Решение № 500 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900469 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Лев Инс“ АД срещу Б.

Б. И. искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 200000.00 лв., представляваща на платено застрахователно обезщетение по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116002221214 в полза на А.Н.Т. за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейния син Н.С.Т. и сумата от 200000.00 лв., представляваща на платено застрахователно обезщетение по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116002221214 в полза на С.Н.Т. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на неговия син Н.С.Т., всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Б. Б. И. ПТП на 28.08.2016г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2024г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2016г. на АМ „Хемус", с посока на движение към гр. Варна, преди входа на гр. Варна водачът Б. Б. И. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****** нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като се движил със скорост над разрешената за пътния участък, сигнализирана с пътен знак и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като предприел маневра отклоняване на дясно, за да премине в друга пътна лента, не се убедил, че 1 няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и без да се съобрази при извършването на маневрата с положението, посоката и скоростта на движение на лек автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк", с per. № ******, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с него.

При произшествието са причинени травми на Н.С.Т. - водач на лек автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк", с per. № ******, вследствие на които пострадалият починал.

Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****** е застрахована по застраховка.

С влязла в сила присъда по НОХД № 1525/2016г. по описа на ОС-Варна ответникът е признат за виновен за причиняването на смъртта на Н.Т..

С влязло в сила решение № 667/15.07.2019г. по търг. дело № 1822/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено решение № 301/19.12.2019г. по в.т.дело № 672/2019г. по описа на Апелативен съд-Варна ищецът „Лев Инс" АД е осъден да заплати на А.Н.Т. и С.Н.Т., родители на Н.Т. сумата от по 200 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях, ведно със законна лихва върху главницата от 28.01.2017г. до окончателно изплащане.

По образувано изпълнително дело № 20208950400008 по описа на ЧСИ Л.С., per. № 895 ищецът заплатил сумата от 400 000.00 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди; законна лихва в размер на 120 777.78 лева, такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 26 549.17 лева.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

В случая лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****** бил конструктивно изменен от ответника в двигателнагга част, като измененията се изразявали в следното: изрязване на метална основа на предна броня и осигуряване на технически отвор за поместване на интерколер, с пита по-голяма от заводски вградения, в дясната част на предната броня между пластичния подкалник и мястото за фарове за мъгла, като работната повърхност била с около 2.5 пъти по-голяма от заводската. Била отстранена кутията поместваща въздушния филтър от хартиен тип за входната въздушна маса за работа на двигателя, като била заместена от филтър без закрепваща конструкция към купето, изработен от нехартиен елемент. В двигателният 2 отсек е бил монтиран и вакуумноуправляем елемент, свързан към разреждането в смукателната част на входния колектор за въздух, управляващ редуцирния клапан за налягане на горивото, разположен при горивната рейка, захранваща дюзите впръскващи горивото. Бил прекаран също в двигателния отсек маркуч с метална оплетка, излизащ от тялото на масления филтър, достигащ входната мазилна част на турбокомпресорния агрегат, поставен неестествено по-високо разположение спрямо нормалното за модела, спрямо височината от асфалтовото покритие. Захватьт на изпускателните колектори и изпускателната уредба за изгорели газове не отговаряли на заводските по дизайн и размер. Посочените изменения били внесени с цел увеличаване мощността на двигателя. Направените изменения са довели до възникване на повреда и неизправност в моторното превозно средство по време на движение, която е застрашила безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това, доколкото водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й. Водачът Б. Б. И. е съзнавал, че управлява неизправно моторно превозно средство и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването на повредите и неизправностите, които са застрашили безопасността на движението и вследствие на които е настъпило пътнотранспортното произшествие и смъртта на Н.С.Т..

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие и е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане. В случая такова поведение е налице, съгласно мотивите към присъдата.

Формулиран петитум да бъде постановено решение за осъждане на ответника да заплати процесната сума.

По делото е постъпил отговор от ответната страна Б. Б. И. в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Счита се, че предявеният иск е допустим, по същество неоснователен.

Не са налице основания за възникване на регресна отговорност, посочени в КЗ. Няма доказателства, че за възникналата техническа неизправност или автомобилът да е бил в състояние, което би могло да се приравни на такава. С влязлата в сила присъда е прието, че ответникът е действал при форма на вината – непредпазливост, въпреки, че в мотивите на съда да е разглеждана и друга форма – евентуален умисъл. В тази връзка няма извършено умишлено престъпление.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, 3 регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.500, ал.1 от КЗ, редакцията (обн. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: т.2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това; 4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие; 5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.

За да възникне правото на регрес на застрахователя следва да бъде установено по категоричен и безспорен начин наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователното събитие, настъпила за трето лице вреда при управление на МПС и причиняване на ПТП от водача, платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от ПТП и противоправното поведение на водача на процесното МПС. Следва да бъдат установени и фактите, които са посочени в специалните норми, уреждащи регреса.

По делото не е спорно, че бил е сключен договор за застраховка между „Лев Инс” АД и Б. Б. И. по отношение на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ******, валиден към датата на ПТП за периода 18.08.2016г. до 18.08.2017г. по застрахователна полица № BG/22/116002221214.

При съвкупния анализ на доказателствата /заключение по съдебно автотехническа експертиза/ се установява, че е настъпило ПТП на 28.06.2016г. на АМ „Хемус", посока на движение към гр. Варна, преди входа на гр. Варна, при което водачът Б. Б. И. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****** предприел маневра отклоняване на дясно, за да премине в друга пътна лента, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и без да се съобрази при извършването на маневрата с положението, посоката и 4 скоростта на движение на предно разположен лек автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк", с per. № ****** го удря в задната част.

Пътно транспортното произшествие е причинено виновно и противоправно от Б. И., който факт е установен със присъда по НОХД № 1525/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Деликвентът е признат за виновен, в това, че е причинил на смъртта на Н.Т.. Съгласно заключението по съдебно медицинската експертиза причината за смъртта е тежка комбинирана травма – гръден кош, корем, глава, с разкъсване сърце, бели дробове, черен дроб, слезка, контузия на бели дробове, последвал излив на кръв в лявата гръдна половина.

Присъдата, досежно виновното противоправно поведение на водача, както и факта на причиняване на смъртта е задължителна за настоящата инстанция съобразно нормата на чл.300 от ГПК.

По делото се установи също, че с влязло в сила решение № 667/15.07.2019г. по търг. дело № 1822/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено решение № 301/19.12.2019г. по в.т.дело № 672/2019г. по описа на Апелативен съд-Варна ищецът „Лев Инс" АД е осъден да заплати на А.Н.Т. и С.Н.Т., родители на Н.Т. сумата от по 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях, ведно със законна лихва върху главницата от 28.01.2017г. до окончателно изплащане.

Също е установено, че извършено плащане по осъдителното решение от страна на застрахователя.

Съдът намира обаче, че не е налице нито една хипотеза да за упражняването на правото на регрес.

По делото не се доказа, че делинквентът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Съгласно заключението по автотехническата експертиза в действителност лекият автомобил е бил конструктивно изменен с цел повишаване на мощността на двигателя и скоростта му движение с оглед добиваните критични обороти и тяхното поддържане. Но измененията не съответстват на техническа неизправност, водеща до понижена мощност, по – 5 ниска скорост на движение или невъзможност автомобилът да бъда използван по предназначение от техническа страна.

Т.е конструктивните изменения не могат да се характеризират като повреда или неизправност.

На следващо място не се установяват и следващите хипотези на чл.500, ал.1, т.4 и 5 от КЗ, на които ищецът се позовава.