Определение № 1522 от 23.10.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1522 гр. Плевен, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500680 по описа за 2023 година Производство по чл.274 и сл. от ГПК .

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по частна жалба на В.Х.С. от гр.Плевен, против определение № 3204 от 25.07.2023г., с което частично е прекратено производството по гр.д.

535/2022г. по описа на Плевенски РС относно искането ответниците да бъдат осъдени да заплащат обезщетение по 200 лв. месечно, от завеждане на делото до привеждане на обекта в съответствие с влязлото в сила протоколно определение от 05.04.2007г. по гр.д.№ 5862006г. , по описа на ОС-Плевен , поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като не са развити конкретни доводи за неговата неправилност/незаконосъобразност.

В жалбата се твърди, че ищецът В.Х.С. не е доволен от обжалваното определение, като го счита за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл.106, ал.З от ЗДсл. за сумата 7929,50 лева представляваща неплатена част от обезщетение дължимо при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца при навършване на години и стаж за пенсия.Претенцията се основава на твърдяните обстоятелства/, че е работил от 13.07.2004г. до 28.12.2009г. по трудов договор в звена на държавни структури с функции и компетентност в гражданската защита - Дирекция „Гражданска защита" - Област Плевен към 1

Държавна агенция „Гражданска защита" към Министерски съвет, Дирекция „Гражданска защита" - Област Плевен към Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, Министерство на извънредните ситуации, като е заемал различни длъжности и има трудов стаж 5год. и 6 месеца.На 28.12.2009г., във връзка със закриването на Министерство на извънредните ситуации е присъдена категория, степен на категория и специфично наименование на категория за държавни служители в ГД „Гражданска защита" - МВР и Т. е назначен за Главен специалист спасител и ръководител група в ГД „Гражданска защита" - МВР. Общо като държавен служител в посочените структури ищецът е прослужил 17 г. и 6 м., от които 5 години, 5месеца и петнадесет дни - от 13.07.2004г. до 28.12.2009г. като държавен служител по трудов договор. През периода от 28.12.2009г. до пенсионирането си 31.12.2021г. ищецът е продължил да работи също по служебно правоотношение по ЗМВР заемайки различни длъжности. За тези последни прослужени 12 години на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР му е изплатено обезщетение в размер на 12 брутни възнаграждения, но му се дължат още 5 месечни възнаграждения на стойност 7929,50 лева на основание чл.106, ал.З ЗДСл.

Жалбоподателят счита, че исковата претенция не е недопустима, въпреки че с влязло в сила решение по гр.д.№ 3911/2022г. на Плевенски РС, ищецът е претендирал същото вземане но на основание чл.234, ал.1 ЗМВР и искът му е отхвърлен поради това, че не е прослужил последните 13г. и 4 мес. на длъжности по чл.253, ал.1 ЗМВР от 2006г., тъй като настоящата претенция е с друго правно основание - чл.106, ал.З от ЗДСл.

Поради това, че няма произнасяне и съответно - няма влязло в сила решение на това основание, спора не е решен със сила на присъдено нещо. При установяване на това твърдение и при изложените в частната жалба правни изводи, основани и на цитирана съдебна практика, моли да бъде отменено прекратяването, а процесуалните дествия - продължени до постановяване на осъдително решение по спора, който твърди, че не е идентичен с този по гр.д.

№3911/2022г. по описа на Плевенски районен съд.

Ответникът по жалбата Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, представлявана от директора главен комисар 2

А.И.Д., чрез процесуален представител гл.юрисконсулт С. М. Н., взема становище, че частната жалба е неоснователна, като споделя извода, че предметът на повдигнатия пред РС спор е идентичен с този на гр.дело № 3911/2022г. по описа на Районен съд - Плевен, по което дело има влязло в сила решение № 806/04.06.2023г.Формално този иск е предявен на друго основание - чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., ЗДСл), но петитумът на иска и страните са идентични.Поради това моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 3974/2023г. по описа на Плевенски РС е образувано по молба на Н. Г. Т. против ГДПБЗН-МВР Плевен, в която са изложени фактическите твърдения, че от 2004г. до 2009г. ищецът е работил по трудово провоотношение, а от 2009г., вследствие настъпили структурни и законодателни промени в службата, където е работил, е станал държавен служител.Твърди се, че служебното му правоотношение е било прекратено през 2021г. на осн.чл.226, ал.1 т.4 от ЗМВР и му е определено обезщетение по чл.234 ЗМВР, в размер на 12 брутни заплати. Счита, че му се дължат, в качеството му на държавен служител, на осн чл.106, ал.3 от ЗДсл. обезщетения за 17г. и 6 месеца или обезщетения в размер на още пет БТВ, като претендира заплащане допълнително на сумата 7929,50лв. Ответникът е взел становище, че искът е недопустим, тъй като въз основа на същите фактически твърдения ищецът е търсил съдебна защита и има постановено съдебно решение по гр.д.№3911/22г. на ПлРС, с което спора е решен със сила на присъдено нещо.

