Решение № 658 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. И.нова

ДИАНА Д. В.А при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.нова Въззивно гражданско дело № 20241100508750 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 930 от 16.01.2024 г. по гр.д. № 12029/2023 г. на Софийски районен съд, поправено с решение № 9461/20.05.2024 г., Н. В. О. е осъден да заплати на „Автохелт” ЕООД на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД, сумата 4422 лв. – неплатено възнаграждение по договор от м. 12.2022 г. за ремонт на автомобил марка „Волво”, модел „ХС90”, с рег. № ********, за което е издадена фактура № 309/24.12.2022 г., и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 60,32 лв. – законна лихва за забава за периода от 24.01.2023 г. до 07.03.2023 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските, направени в исковото и в обезпечителното производство.

Решението е обжалвано от ответника Н. В. О. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата се излага възражение, че по делото не е доказано възникването между страните на договорно правоотношение по договор за изработка. Жалбоподателят изтъква се, че не е доказано той да е сключвал устен договор ремонт на посочения автомобил с представител на ищцовото дружество, като излага оплаквания срещу фактическите и правни изводи на съда за наличие на такъв договор. На следващо място, въззивникът навежда възражение, че дори и да се приеме за доказано, че между него и „Автохелт” ЕООД е бил сключен през м. декември 2022 г. договор за ремонт на този автомобил, по делото не било установено, че той е възлагал 1 ремонта в обема, описан в исковата молба и удостоверен в представената от ищеца сервизна карта от 23.12.2022 г. Сочи в тази връзка, че не е възлагал на ищеца извършването на ремонтни дейности, които са описани в сервизната карта. От показанията на св. С. се установявало само, че през м. декември 2022 г. ответникът е възложил смяна на две предни накладки, заедно с шлайфане на предни спирачни дискове на автомобила, както и смяна на задна дясна щанга на носач с такъв втора употреба, но в никакъв случай не бил възлагал ремонт и подмяна на всички останали детайли по автомобила така, както е описано в исковата молба и посочената сервизна карта. Изтъква, че свидетелят на ищеца Й. не е присъствал на разговор между ответника и В.Р., когато се твърди да е оставил автомобила за ремонт, а от показанията на св. С. детайлно се установявало от какъв ремонт се е нуждаел автомобила през м. декември 2022 г., така и какъв ремонт евентуално е възложил на В.Р..

Въззивникът възразява, че смяната на две предни накладки и на заден десен носач с такъв втора употреба няма как обективно да възлизат на стойност 4422 лв. и да наложи подмяната на описаните в сервизната карта възли и детайли на стойност 3239 лв., както и извършване на работа на стойност 1675 лв., които суми били огромни за необходимия по автомобила ремонт на гуми. Ремонтът бил „надписан” от ищеца, което се установявало от приетото заключение на автотехническата експертиза. Съгласно това заключение, дори и твърденият от ищеца ремонт е с пазарна стойност 2514 лв., а след извършения оглед на автомобила вещото лице е дало заключение, че видимо извършените ремонти и сменени части по автомобила по седни пазарни цени са на стойност 1298,03 лв. Въззивникът поддържа, че стойността на възложения от него ремонт е 409,20 лв., което се установявало от показанията на св. С. и този факт не бил оборен от други доказателства по делото. Оспорва доказателствените изводи на съда относно обема на възложения ремонт. Въззивникът сочи също, че при приемането на автомобила от физическото лице- приемчик в сервиза не била изготвена сервизна поръчка, каквото обичайно се изготвя във фирмените сервизи, и не му било съобщено какви са частите, които трябва да се подменят, тяхната стойност и стойността на труда, като това не станало и по-късно в хода на ремонта. В нито един момент през м. декември 2022 г. ответникът не бил уведомен, че за ремонт на две предни накладки и заден носач ще се наложи закупуване на авточасти за 3239 лв., както и да се извърши работа на стойност 1675 лв., респективно той не се е съгласявал с извършването на ремонт на такава стойност. Изтъква, че не е одобрявал и не е приемал извършения ремонт по описания от ищеца начин, включително чрез кореспонденция във „Вайбър”.

ВъззИ.емата страна „Автохелт” ЕООД оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и обоснованост на изводите на съда за възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен неформален договор за ремонт на автомобил, както и за възлагането на ремонт в посочения в исковата молба обем. Изтъква, че по делото е доказано, че през цялото време, докато автомобилът е бил в сервиза на „Автохелт” ЕООД, всяко необходимо действие по ремонта и закупуването на частите е било съгласувано с въззивника, както и че ищецът е закупил автомобилни части, необходими за извършване на ремонтните дейности, съвместими единствено с автомобила на ответника. В кореспонденцията между страните въззивникът потвърждавал, че ищецът е извършил 2 ремонт на автомобила в много по-голям обем и не е оспорил същия нито по отношение необходимостта от извършването му, нито по отношение дължимата сума. Навежда се довод, че заключението на САТЕ също опровергава твърдението на въззивника, че възложеният от него ремонт е бил в значително по-малък обем, тъй като дори и това, което вещото лице е установило без разглобяване на автомобила и след като е изминал значителен период от време след ремонтиране на автомобила, е в значително по-голям обем от твърдяното от въззивника.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Автохелт” ЕООД е предявило срещу Н. В. О. иск за осъждане да му заплати сумата 4422 лв., дължима по издадена фактура № 309/24.12.2022 г., и сумата 60,32 лв., представляваща обезщетение за забава от 24.01.2023 г. до подаването на исковата молба на 07.03.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът извършва търговска дейност по ремонт и обслужване на автомобили и притежава сервиз за ремонт на автомобили, находящ се в гр.

