Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 507 от 06.08.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1595/2023
Вид
Решение № 507
Подписан
06.08.2024
Състав
Магдалена Бориславова Младенова-Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за здравето
  • чл. 81, ал. 2, т. 1 · Закон за здравето
  • чл. 86, ал. 1 ,т. 1 · Закон за здравето
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. В., 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.С. – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20231420101595 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. П. Д., ЕГН:

**********, в лично качество и в качеството му на законен представител на П. Н. Д., ЕГН:

**********, и двамата с адрес: с. Н., ул. „Г. Д.“ *****, против МБАЛ „Х.Б.“ АД гр. В., ЕИК:

**, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.ю.“ **.

В исковата молба се твърди, че С.С. Д. постъпила в МБАЛ „Х.Б.“ АД гр. В. за родоразрешение на 29.01.2018 г., като медицинският екип преценил, че следва да се извърши спешно цезарово раждане поради данни за начална интрапартална асфикция.

Родоразрешението било извършено на 01.02.2018 г., като бил роден един жив плод от мъжки пол – ищецът П. Н. Д.. Посочва се, че в първия ден след раждането С. нямала оплаквания, но от 02.02.2018 г. вече имала такива за болки в корема при палпация, а диурезата /количество урина за 24 часа/ значително намалявало. Твърди се, че въпреки продължилите оплаквания и на другия ден, не й били назначени детайлни лабораторни и кръвни изследвания за установяване на причината за оплакванията и намалената диуреза, както и не била извършена консултация с хирург, който да установи причината за болезнения корем.

Посочва се, че още на 03.02.2018 г. сутринта тя имала оплаквания от „раздуване на корема и болка“, които били описани от дежурния медицински екип, като вечерта на 03.02.2018 г. коремът й бил „силно балониран“ и липсвала перисталтика, а в 24 ч. на същия ден вече било констатирано „увредено общо състояние“. Твърди се също, че едва сутринта на 04.02.2018 г. била поставена сонда, от която се установявало, че има изтичане на 500 мл течност и чак в 10 ч. била назначена консултация с хирург – 4 дни след операцията, като от проведения преглед се установило, че пациентката следва спешно да се оперира.

В исковата молба се посочва, че на 04.02.2018 г. била извършена рентгенография на корем, от която се установило наличие на „данни за две хидро-аерични сенки по левия фланг на корема, с напречни диаметри 25 и 40 мм“, като на същата дата била извършена и КТ на корем, от което изследване се установило голямо количество разлети течни колекции в 1 абдомена, проследяващи се по коремните флангове, повишено интраабдоминално налягане, наличие на овална мекотъканна формация с размери около 45/21мм“. Сочи се също, че на 04.02.2018 г. следобед в 14:30 ч. била извършена операцията, като от съставения Оперативен протокол № 84/04.02.2018 г. се установявало следното: „При отварянето на коремната кухина изтече жълтеникава течност под налягане. Последната се оцени като урина. Евакуира се около 2500 мл. При експлорацията на коремната кухина се откри лезия на пикочния мехур, множество адхезии и горната дясна половина и паралитичен илиус, на базата на уринарния перитонит“. От изпратения материал за изследване, взет от пикочната система, се установило: „Остро фибринозно гнойно хеморагично възпаление на стената на пикочния мехур“. Посочва се, че била поставена диагноза: Peritonitis acuta urinara /Остър уринирен перитонит/, като било констатирано следното: „интраоперативно се откри уринарен перитонит на базата на постоперативна лезия на пикочния мехур“.

Излагат се съображения, тъй като състоянието на С. Д. не се подобрило през следващите дни, на 07.02.2018 г. тя отново била подложена на операция /ревизия/, при която била ревизирана предходната операция и поставените дренове. Твърди се, че престоят й в болницата продължил до 14.02.2018 г., като през целия период на болничен престой не й било назначавано кръвно изследване на ЦРП – показател за инфекциозен процес, който да покаже навреме наличието и развитието на такъв и съответно да се предприемат своевременни действия. Нямало назначена и антибиограма, която да определи назначената антибиотична терапия, след като е установен перитонит.

