Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 318 от 24.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 419/2024
Вид
Решение № 318
Подписан
24.07.2025
Състав
Галина Чавдарова

Цитирани разпоредби

  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.154, ал.5 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900419 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Г. П. Г. от гр.Ген.Тошево против Б. Х. ЕООД, ЕИК 205524026, със седалище гр.Варна, Я. С. С. и С. В. С., и двамата от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 17599,99евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно чл.17 от Предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от 17.03.20г., ведно с приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба до оконч.изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника Б. Х. ЕООД имат сключен Предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от 17.03.20г., ведно с приложение №1 към него, като съгласно договора ответникът се задължил да му прехвърли правото на строеж и да построи конкретно изброени обекти в сграда, която следвало да бъде построена в ПИ с идентификатор ***. Твърди, че в чл.14 било договорено обектите да бъдат въведени в експлоатация в срок до 29.12.20г., като при невъзможност да бъде спазен този срок същият се удължавал с още 90 дни. Излага, че забавата на ответника била повече от 2 години, като акт обр.14 бил издаден на 03.08.20г., акт обр.15 бил издаден на 16.09.21г., а удостоверението за въвеждане в експлоатация било издадено на 10.06.22г.

Твърди, че ответникът не го уведомил за забавата в изпълнението, която го ощетила финансово, тъй като не можел да получава доходи. Твърди, че физическите лица-ответници са подписали договора като солидарни длъжници и се задължили да отговарят солидарно за задълженията на дружеството по договора. Излага, че при виновно неизпълнение на задълженията и неспазване на срока по чл.14 от договора с повече от три 1 месеца продавачът дължал неустойка в размер на 0.1% на ден, но не повече от 10% от общата цена по договора, като в случая претендираната неустойка била в размер на 10% от стойността на цената на договора от 176000евро.

Счита, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечния период, считано от 29.12.20г. С допълн.искова молба ищецът оспорва липсата на виновно поведение на ответника, като излага, че същият отговаря и за забавата, дължаща се на лицата, на които той е възложил изпълнение на част от задълженията си.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците Б. Х. ЕООД, ЕИК 205524026, със седалище гр.Варна, Я. С. С. и С. В. С., са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявения иск по основание и размер.

Твърдят, че е налице забава на ищеца за заплащане на дължимите суми при издаване на актове обр.14, обр.15 и обр.16, като се позовават на чл.19 от договора, даваща право на продавача да не изпълни задълженията си, ако купувачът не заплати дължимите суми в договорените срокове. Излагат, че към момента ищецът не е заплатил сумата от 8625 евро, дължима след въвеждане в експлоатация на сградата, поради което е неизправна страна.

Твърдят, че ищецът е съпричинил забавата, като не е предоставил съгласие за подписване на акт 15 и 16. Оспорва да е налице виновно изпълнение на дружеството, като твърди, че е налице забава от страна на Община Варна и ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД за издаване издаване на разрешение за строеж за външно кабелно отклонение и въвеждането му в експлоатация, за което били сключени договори от 04.01.19г. за присъединяване на обект към електропреносната мрежа и от 29.01.20г. за прсъединяване към мрежата с ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД. Оспорва да е налице солидарност между дружеството и физ.лица, като се позовава и на изтекъл срок по чл.147 ЗЗД. Ответникът Б. Х. ЕООД предявява възражения за прихващане, заявени при условията на евентуалност, със сумата от 8800евро, представляваща неустойка за забавено плащане на продажна цена, дължима след издаден акт 15, за периода 01.11.21г.-07.07.22г. ; сумата от 224евро, представляваща неустойка за забавено плащане на продажна цена, дължима след издаден акт 14, за периода 21.02.21г.-28.02.21г. и сумата от 1108евро, представляваща неустойка за забавено плащане на продажна цена, дължима след въвеждане на сградата в експлоатация, за периода 01.09.22г.-02.11.22г. С допълн.отговор поддържат възраженията си.

Конституираното на страната на ищеца трето лице помагач Община Варна е депозирало становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице основанията за привличането му като трето лице помагач. Излага, че страните са уговорили изключително кратък срок за въвеждане на сградата в експлоатация , което технически било невъзможно с оглед спазване на нормативната уредба. Твърди, че общината не е станала причина за забавата, като навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че ако е налице забава, тя се дължи на поведение на ищеца, който не съдействал за подписване на актове обр.15 и 16 и сдобиване с удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Позовава се и на клаузата на чл.19 от договора.

