Решение № 2 от 06.01.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1719/2024
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 06.01.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Ловеч, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20244310101719 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от М. Т. Р. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД по заявени частични искове за отричане право на принуда за вземания по изпълнителни листове.
В молбата се твърди, че в рамките на образувани пред РС Ловеч ч. гр. д.
№ ра *** г. и *** г. в полза на „УниКредит Булбанк“ АД са издадени изпълнителни листове против М. Т. Р. за вземания в размер на 25 532,99 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.11.2012 г. до изплащането й, 11 816,67 лв. – договорна лихва и разноски (вземания по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № *** г.) и 71 400,00 лв. главница, ведно със законната лихва от 09.11.2012 г. до изплащането й, 7 434,31 лв. – договорна лихва и разноски (вземания по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № *** г.).
Въз основа на двата изпълнителни листа пред ЧСИ И. М. е образувано изп. д. № *** г.
По делото с изпратени покани за доброволно изпълнение и запорни съобщения до две банки през 2013 г.
Вземанията по двата изпълнителни листа, за събиране на които е образувано производството по изпълнително дело, се поддържа, че през 2016 г., с договор за цесия, са прехвърлени в полза на ответника.
В периода 2016 г. до 2024 г. принудителни действия се твърди, че не са извършвани.
Заявява се искане до съда да постанови решение, с което да отрече право на принуда за сумата от 10 000,00 лв. част от вземане по главница в размер на 25 532,99 лв. по изпълнителен лист, издаден в производството по ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч и 15 000,00 лв. част от главница в размер на 71 400,00 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч.
1
В депозиран по делото отговор ответникът отрича да е правоприемник на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД за вземания по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч. По отношение искането за отричане право на принуда за част от вземане по главница по издаден в производството по ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч изпълнителен лист ответникът поддържа, че давността за погасяване на правото на принуда започва да тече от 26.06.2015 г., а последно извършеното в изпълнително производството действие по принуда е през 2019 г., като с него давността се счита прекъсната, а в периода на обявеното в страната извънредно положение и седем дни след неговата отмяна давността е спряла да тече.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. Н., която по същество излага становище за основателност на заявените частични искове.
Ответникът не участва в производството чрез свой представител и не изразява становище по същество на спора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено следното от фактическа страна.
В производството по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Ловеч в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е издаден изпълнителен лист солидарно срещу М. Т.
Р. и С. Р. Ж. П. за сумата от 25 532,99 лв. – главница, 11 816,67 лв. – договорна лихва за периода 13.08.2010 г. до 08.11.2012 г., ведно със законната лихва от 09.11.2012 г. до изплащане на вземането и сторените разноски. Изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.11.2012 г. за вземания по договор за банков кредит *** г., сключен с М. Р. и обезпечен с поръчителство от С. Р.
Ж. П..
Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 09.11.2012 г. в производството по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Ловеч е издаден изпълнителен лист в полза на „УниКредит Булбанк“ АД против М. Т. Р. за сумата от 71 400,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.11.2012 г. до изплащането й, 7 434,31 лв. – лихва за периода 20.08.2010 г. до 08.11.2012 г. и сторените разноски.
Не е спорно между страните, че за събиране на вземанията по двата изпълнителни листа пред ЧСИ И. М. е образувано изп. д. № *** г. с район на действие ОС Плевен.
Производството е образувано по молба на „УниКредит Булбанк“ АД от 30.07.2013 г. с искане за налагане на възбрана върху недвижимо имущество на длъжниците М. Т. Р. и С. Р. Ж. П., запор върху движимо имущество и запор върху вземания от трети лица (банкови институции). До Р. е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена му с препоръчано писмо с обратна разписка на 27.05.2015 г. За събиране на вземанията по изпълнителните листи до трети лица („ОББ“ АД, „ПИБ“ АД и „Банка ДСК“ АД) са изпратени запорни съобщения през 2013 г.
В молба от ***. взискателя „УниКредит Булбанк“ АД е поискан извършването на справки за регистририрано движимо и недвижимо имущество и регистрирани трудови договори и за налагане на запор и 2 възбрана върху имуществото на длъжниците Р. и П..
