Решение № 1089 от 09.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1089 гр.

Пловдив, 09.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,

Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ

САКУТОВА при участието на секретаря Мария

Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 82/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С.Ж.П. ***5 против Електронен фиш серия К №3196835, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21,ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С жалбата се моли електронният фиш като неправилен и незаконосъобразен да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима –подадена е от лице, което има право на обжалване, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна :

Издаден е ЕФ за това, че на 11.11.2019 г. в 10:36 ч. на път II-64 Карловско шосе км.35+500, посока на движение от с. Граф Игнатиево към с.Черноземен, при въведено ограничение на скороста 60 км/ч с пътен знак B26 било установено движение на л.а. МПС Шевролет Авео, рег.№ ...със скорост 88 км/ч след отчетен толеранс на скоростта от минус 3 км/ч .

Въз основа на констатираното нарушение, изразяващо се в превишение на скоростта от 28 км/ч , на собственика на МПС бил издаден обжалваният ЕФ.

Нарушението в издадения ЕФ било квалифицирано по чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,ал.2 т.3 от ЗДвП на нарушителя била наложена „глоба“ в размер на 100 лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на приложените към административнонаказателното производство доказателства- копие на удостоверение за одобрен тип средствоза измерване 10.02.4835, копие на протокол №1-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR

-1М, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство, снимков материал от клип № 3213.

Съдът намира, че описаното в ЕФ е доказано въз основа на приложените към администратвнонаказтелната преписка доказателства.

Нарушението се установява главно от приложения видеоклип. Налице е и презмпция, че нарушителят при установено нарушение с ЕФ е собстевника на дивжещото се МПС, освен ако в 14-днвен срок не се представи декларация.

При проверка относно процесуалните изисквания, предвидени за съставяне на ел.фиш съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Неоснователно е оплакването, изложено от жалбоподателя пред съда, че мястото на нарушението не е описано по ясен начин. В ЕФ като място на нарушение е посочен път II-64 Карловско шосе км.35+500, посока на движение от с. Граф Игнатиево към с.Черноземен, което е достатъчно да се проверят останалите обстотялества от обективна страна, от които и съществуването или не на посоченото в ЕФ огарничение на скоростта с 60км/ч с пътен знак. Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква в съдържанието на ЕФ да бъде посочен единствено собственика, като липсата на справка за собственост не опорочава процедурата по издаването му. В случая жалбоподателят не спори, че е собстевник на посочения в ЕФ автомобил. При направено възражение от собственика, че не той е управлявал МПС при установеното нарушение, каквото в случая липсва, това обстоятелство се подкрепя с декларация, в която собственикът посочва лицето, на което е предоставено ползване на МПС, което налага прилагането на справка за собственост за пълнота и проверка на направеното възражение. За административнонаказващия орган не съществува задължение да изследва собствеността на МПС, както и да изисква попълването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП в случай че в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика на МПС-то бъде представена декларация, в която бъде посочено лицето, управлявало МПС в деня на нарушението, издаденият електронен фиш се анулира и се издава електронен фиш на името на лицето, посочено в декларацията, като тежестта по оспорването на авторството на нарушението е на собственика на МПС, не на административнонаказващия орган и за собственика съществува задължение да представя доказателства.

Останалите обстоятелства, при които е било извършено нарушението, се установяват от приложения към административнонаказателната преписка клип, в който е отразена измерената скорост 91 км/ч, въведеното ограничение, което съответства напълно с установената в ЕФ след отчетения толеранс от 3 км/ч. скорост от 88 км/ч.

В жалбата се съдържат оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, изискваща нарушението да е установено в отсъствие на контролен орган. В случая нарушението е установено с мобилно устройство, монтирано в служебен автомобил рег РВ5352 ВС. Направеното оплакване за неспазване на процедурата при издаване на обжалвания електронен фиш е неоснователно. В случая нарушението е констатирано в отсъствие на конролен орган с автоматизирано техническо средство. Същото представлява мобилна система за видеоконтрол, позиционирана в служебен автомобил с рег. № РВ 5356BC предвид съставения и приет по делото протокол за използване на авотматизирано техническо средство или система /АТСС/. Мобилната система за видеоконтрол предполага участие на контролен орган, но то се изразява само в позиционирането на уреда, в поставянето му в работен режим, както и преустановяване на експлоатацията му чрез сваляне на мобилното устройство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в старата й редакция регламентира издаването на ел. фиш при установяване и заснемане на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП със стационарна система за видеоконтрол, предварително обозначена съгласно чл. 165, ал. 2, т.