Конституираното на страната на ищеца трето лице помагач ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРСЕ, ***, е депозирало становище, с което оспорва 2 иска. Поддържа заявените от ответника възражения. Като се позовава на нормата на чл.16 от договора счита, че договорната отговорност е изключена при забавено изпълнение, което е последица от проточили се админ.процедури. Оспорва твърдението да е налице забава от страна на електроразпределителното дружество, като твърди, че е изпълнило задълженията си по договорите в срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предвид съвпадащите изявления на страните по делото безспорно се установява факта, че между ищеца и ответника Б. Х. ЕООД е сключен на 17.03.20г. Предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда, ведно с приложение №1 към него. Със същия договор отв.дружество е поело задължението да продаде на ищеца правото на строеж върху конкретно посочени обекти от жил.сграда, която предстои да бъде изградена, а купувачът да заплати сумата от 176000евро по начина, описан в чл.2, а именно – с подписването на договора 30% / 52000 евро/; до 14-дневен срок след удостоверение за завършен груб строеж / акт 14/ и представяне на декларация от А.T. - 40% / 70400 евро/; до 14-дневен срок след удостоверение за завършени СМР / акт 15/ - 20% / 35200 евро/; до 14-дневен срок след въвеждане в експлоатация / акт 16/ - 10% / 17600 евро/. Съгласно чл.14 продавачът се задължава в срок до 29.12.20г. да предприеме всички правни и фактически действия във връзка с въвеждане на сградата в експлоатация и да предаде на купувача недв.имот. Договорено е в чл.15, че при обективна невъзможност от страна на продавача да бъдат спазени сроковете по въвеждането на сградата в експлоатация – невъзможност за набавяне на необх.документи, предизвикано от държавни и/или общински органи, учреждения и институции, сроковете се продължават с 90 дни.

Изрично в чл.16 страните са договорили, че при спиране на строителството вследствие на непреодолима сила или обективни причини сроковете се считат за продължени със срока, през който са действали непреодол.сила или обект.причини, като под 16.2. страните са приели, че такива са неосигурено или забавено ВиК или ел.захранване, независещо от продавача, и под т.16.3 – неиздаване или забавяне издаването на съотв.строителни документи от компетен.органи. С клаузата на чл.17 страните са договорили, че при виновно неизпълнение на задълженията си и неспазването на срока по чл.14 с повече от 3 месеца продавачът дължи неустойка в размер на 0,1% върху стойността на неизпълнените работи за всеки ден след изтичане на срока по чл.15, но не повече от 10% от общата цена. В чл.19 е предвидено, че продавачът не се задължава да завърши строителството на имота, без да са извършени плащанията при условията на чл.2 от договора. Процесният договор е подписан от Я. С. и С. С. като „ авалисти“ с клауза, че същите „ авалират задълженията на продавача за условията по договора и се задължават за тяхното изпълнение така, както са описани в него“.

С НА №60/18.03.20г. Б. Х. ЕООД е продал на Г. П. Г. правото на строеж на обектите, предмет на предв.договор.

По делото са представени акт за приемане на конструкция /обр.14/ от 03.08.20г. и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа / обр.15/ от 16.09.21г.

Няма спор по делото, че сградата е въведена в експлоатация с 3 удостоверението за въвеждане в експлоатация №84 от 10.06.22г.

Приложен е договор за присъединяване на обект на клиент към ел.разпределителната мрежа от

04.01.19г., сключен между

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД и трети лица за обект – жил.сграда в жк.Б.-юг, ПИ ***, както и договор за присъединяване на обект на клиент към ел.разпределителната мрежа от 29.01.20г., сключен между ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД и Б. Х. ЕООД за обект – жил.сграда в жк.Б., ПИ ***.

С разрешение за строеж №18/ГИ/12.03.21г. е разрешено на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, Община Варна, Б. Х. ЕООД и трети лица извършването на строеж – външно кабелно електрозахранване от трафопост ТП №1945 до два нови шкафове кабелни тип ШК-4 пред ПИ *** и ПИ *** по плана на жк.Б. и резервна кабелна линия между двата шкафа. Същото е допълнено със заповед №115/14.12.21г., като строежът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 22.02.22г.

Представени са и нотар.актове за учредяване на сервитутни права от 01.09.20г. от Б. Х. ЕООД в полза на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД.

Приложена е и заповед от 18.06.21г. за учредяване право на прокарване на кабелно електрозахранване в полза на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД.

Приложено е и разрешение за ползване на уличен водопровод от 31.03.22г.

Представена е и молба от 08.06.22г., изходяща от ищеца Г. до Гл.архитект на Р-н Приморски, с която същият е дал съгласието си за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Представена е покана от ответника Б. Х. ЕООД до ищеца във връзка с неизпълнени задължения по сключения предв.договор, която е връчена на 30.10.23г. съгласно приложената към нея разписка.

Приложена е имейл кореспонденция, изпратена от Я.С. до ******, с която са изпратени на 02.11.20г. акт 14, на 19.04.22г. акт 15 и на 16.08.22г. удостоверение за ползване.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимите неустойки за забава са както следва : върху сумата от 32058 евро за периода 21.02.21г. - 28.02.21г. е 224,40 евро; върху сумата от 35200 евро за периода 01.11.21г. - 07.07.22г. е 8800 евро; върху сумата от 17600 евро за периода 01.09.22г. - 02.11.22г. е 1108,80 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.92 ЗЗД.

Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението и уговорена неустойка.

В разглеждания случай страните са уговорили неустойка за забавено изпълнение с клаузата на чл.17 от предв.договор, на която именно се основава исковата претенция.

4

Отправеното от третото лице помагач Община Варна възражение за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави не се споделя, доколкото реципрочно задължение е предвидено и за купувача по сделката.

По делото няма спор, че крайната дата, до която е следвало да бъде въведена в експлоатация сградата е 29.12.20г., както и че сградата е въведена в експлоатация с удостоверение от 10.06.22г.