Решение № 39 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 20.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605439 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 23.11.2022г., СРС 98-ми състав е постановил по НОХД № 20370/2019г. Присъда, с която е признал подс.В. В. В. за виновна за това, че на 16.01.17г. в гр.София, като длъжностно лице – продавач-консултант към ф.И.И.** ООД и като се е възползвало от служебното си положение, е отнела чужди движими вещи паричната сума от 2 200лв, собственост на горното дружество, от владението на собственика, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК й е наложил наказание ЛСВ за срок от 3 месеца, изпълнението на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години.С постановената присъда подсъдимата е призната за невиновна да е извършила горното престъпление и по отношение на част от инкриминираните вещи, а именно 1 бр. мобилен телефон на стойност 199,82лв. и 1 бр. СИМ карта на стойност от 5 лв.

Първостепенният съд на осн. чл.189 ал.3 НПК е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавата и направените разноски по делото – съответно сумата от 120лв. по сметка на СРС и сумата от 131,16лв. по сметка на СДВР.

Против присъдата в нейната осъдителна част е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв.Н.Т., служебен защитник на подс. В., с отправено искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и на осн.чл.304 НПК да бъде 1 оправдана за извършване на вмененото й престъпление и по отношение на инкриминираната парична сума.В депозираното в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в неправилен доказателствен анализ на приобщените доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на горното защитата излага своя собствен прочит и тълкуване на доказателствената информация, приемайки, че липсват убедителни доказателства относно авторството на инкриминираното деяние, като в тази насока се позовава и на въведеното с разп. на чл.281 ал.8 НПК ограничение.

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима - подадена е при спазване на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесната въззивна жалба не се отправят искания за събиране на нови доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни доказателства.В тази вр. се отбелязва, че въззивно съдебно следствие се провежда само в очертаните от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на елементи от фактическата обстановка от съществено значение за разкриването на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане и събиране на допълнителни доказателствени материали.

В хода на съдебните прения защитата поддържа отправеното искане за отмяна на постановената от СРС присъда в атакуваната й част при изложените във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи.В тази вр. защитата навежда довод за изложен неправилен доказателствен анализ, като е нарушено правилото на чл.281 ал.8 НПК и в основата на осъдителната присъда са поставени приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК свидетелски показания, в частност показанията на св.П. и същите са единствените такива, носещи информация в подкрепа на обвинителната теза.По мнение на защитата, всички останали доказателствени източници не съдържат фактически данни досежно вмененото на подсъдимата престъпление.В заключение се отправя и искане за изменение на присъдата и в частта й относно присъдените разноски.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на процесната въззивната жалба и приема атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимата виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.При горните доводи прокурорът отправя молба за потвърждаване в цялост на обжалваната присъда.

2

Въззивното производство по делото се проведе в условията на задочно такова, в хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 НПК, поради което самата подсъдима В.В. не изрази лично становище по същество на процесния спор.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността н а първоинстанционната присъда в обжалваната й част – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките по чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимата В. В. В. е български гражданин, родена на ****г. в гр.София, неосъждана, разведена, със средно образование и с ЕГН **********.

На 28.11.16г. подс.В. сключила трудов договор с ф.И.И.** ООД, представлявано от управителя М.Р., по силата на който договор заемала длъжност продавач-консултант.На горната дата на същата била връчена и длъжностна характеристика с вменени й редица основни и допълнителни задължения и отговорности, в това число консултиране и информиране на клиенти, поддържане търговския вид на стоките, приемане на парични суми, носене на отговорност за липси и изпълнявала функциите на материалноотговорно лице.За изпълнение на горните задължения на подс.В. било отредено и конкретно работно място в обект на фирмата в гр.София, ул.****.

Също така й бил предоставен за служебно ползване и мобилен телефон марка Леново на стойност от 199,82лв., ведно със СИМ карта на стойност от 5лв.

