кредит е в разрез с постановките на чл. 22 ЗПК и като такъв е недействителен.

Поддържа и становище за нищожност на клаузата на 2.9.2.2, уреждаща поръчителството. За поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно, поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е пл атил, подлежат на възстановяване. За длъжника по кредита заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗИ-МЕТРИКС" АД е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на сключените между страните договори за кредит и поръчителство. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произн ася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата. В обхвата на тази проверка, съставът на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание по чл. 22 ЗПК з а прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ****** г., не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.

Безспорно установено е по делото и не се спори между стр аните факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът се задължил да предостави в заем на ищцата сумата от 900.00 лева /460.16 евро/, при ГПР 48.22% и ГЛП 40.00%, която следв ало да се върне на 10 вноски. Не се спори и че в договора е предвидено сключването на 3 договор за поръчителство между заемополучателя и "ИМОТИ ДИЗАЙН" ЕООД, като такъв е подписан от страните по него на 26.07.2022 г. По договора за поръчителство е определено възнаграждение за гаранта в размер на 450.00 лева /230.08 евро/. Уговореното "Възнаграждение за поръчителство - гарант" е включено в погасителния план към договора за кредит, а не към договора за поръчителство, както и е включен в изготвен общ погасителен план. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. прибавени са към всяка погасителна вноска по договора за кредит. По делото са представени и Общи условия, неразделна част от процесните договори. Същите, макар формално да представляват отделни съглашения, следва да бъдат преценявани съвместно, доколкото сключването на договор за поръчителство е предвидено в договора за кредит, като и в Общите условия са предвидени клаузи, уреждащи свързаност между тях (в този смисъл са чл. 100, чл. 100.1, 100.2 и други), т.е. - н алице е обвързаност между двете правоотношения.

Съдът намира, че кредитът е предоставен на физическо лице, като липсват данни последното да е действало в качеството си на професионалист, поради което кредитополучателят притежава потребителско качество по силата на §13, т. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. Следов ателно, процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, нер авноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По силата на чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите с потребителите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия. Предвид това законодателно разрешение и като отчита, че именно в ОУ се съдържат съществените уговорки за предоставеното обезпечение, съдът формира несъмнения извод, че процесната клауза не е индивидуално договорена.

Видно от събрания доказателствен материал, клаузата, предвиждаща сключването на договора за поръчителство, се преценява като такава във вреда на потребителя, тъй като е в противоречие с изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С договора за поръчителство гарантът се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника, или по отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регресни права срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Уговарянето на тази клауза обаче като възмездна в тежест на длъжника има неравноправен характер, тъй като на потребителя се налага да изпълни своите задължения дори ако 4 търговецът или доставчикът не изпълни своите /чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП/.

Поради това, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или не, е налице и нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 63, ал. 1 ЗЗД. В Общите условия към договора за кредит е предвидено още, че заплащането на възнаграждението на гаранта се извършва по сметка на кредитора /чл. 100.1/, както и че ако плащането от кредитополучателя не е достатъчно за покриване на всички изискуеми суми по договора за кредит, то с приоритет ще се погасят задълженията към поръчителя /чл. 123/. Следов ателно, плащането на възнаграждение на гаранта е уговорено като приоритетно, дори преди основното задължение по кредитното пр авоотношение, от което недвусмислено се налага извод, че пряката и непосредствена цел на поръчителството е да обезпечи гарантиран доход, без д а има сигурност в насрещната престация, което безспорно не отгов аря на изискването за добросъвестност.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че чл. 2.9.2.2 от Договор за потребителски кредит № ****** г., с която е уредено сключването на договор за поръчителство, се явява неравноправна и като такава е нищожна и не обвързва потребителя.

Няма пречка, в който смисъл са оплакванията във въззивната жалба, за недействителна да се обяви само конкретна договорна клауза, когато не се засяга валидността на целия договор. В случая съдът е приел, че кредитното споразумение отговаря на съдържателните изисквания на ЗПК, касателно информацията, която следва да се обяви на потребителя, а само клаузата на чл. 2.9.2.2 от договора е недействителна поради заобикаляне закона. По изложените по-горе съображения този извод на съда следва да бъде споделен.