София, бул. „Проф. Цветан Лазаров”. Твърди, че през м. декември 2022 г. ответникът оставил в сервиза за ремонт собствения му автомобил марка „Волво”, модел „ХС90”, с рег. № ********, с което между страните бил сключен неформален договор за изработка, по силата на който ищецът следвало да извърши необходимите ремонти дейности на автомобила, а ответникът следвало да му заплати дължимото възнаграждение за ремонта. През цялото време, докато автомобилът бил в сервиза, служителите съгласували с ответника всяко необходимо действие по ремонта и подлежащите на подмяна автомобилни части, като ответникът бил информиран за цената на всяка резервна част и услуга, а отделните цени на резервните части били посочени и в издадена от сервиза сервизна карта от 23.12.2022. На ответника бил издаден и протокол за извършен пълен реглаж на четирите колела на автомобила от 14.12.2022 г. По искане на ответника ремонтът бил завършен преди Коледните празници и на 24.12.2022 г. той получил отремонтирания автомобил, който бил приет от него без възражения. При получаването на автомобила ответникът заявил, че няма в себе си дължимата сума за ремонта и щял да я преведе по банков път. Ищецът издал фактура за извършения ремонт № 309/24.12.2022 г., платима по банков път, но служителят, предал автомобила, поискал от ответника сумата да бъде наредена чрез електронно банкиране. Ответникът заявил, че няма възможност за нареди сумата чрез електронно банкиране, но ще остави като гаранция личната си карта. Твърди се, че въпреки многократните обаждания и изпратени от служители на ищеца съобщения с покана за заплащане на дължимата сума през следващите месеци, ответникът не заплатил сумата. На 11.01.2023 г. ищецът изпратил на ответника покана за доброволно плащане на дължимата сума от 4422 лв., която била получена от последния на 16.01.2023 г. Определеният в поканата 7 дневен срок за изпълнение на задължението на ответника изтекъл на 23.01.2023 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. На първо място оспорва твърдението в исковата молба, че между него и ищеца е облигационно отношение по договор за изработка с „Автохелт” ЕООД. Твърди, че не е 3 влизал в никакво отношение с „Автохелт” ЕООД, няма представа, че фирма с подобно наименование изобщо съществува, и не е сключвал с нея през м. декември 2022 г. договор за ремонт на посочения в исковата молба автомобил. Възразява, че представените с исковата молба доказателства – сервизна карта и фактура, са изготвени едностранно от ищеца по повод завеждане на делото и той за пръв път е узнал за тях от исковата молба. На следващо място, излага евентуално възражение, ако се приеме за доказано, че между страните през м. декември 2022 г. е бил сключен договор за ремонт на въпросното МПС, той не е възлагал ремонт в обема, описан в сервизната карта от 23.12.2022 г. Твърди, че поръчка-възлагане за такъв ремонт не е отправял до ищеца. Заявява, че е възможно в началото на м. 12.2022 г. да е възложил смяна на две предни накладки на автомобила, както и смяна на заден десен носач с такъв – втора употреба, но в никакъв случай не е възлагал ремонт и подмяна на всички останали детайли по автомобила така, както е описано в сервизната карта. Твърди, че претендираните суми са абсурдни за необходимия му ремонт на автомобила, пазарната стойност а който е около 6000 лв., както и че никой нормален човек не би възложил ремонт, който струва почти колкото автомобила. Сочи, че преди година в същия сервиз подменил предните накладки и тогава стойността на ремонта била около 200 лв., а по време на ремонта през м. декември 2022 г. от сервиза му съобщили, че трябва да се престържат предните спирачни дискове, което ще струва около 50 лв. Автомобилът постъпил в сервиза за подмяна само на две предни накладки, както и заден десен носач с такъв втора употреба, като му било съобщено, че ремонтът общо за части и труд ще възлезе на около 450 лв.

Ответникът твърди, че не бил поръчвал резервни части на стойност 3239 лв. и не било установено от ищеца, че подобни резервни части са вложени в „Волво ХЦ 90”. Не била изготвена сервизна поръчка така, каквато е практиката във фирмените сервизи. При приемането на автомобила от физическото лице-приемчик в сервиза не му били съобщени частите, които трябва да се подменят, тяхната стойност и стойността на труда. През целия м. декември никой не бил уведомявал ответника нито за срока на изпълнение на ремонта, нито го е предупредил, че стойността на ремонта от предварително съобщените около 450 лв. ще се увеличи значително на 4422 лв. – нито преди закупуването на нови авточасти на значителна стойност, нито за необходимостта от извършване на допълнителни ремонти, които той да одобри. Ответникът твърди, че не е възлагал или одобрявал подмяната на лагери и главини на всички колела, тъй като такъв ремонт не се е налагал, нито тампони на двигателя, които също били здрави. Ответникът излага предположение, че същественото разминаване между възложения от него ремонт на две предни накладки и замяна на заден носач с такъв втора употреба за около 450 лв. до твърдения извършен ремонт за 4422 лв., било поради желанието на ищеца да се възползва от платежоспособността му, като му заплати части и дейности по автомобила, които не е подменял и не е извършвал. Поддържа, че след като не е договарял с ищеца за ремонт на стойност 4422 лв., не дължи заплащането на такава сума.

Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

4

На 24.12.2022 г. ищецът „Автохелт” ЕООД е издал фактура № ********** с получател Н. В. О., с посочен предмет на стоката/услугата – резервни части и сервизни услуги, на стойност 4422 лв. с ДДС.