Определение № 321 от 16.09.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Търговище, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500208 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Постъпила е молба и възражение от М. П. Б. от гр. София чрез пълномощника й адвокат Л.Б. от гр. С..

Възражението е срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена срещу нея по ч.гр.д. № 254/2026 г. по описа на РС – Попово, по заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София.

Съдът, като провери електронната папка по делото и доказателствата по същото, установи следното:

С разпореждане от 18.03.2026 г. РС – Попово е разпоредил М. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управлeние гр. София, сумата 853.57 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 13.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 145.21 евро, представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2017 г. до 11.12.2025 г., 1 сумата 23.22 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2025 г. до 13.03.2026 г. – всички дължими по договор за потребителски кредит № CARD-15493139 от 12.08.2017 г., което вземане е прехвърлено с приложение №1/12.12.2025г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен с „Юробанк България“ АД, както сумата 42.93 евро разноски по делото.

Заповедта е изпратена за връчване до СРС, на посочения в заявлението адрес, който е бил настоящ и постоянен адрес на длъжника. Разписката се е върнала в цялост, като връчителят е посочил, че е посетил адреса на 29.03., на 07.04. и на 14.05.2026 г. Не е било открито лицето. След оставено съобщение не се отзова. Лицето не е познато на съседи.

След това книжата са върнати в РС – Попово и същият е направил справка за наличните трудови договори. Установено е къде работи длъжникът и на работодателя – Детска градина № 122 в гр. София са изпратени съдебните книжа. На директора на детската градина те са връчени на 09.06.2026 г.

От представените болнични листи към възражението е видно, че М. Б. е била в отпуск по болест за времето от 22.02.2026 г. до 25.06.2026 г. с първоначален болничен режим и след това домашно-амбулаторен, с диагноза калцифициращ тендинит на рамото, опер. От 21.06.2026 г. до 24.07.2026 г. е била в болничен с диагноза синдром на карпалния канал, като първите 4 дни е била в болница, а след това у дома.

Реално книжата са получени от длъжника на 30.06.2026 г. Възражението е подадено на 30.07.2026 г.

При така установените факти, съдът намира, че възражението е основателно. От писмените доказателства е установено, че от една страна не са били налице основанията съдът да разпореди връчването да стане по месторабота. Не са били изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като връчителят не е залепил надлежното уведомление по разпореждане на съда. Той е следвало да удостовери това със съответните действия, като посочи на коя дата е залепено уведомлението, къде, има ли пощенска кутия и в нея пуснато ли е съобщение. Няма данни кои съседи са казали, че не познават лицето – няма посочени имена, няма номер на жилище. Съдът е следвало преди да пристъпи към справката за трудовите договори да разпореди извършване на връчването по надлежния начин.

2

На следващо място, дори да се приеме, че връчването на работодателя е било редовно, то не е имало начин длъжникът навреме да узнае за издадената заповед, защото в този период е била в продължителен отпуск по болест. Това е установено по категоричен начин от представените болнични листи.

Видно е от една страна, че няма надлежно връчване по реда на чл. 47, ал.

1 от ГПК, а от друга, че са налице особени непредвидени обстоятелства, които са попречили на длъжника да узнае своевременно за издадената заповед.

Предвид на това и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, възражението следва да бъде прието.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на М. П. Б. от гр. С., ж.к. Л.,, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.**, представлявана от адв. Л. Б. от гр. С., ул. „Тр.“ № **, ет. *, офис ***, против заповед за изпълнение № 171 от 18.03.2026 г. , издадена по ч.гр.д.

№ 254/2026 г. по описа на РС – Попово, по заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София.

Връща делото на РС – Попово, за даване на указания на взискателя да предяви иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3