За да постанови обжалваното определение, Плевенски РС е приел възражението за основателно. Видно от мотивите на съда, въз основа на представеното като писмено доказателство решение по гр.д.№3911/2022г. на ПлРС, е приел, че отхвърленият иск на Н. Г. Т. по предходното дело е за същата сума и от ищеца са посочени същите фактически обстоятелства, обосноваващи претенцията му за заплащане на допълнителни пет БТВ като обезщетение по чл.234 от ЗМВР. Посочил е, че правната квалификация се определя от съда, въз основа на фактическите обстоятелствата, на които 3 ищецът основава правото си, като е приел, че в случая се иска обезщетение като държавен служител по служебно правоотношение, а този въпрос е изследван и е налице влязло в сила решение, като е отказал пререшаването му.

Въззивният съд, в настоящия си състав намира извода за недопустимост на иска за правилен и законосъобразен.

Разпоредбана на чл.299, ал.1 ГПК съдържа забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като ал.2 на същия текст задължава съда да прекрати служебно повторно заведеното дело.За да се прецени налице ли е идентичност на разрешения с влязло в сила решение № 806/04.06.2023г. по гр.дело № 3911/2022г. по описа на Районен съд – Плевен спор с настоящия, следва да се установят обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо на това решение, съобразно разпоредбата на чл. 298 ГПК.Безспорно е, че второто дело е заведено между същите страни. По отношение на обективните предели, върху които се простира правилото за непререшимост на спора, следва да се има предвид, че петитума на двата иска е напълно идентичен – претендира се заплащане на сумата 7929.50лв., представляваща доплащане на обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение при навършване на години и стаж за пенсия, в размер на пет месечни възнаграждения/за прослужени общо 17години и 6 месеца/. Видно от приложената на л.34 от делото на РС искова молба и от прил. на л. 36 и сл. решение на Плевенски РС гр.дело № 3911/2022г., отхвърлената с влязлото в сила съдебно решение претенция е за заплащане на същата сума от 7929.50лв., представляваща пет месечни възнаграждения като обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение с ответника за прослужени 17години и 6 месеца.В исковата молба са изложени и са били предмет на обсъждане по първото дело, същите фактически твърдения, каквито се навеждат и във втората. Разликата, според ищеца е, че сумата се претендира на ново правно основание, различно от това по което има произнасяне, т.е. касае се за друга претенция, по отношение на която не е упражнил правото си на иск.

Съдът намира този аргумент за необоснован. Спорът, респ. предметът на делото, както по гр.дело № 3911/2022г., така и по гр.д. № 4

3974/2023г. е какъв е размера на дължимото при прекратяване поради придобиване право на пенсия на държавния служител обезщетение за прослужените от него общо 17години и 6 месеца трудов стаж и има ли право на допълнителни пет трудови възнаграждения над изплатените му на това основание 12 месечни възнаграждения. За да се произнесе по основателността на този иск, РС-Плевен е разгледал наведените от ищеца факти и обстоятелства, които са идентични с изложените във втората искова молба, като със сила на присъдено нещо е отрекъл съществуването на претендираното право.Проследен е подробно трудовият му стаж при съответните работодатели, като във втората искова молба не са посочени нови факти, които да не са били взети предвид. Но дори да е имало такива, то правото да се сочат е преклудирано и те не могат да служат като ново основание за предявяване на същия иск, а само като основание за молба за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно или съответно са налице другите основания по чл.303 ГПК.

От друга страна, ако не са били възприети от съда при разглеждане на делото наведените от ищеца правни доводи относно приложимото право или въобще не е изследван въпросът за приложението на чл. 106, ал.3 ЗДСл, на който сега ищеца се позовава, не означава, че той има право на преразглеждане на същия спор. Дори влязлото в сила решение да е неправилно и съдът да не съобразил кои правни норми са относими към казуса и отхвърляйки иска да е лишил ищеца от негово имуществено право, той е длъжен да съобрази поведението си със силата на присъдено нещо, с което това право е отречено.В това се състои забраната за пререшаване на правния спор, които вече е бил решен, в случая - какъв е размерът на дължимото на ищеца обезщетение при пенсиониране.

Поради тези съображения, въззивната инстанция приема, че действително се касае за образувано второ дело за разглеждане на правен спор на същото основание/факти и обстоятелства, от които се извлича претендираното спорно материално право/, за едно и също искане и между същите страни, по който спор е постановено и влязло в сила съдебно решение, 5 което от своя страна предполага основателност на направеното от ответника възражение, че спора е решен със сила на присъдено нещо.Налице са предпоставки на чл.299, ал.2 ГПК за прекратяване на производството по гр.д.

№ 3974/2023г. и като е сторил това, Плевенски РС е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3864, постановено на

04.09.2023г. по гр.д. № 3974/2023г. по описа на Плевенски РС, с което производството е прекратено поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6