Поддържа се, че на 26.02.2018 г. С. Д. отново постъпила в Х.О. на МБАЛ „Х.Б.“ АД – гр. В. със същата диагноза – Остър перитонит. В деня на хоспитализацията отново й била извършена ревизия на предходната операция, като била евакуирана /премахната/ налична течност /колекция/ и бил назначен антибиотик. Престоят й продължил до 06.03.2018 г.

Интраоперативно била констатирана фистула на пикочния мехур, поради което й била направена пластика на пикочен мехур.

Посочва се, че поради невъзможността да кърми детето си заради престой в болници, прием на антибиотици, тежко здравословно състояние и поради задръжката на кърма, в дясната гърда на С. се образувала туморна формация, която била констатирана на 26.04.2018 г. с изследвания, извършени в УМБАЛ А.Б. С.. Твърди се, че на 27.04.2018 г. на С. Д. било направено ехографско изследване и в КОЦ В. ЕООД, от което се установило наличие на формация в млечната жлеза.

Излагат се съображения, че на 07.01.2019 г. Д. постъпила отново в ответната болница с диагноза злокачествена туморна формация на горен вътрешен квадрант на млечна жлеза на дясната гърда. На 08.01.2019 г. била оперирана, като бил отстранен тумор с размер около 10 см. Престоят й продължил до 10.01.2019 г. С. Д. била изпратена на ТЕЛК за освидетелстване, като й била определена 80 % ТНР поради наличието на злокачествено новообразувание на млечната жлеза. Сочи се, че една година по-късно, на 09.05.2020 г., С.

Д. починала на 25 години в резултат на туморното заболяване.

В исковата молба се поддържа, че е била извършена некачествено оперативна техника по време на родоразрешението, като е бил засегнат пикочният мехур на жената, което е довело до неговото спукване и изтичане на урина в корема – усложнения, които били установени от хирургичен екип на същото лечебно заведение на 04.02.2018 г. Твърди се, че това довело до острото протичане и развитие на възпалителен процес, който не бил диагностициран и овладян своевременно. Сочи се, че при наблюдението и последващите диагностично-лечебни дейности не били спазени принципите за качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ съгласно чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето. Не са били извършени и своевременни изследвания, които да установят причините за болките в корема един ден след родоразрешението и намалената диуреза, и съответно да се диагностицира своевременно наличната патология, която довела по-късно до рязко влошаване на 2 състоянието на жената. Не е бил преценен следоперативният риск от настъпване на усложнения, като не е било извършвано активно наблюдение след раждането, позволяващо своевременно констатиране на усложненията. Сочи се, че е било необходимо да се назначи и извърши консултация с хирург незабавно след първите оплаквания за новопоявила се болка в корема и веднага да се извърши образно изследване, като това е било направено 3 дни покъсно, което довело до развитие на възпалението до степен на перитонит. Твърди се, че пациентката не е била диагностицирана правилно, като причина за влошаване на състоянието й е бил перитонит, развил се в резултат на споменатите по-горе пропуски при диагностиката и лечението. Също така се сочи, че пациентката е постъпвала няколко пъти за оперативно лечение на перитонит. Изтъква се, че освен това се е появило и образувание на млечната жлеза, което било свързано с невъзможността й да кърми детето и невъзможността въобще да обгрижва гърдите си, докато е в болница в тежко здравословно състояние.

Навеждат се доводи, че в резултат на това обикалянето по болници на С. Д. продължило до края на живота й – постоянно била на изследвания, консултации, операции, химио- и лъчетерапия. Сочи се, че непряка последица от това е и настъпилата й смърт две години покъсно. Поддържа се, че през цялото това време синът и съпругът й били лишени от нейното присъствие, грижа и обич. Съпругът й изцяло бил натоварен с грижите за новороденото им дете и за съпругата си. Посочва се, че въпреки всички предпоставки за своевременно диагностициране и лечение на причиненото от ответника увреждане на пикочния мехур, екипът на ответното лечебно заведение не предприел действия за тяхното овладяване и отстраняване, поради което било налице виновно немарливо бездействие на лекари, които били в трудово правоотношение с МБАЛ „Х.Б.“ АД – гр. В..