6 и т. 7 от

ЗДвП и функционираща автоматично в отсъствието на контролен орган. Установяването и заснемането на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол, монтирана на патрулен автомобил, в присъствието на контролен орган, е изисквало преди изменението процедурата по издаване и обжалване на АУАН и НП, разписана в ЗАНН, а не съкратеното производство по издаване и обжалване на ел. фиш, предвидено в ЗДвП. Предвид новата редакция на визираната разпоредба обаче, която е приложима с оглед датата на констатиране на нарушението - 11.11.2019 г., установяването на нарушение е възможно и с мобилна система за видеоконтрол.

Това е така, защото в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП -

ДВ. бр. 19/13.03.2015 г., в сила от 16.03.2015 г., се съдържа легалната дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”.

Това понятие включва както стационарните, така и мобилните системи за видеоконтрол.

Предвид изложеното установяването на административното нарушение без съставяне на АУАН и издаване на НП при облекчената процедура, предвидена в чл.189, ал.4 от ЗДвП е законосъобразно. В съответствие с ал.3 на чл. 165 от ЗДвП /Обн.,

ДВ, бр.19 от 2015 г./, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР е издадена именно въз основа на този текст от закона и с нея се уреждат липсващите до този момент правила относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата . По отношение на използването на мобилни системи за видеоконтрол в чл.9 от Наредбата е разписано, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, след което служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес.

Неоснователно е и оплакването, изложено в жалбата, че на посочения участък от пътя липсвало монтирано стационарно устройство за видеозаснемане. В случая нарушението е установено с мобилно устройство за видеоконтрол, не със стационарно такова. В тази вързка е и съставеният протокол за използване на АТСС, в който също е отбелязано, че мобилното средство за измерване е било монтирано в служебен автомобил РВ 5352ВС. Налице е и известно противоречие в съдържанието на депозираната жалба предвид това оплакване. С жалбата се твърди от една страна, че установяването на нарушение с ЕФ с мобилно устройство било в противоречие с чл.189, ал.4 от ЗДвП, а след това се твърди, че на посоченото място, на което се твърдяло, че е нарушението, липсвало монтирано стационарно устройство.

Неоснователно е и следващото оплакване на жалбоподателя, че мястото за видеконотрол не било обозначено с пътен знак. Обжалваният електронен фиш е издаден след измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 54/2017 г. в сила от 09.07.2017 г., нарушението е установено на 11.11.2019 г.Съгласно приетите изменения отпадна изискването мястото на видеоконтрол да се обозначава с пътен знак.

Не се споделя и възражението, че на посоченото място липсвал пътен знак В 26. От съставения протокол за използване на АТСС се установява, че ограничителния пътен знак важи за участъка от път II-64 Карловско шосе км.35+800 до км 35+500. По делото е изискана информация от Областно пътно управление –Пловдив и е приета извадка от проекта за участък от път II-64, Карлово –Пловдив.

От представения проект се установява, че на посочения път II-64, посока Карлово-Пловдив на км 35+570 е разположен пътен знак В26, след което следва и кръстовище, няма знак, който да отменя въведеното ограничение от 60км/ч до км 35+500 , а непосредствено след км 35+500 следва и кръстовище, заради което също е въведено ограничение.

Не се споделя оплакването, че средството за измерване не е от одобрен тип. Към материлите от административнонаказателната преписка са приложени копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване 10.02.4835, копие на протокол №1-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR

-1М, следователно измерващото устройство е от одобрен тип и е било валидно към датата на нарушението.

Не се споделят и оплакванията, че съгласно писмо изх.№ 16/005/1П/25.02.2020 г. на ИА „Българска сужба по акредитация“ , лабораторията за проверка на радарни скорстомери не присъства в регистъра на агенцията към 10.04.2019 г. В случая нарушението е установено към 11.11.2019 г. с автоматизирано техническо средство за измерване, като доказателства, опровергаващи неговата негодност към тази дата не се представят.

Липсата на снимков материал на разположението на уреда съдът не намира за съществен пропуск и за основание, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена.

Съдът намира, че материалният закон е приложен правилно. Става ясно от съдържанието на издадения Електронен фиш, че нарушена е втората алинея на чл.21 от ЗДвП, която е отклонение от посочените ограничения в първата алинея, въведени от самия закондател и за които не е предвидено обозначаване с пътен знак. Връзката с първата алинея е направена единстевно заради това, че и двете алинеи уреждат нарушения, изразяващи се в превишение на скоростта, като втората алинея е специална по отношение на първата, която е обща. Налице е и правилно приложение на съответстващата на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.182,ал.2 т.3 от ЗДвП при превишение на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч е предвидено налагането на глоба в размер на 100,00 лв., която е във фиксиран размер. В случая констатираното превишение при разрешена скорост от 60 км/ч е 28 км/ч , което е в съответсвие с цитираната санкционна разпоредба.