С молба от *** г. „ЕОС Матрикса“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнително дело № *** г., образувано срещу длъжниците М. Т. Р. и С. Р. Ж. П. в качеството му на правоприемник на „УниКредит Булбанк“ АД по договор за цесия от 28.11.2016 г. с актуален размер на задължението към 13.12.2016 г. в размер на 49 914,08 лв., включващ главница, лихви и разноски.
От приложен към молбата договор за цесия се установява, че между „УниКредит Булбанк“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият продава на втория портфолио с необлужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от прехвърлителя с юридически и физически лица, описани в приложение, неразделна част от него.
В приложение към договора под *** са записани задължения към М. Т.
Р. по договор за креди № *** г. с размер на главницата от 25 532,99 лв., лихва в размер на 22 337,71 лв., такси в размер на 1 936,99 лв. и общ размер на задължението от 49 807,69 лв.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.
Предявени са искове за отричане право на принуда с правна квалификация чл. 439 ГПК.
Вземанията, за които ищецът заявява искания за отричането им, произтичат от заповеди за изпълнение. Срещу изпълнението на заповедите той не подал възражения в срока по чл. 414 ГПК, с оглед на което те са се стабилизирали. След това (след стабилизирането на заповедите) ищецът поддържа, че са настъпили нови факти (бездействие на кредитора), водещи до погасяване на изпълняемото право, с което се очертава интереса от воденето на искове по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Принудата срещу ищеца е провеждана въз основа на два изпълнителни листа, издадени в полза на „УниКредит Булбанк“ АД. В рамките на образувано изпълнително производството вземанията по единия изпълнителен лист са прехвърлени в полза на ответника (вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № *** г.). На основание чл. 429, ал. 1 ГПК е настъпило правоприемство в изпълнителни лист в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземанията, предмет на принуда. За тези вземания (по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Ловеч), въз 3 основа на подадена от ответника молба от *** г. той е констиуиран като взискател в производството (вземания по договор за кредит *** г). За тях той се явява легитимиран да отговоря по заявения от ищеца претенция за отричането им.
Ищецът поддържа, че ответникът е правоприемник на първоначалния кредитор и по отношение на вземанията, предмет на принуда в рамките на издадения по ч. гр. д. № *** г. изпълнителен лист. За установяване настъпилото частно правоприемство не са налични доказателства по делото.
Това дава основание на съда да приеме, че ответникът на основание чл. 429, ал. 1 ГПК не е правоприемник на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД в издадения в негова полза изпълнителен лист, респективно не е носител на притезание за вземането за което ищецът търси отричане. Правото на принуда за тези вземания принадлежи на „УниКредит Булбанк“ АД, взискател в изпълнението и процесуално легитимиран да отговора по иска за отричането им. Ответникът, срещу когото иска е насочен, не е страна по материалното правоотношение. Водейки иска спрямо него ищецът не може да постигне целения ефект (правната промяна, която обуславя и интереса от воденето на иска) – прекратяване на производството по принуда по отношение на вземането, за което е отречено правото на принуда.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, по отношение на вземане в размер на 15 000,00 лв., част от главница в размер на 71 400,00 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч, производството следва да бъде прекратено поради заявяването му срещу ненадлежен (процесуално нелегитимиран) ответник.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното дело прекъсва погасителната давност, а докато продължава производството давност не тече. В постановката на т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е застъпено различно становище, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В ТР № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че постановката на т. 10 на ТР № 2/2015 г. се прилага от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
С ТР № 2/26.06.2015г., ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя (чл.18 ЗЧСИ).
Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането му.
Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно, са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н. В практиката е установено разбирането, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е 4 предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора/взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т. е. прекъсването е едно - с предприемането на действието, но считано от искането (в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., гр. д. №1747/2020 г. ВКС, IV г.о.).
Предвид доказаната висящност на изпълнителното дело за принудително събиране на процесните вземания към 26.06.2015г. (с молбата за образуване на производството е направено искане за налагане на запор върху вземанията от трети лица, като са налице данни за изготвянето на запорни съобщения, но не и за налагането им, след което с молба от 13.05.2015 г. е направено ново искане за налагане на запор върху вземания и движими вещи и възбрана, без данни за предприети действия от съдебния изпълнител във връзка с тези искания) съдът приема, че 5-годишната погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015г. (с постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). След посочената дата по делото не са налични данни за отправяни искания за извършване на действия по принуда, респективно за възлагане извършването на такива на частния съдебен изпълнител.