Твърди се, че всички тези неправомерни действия и бездействия нарушавали конкретни права на пациента, а именно: чл. 86, ал. 1 ,т. 1 от Закона за здравето – правото на своевременност и достатъчност на предоставената медицинска помощ; чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето – правото за предоставяне на качествена медицинска помощ; чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето – правото на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението; чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето – правото на достъпна медицинска помощ да се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Развиват се съображения, че ответникът е лечебно заведение с най-високото трето ниво на компетентност, поради което лекуващият екип е могъл и е бил длъжен да знае всички обстоятелства, свързани с лечението и възможните усложнения при родилката, и да ги съобрази, но не го е направил. Твърди се, че увреждането на здравето й не е настъпило в резултат на случайно събитие, извън компетентността и възможностите на медицинския екип, а вследствие на недостатъчни, неправилни и несвоевременни грижи, довели до развитието на перитонит, а в действителност неправилно извършеното родоразрешение поставило началото и било причина за последвалите поредица от хоспитализации, изследвания, лечения и в крайна сметка до смъртта на С. Д..

Навеждат се доводи, че вследствие на това С. Д. не можела да кърми детето си, да се грижи за него, да го гушка, да му се радва и същото било лишено от майчински грижи от първия ден на раждането му и до ден днешен. Невъзможността й да го кърми довела до постоянни здравословни проблеми, вкл. и мастектомия. Месеци наред нейният съпруг изцяло поемал грижата за новороденото им дете и за съпругата си, не можел да работи, да се радва на сина си, да води нормален живот. Постоянно водел съпругата си по болници поради влошеното й здравословно състояние. Целият му живот се преобърнал и това довело до силно психическо напрежение и нервен срив у него. Било го страх, че не може да се справи и постоянно се притеснявал за съпругата и детето си. Нейната смърт две години след раждането на сина им му нанесла трайни психически вреди, които търпял и към днешна дата. Той все още не можел да преживее поредицата от хоспитализации, болките и мъките, през които преминавала съпругата му от деня на раждането на сина им до нейната смърт.

3

Раждането на сина си свързвал със смъртта на любимата му жена. Отнето му било щастието да се радва, че му се е родил син, да изпита прекрасните мигове и занимания, свързани с това. Единственото, което той правел от деня на изписването на сина му, било да обикаля по болници за съпругата си и да намира начини да се грижи и за сина си едновременно с това.

Последният бил лишен от грижата и любовта на майка си месеци наред. Той така и не успял да получи така ценното кърмене, което при правилно извършена операция щяло да е напълно възможно. Непрекъснатите посещения на лекари и болници отделили майката от сина й и го лишили от какъвто и да е контакт с нея в най-важните първи месеци от неговия живот. Връзката, която се създава в началото между майка и дете, била унищожена изначално от незаконосъобразните действия и бездействия на ответния екип. Непряка, но свързана последица от неправилното родоразрешение, била и настъпилата смърт две години по-късно, което на практика лишило детето завинаги от майка му. В този смисъл се твърди, че причинно-следствената връзка между неправомерното поведение на служители на ответника е пряка с настъпилата увреда, тъй като ако не бил прерязан пикочният мехур на пациентката, ако това увреждане било диагностицирано и констатирано навреме, реалното състояние на жената нямало да е толкова тежко и нямало да се наложат тези последващи хоспитализации и интервенции две години поред, а синът и съпругът на С. Д. щели да се радват на нейното здраве, внимание, грижа и любов. Нямало да настъпят и последващите усложнения, свързани с мастектомията, които принудили Д. да обикаля болници месеци наред и в крайна сметка довели до пълно отслабване на организма й, настъпване на смъртта й две години по-късно. Поддържа се, че увредата е настъпила на 01.02.2018 г. – датата на родоразрешението, когато е прерязан пикочният мехур.