Във връзка с изпълнение дейността на търговското дружество възникнала необходимост от закупуване на служебен бус и по този повод през м.01.17г. управителят М.Р. възложил на св.Д.М. да заделя от дневния оборот парични средства в размер на 7 500лв.Парите били заделяни от горната свидетелка в отделен плик, съхраняван първоначално в дамската й чанта, а след цялостното събиране на сумата пликът с парите бил оставен в шкаф в офиса на дружеството.Към инкриминираната дата 16.01.17г. паричната сума от 7 500лв. била събрана и св.М. уведомила за това св.Хр.Д..Последният бил бивш служител на фирмата и бил упълномощен да закупи нужния бус, като за целта следвало да посети офиса и да получи паричната сума.

На 16.01.17г. около 15.28ч. подс.В. била сама в офиса на дружеството и 3 преровила бюрото и чантата на св.М..На същия ден около 16.20ч. тя взела от шкафа и част от предварително заделената парична сума, а именно взела сумата от 2 200лв. и прикривайки ги под палтото си, се отдалечила и напуснала офиса

На следващия ден, на 17.01.17г. св.Хр.Д. посетил офиса на фирмата и се срещнал със св.М., която в присъствие на свидетелките Г. и И. му предала плика с парите, без да ги преброят.Едва след като излязъл навън, той отворил плика и преброил парите, като установил, че същите са по-малко от предварително обявената сума, а именно установил, че липсват 2 200лв.Свидетелят веднага се върнал в офиса на ф. И.И.** ООД, уведомил св.М., която също лично преброила парите, след което се обадила и съобщила за констатираната липса на управителя М.Р..След този момент подс.В. напуснала офиса и повече не се върнала на работа.

По силата на нарочна Заповед № 171/18.04.17г. трудовото правоотношение на подс.В. било прекратено – на осн. чл.330 ал.2 т.6 КТ същата била уволнена дисциплинарно за извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа за повече от два последователни работни дни, считано от 17.01.17г.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.

Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира груби нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимата и по отношение на всички факти, обуславящи съставомерност за процесното престъпление.

Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите Г., М., Хр.Д., И., Г., Г. и П.; писмени доказателства, писмени доказателствени средства, веществени доказателства и заключения по две назначени на ДП и приети по реда на чл.282 ал.1 НПК експертизи, (Видеотехническа експертиза и Съдебно-икономическа експертиза).

В своя доказателствен анализ на първо място въззивната инстанция подчертава липсата на подробно обсъждане от страна на основния съд на събраните доказателства както касателно тяхната доказателствена валидност, така и в съдържателен план.Този недостатък обаче не се оценява за съществен такъв, тъй като е отстраним в настоящото производство.Въззивната инстанция съчетава правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция и като инстанция по фактите и правото, притежава правомощие за цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и самостоятелно отстраняване на определени пропуски в доказателствената дейност на проверявания съд.

4

СГС отбелязва, че събраните по делото гласни доказателства се ползват с доказателствена годност (приобщени са по регламентирания процесуален ред и от компетентен разследващ орган в хода на съдебното следствие) и поради това, подлежат на преценка за достоверност. Разпитаните по делото свидетели навеждат данни за съотносими към процесното престъпление факти.

На първо място се подчертава, че показанията на свидетелите Г.и се явяват несъотносими към процесния спор – същите съдържат само и единствено информация относно собствеността и конкретните индивидуализиращи характеристики на мобилен телефонен марка Леново, който е инкриминиран за един от предметите на престъпно посегателство по вмененото на подс.В. престъпление, но в тази част е постановена оправдателна присъда от първостепенния съд и същата не е протестирана от СРП, поради което е изключена от обхвата на настоящата въззивна проверка.

На следващо място и касателно показанията на свидетелите М., И. и Св.Г. следва да се отбележи, че същите са служители във ф.И.И.** ООД и с месторабота соченото инкриминирано място гр.София, ул.****. Всяка една от горните свидетелки с категоричност заявява факта на лично познанство с подс. В.; заявява факта на действително заделяне на паричната сума от 7 500лв. с цел закупуване на служебен бус, като се уточнява и конкретното място на съхранение на тази сума, а именно шкаф в офиса на фирмата, който шкаф по данни от св.М. не се заключва, респ. парите са поставени на общодостъпно място; трите свидетелки единодушно излагат и отрицателния факт на липса на част от заделените средства, в размер на 2 200лв.Наличието на пълно съответствие в даденото от свидетелките фактическо описание не може да бъде пренебрегнато, поради което съдът приема показанията им в коментираната част за правдиви и достоверни.