Решение № 916 от 21.10.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Сливен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230100599 по описа за 2026 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С исковата молба Я. Щ. Г. предявява против НАП отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение № 1582/15.06.2016 година по ч.гр.дело № 2456/2016 година по описа на РС – Сливен, по силата на който ищецът е осъден да заплати на кредитора Д. Ф.

„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сумата 8 000 лева, представляваща главница по Договор № 20175066 от 08.11.2010 година за предоставяне на кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, Анекс № 20175066-1/15.11.2011 година, Анекс № 20175066-2/07.04.2014 година, Анекс № 20175066-3/07.04.2014 година и Анекс № 20175066-4/23.03.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2016 година до окончателното й изплащане; сумата 1158,11 лева, представляваща договорна лихва; сумата 330,11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015 година до 13.06.2016 година и сумата 994,18 лева, представляваща разноски по делото.

Сочи се, че общият размер на описаните парични суми възлиза на 10 482, 40 лева, равностойни на 5359,46 евро.

1

Въведени са обосновани твърдения, че вземането на НАП по процесния изпълнителен лист е погасено по давност.

От съда се иска да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Национална агенция за приходите, че Я. Щ. Г. не дължи на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2456/2016 година по описа на РС – Сливен.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор на исковата молба, в който са изразени аргументи и съображения, целящи опровергаване на въведените с исковата молба твърдения.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответната НАП, в съдебно заседание не се представлява от представител или пълномощник.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение № 1582/15.06.2016 година, постановена по ч.гр.дело № 2456/2016 година по описа на РС – Сливен, съгласно който ищецът Я. Щ. Г. е осъден да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сумата 8 000 лева, представляваща главница по Договор № 20175066 от 08.11.2010 година за предоставяне на кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, Анекс № 20175066-1/15.11.2011 година, Анекс № 20175066-2/07.04.2014 година, Анекс № 20175066-3/07.04.2014 година и Анекс № 20175066-4/23.03.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2016 година до окончателното й изплащане; сумата 1158,11 лева, представляваща договорна лихва; сумата 330,11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015 година до 13.06.2016 година и сумата 994,18 лева, представляваща разноски по делото.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 613/2016 година по описа на ЧСИ М.М. с peг. № 768, което е прекратено. Върху изпълнителния лист е отразено, че последното изпълнително действие е извършено на 14.12.2016 година. През месец септември 2024 година, въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано ново изпълнително дело № 2

1118/2024 година по описа на ЧСИ М.М. с peг. № 768.

За периода от 14.12.2016 година до месец септември 2024 година от взискателя не са предприети никакви изпълнителни действия.

За времето от 13.03.2020 година до 20.05.2020 година включително, в страната е въведено извънредно положение по повод пандемията от Ковид-19 и съгласно чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 година до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностни срокове.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

С него на длъжника е предоставена процесуална възможност да оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел да отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.

Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесната сума и погасяването й по давност се приема за основателно.

Безспорно по делото се установи, че за периода от 14.12.2016 година до месец септември 2024 година взискателят е бездействал и не е извършвал никакви изпълнителни действия, поради което за сумите по Изпълнителен лист от 15.06.2016 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1582/15.06.2016 година по ч.гр.дело № 2456/2016 година, е изтекла предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД погасителна давност, респективно образуването на новото изпълнително дело № 1118/2024 година по описа на ЧСИ М.М. с peг. № 768 и изпълнителните действия, извършени по него, са 3 предприети след като задълженията по процесния изпълнителен лист са били вече погасени по давност. Наред с това е ноторно известно, че за времето от 13.03.2020 година до 20.05.2020 година включително, в страната действаше въведено извънредно положение, свързано с пандемията от Ковид-19, а съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 година до отмяната на извънредното положение, давностните срокове спират да текат.

Независимо от това, че давностните срокове са били спрени, вземането на ответника за всички процесни суми е било погасено по давност.

За периода от 13.03.2020 година до 20.05.2020 година включително, не е прекъсвана давността, няма доказателства за извършвано изпълнително действие, респ. изминал е период от време, надхвърлящ пет години.

По тези съображения исковата претенция като основателна се уважава.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 214,38 евро.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 400,00 евро.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Я. Щ. Г. с ЕГН: **********, с адрес:

**********, НЕ ДЪЛЖИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК: 131063188 с адрес: гр. София, ***, сумите по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1582/15.06.2016 година по ч.гр.дело № 2456/2016 година по описа на РС – Сливен, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1118/2024 година по описа на ЧСИ М.М. с peг. № 768, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК:

131063188 с адрес: гр. София, ***, ДА

ЗАПЛАТИ на Я. Щ. Г. с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата 214,38 4 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК:

131063188 с адрес: гр. София, ***, ДА

ЗАПЛАТИ на адвокат М. Л. Д. от АК – Сливена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 400,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5