Решение № 37 от 25.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велико Търново, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600201 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава ХХ-та от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д.

И. Д., подадена чрез упълномощените му защитници адв.П. П. от АК-Плевен и адв.П. В. от АК-Плевен, срещу присъда № 11 от 24.03.2023год., постановена по НОХД № 169/2022год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Д. И. Д. за виновен в това, че на18.11.2018г. на път ПлевенЛовеч, в близост до разклон за с.Ралево, Плевенска община, при управление на МПС- лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджър“ с рег.

№ОВ52****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата- Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак във връзка с чл.47, ал.3 от Правилника за приложение на Закон за движение по пътищата- Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне 1 на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В26Забранено е движението със скорост, по- висока от означената- в случая 60 км/ч., като се движил със скорост 81,47 км/ч и при условията на независимо съпричинителство с П. Н. П. като водач на л.а.“Шевролет Каптива“ с рег.

№ВТ75****, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице на Т. Т. Л. и на С. Б.ова К. и средна телесна повреда на С. М. Л., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост с притискане на нерв, което е довело до трайно затруднено движение на лявата ръка, поради което и на основание чл.

343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“, предл.1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 и чл.

54 от НК, го осъдил на три години лишаване от свобода, като го признал за невинен да е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка и го оправдал по този пункт от обвинението.

На основание чл. 343г от НК, на подсъдимия Д. И. Д. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия Д. И. Д. наказание в размер на три години лишаване от свобода, за изпитателен срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда Плевенският окръжен съд признал подсъдимата П. Н. П. за виновна в това, че на 18.11.2018г. на път Плевен- Ловеч, в близост до разклон за с.Ралево, Плевенска община, при управление на МПС- лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег.№ВТ75****, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата- Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак във връзка с чл.47, ал.3 от Правилника за приложение на Закон за движение по пътищатаПътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В26- Забранено е движението със скорост, по- висока от означената- в случая 60 км/ч., като се движила със скорост 85,14 км/ч и при условията на независимо съпричинителство с Д. И.

2

Д. като водач на л.а.“Крайслер Вояджър“ с рег. №ОВ52****, по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - на Т. Т. Л. и на С. Б.ова К. и средна телесна повреда на С. М. Л., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост с притискане на нерв, което е довело до трайно затруднено движение на лявата ръка, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“б“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 и чл. 54 от НК, я осъдил на три години лишаване от свобода, като я признал за невинна да е нарушила разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка и на чл. 20, ал.

1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват- като не контролирала непрекъснато управляваното от нея моторно превозно средство, и я оправдал по тези пунктове от обвинението.

На основание чл. 343г от НК, на подсъдимата П. Н. П. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимата П. Н. П. наказание в размер на три години лишаване от свобода, за изпитателен срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимите Д. и П. да заплатят направените по делото разноски, включително и направените разноски от частните обвинители.

С въззивната жалба на подсъдимия Д. И. Д., подадена чрез защитниците му адв.П. и адв.В., присъдата е обжалвана в частта, с която подсъдимият Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал.

4 във вр. с ал. 3, б.“б“, предл.1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, както и в частта, с която подсъдимият Д. е осъден да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК направените деловодни разноски, включително и направените разноски от частните обвинители. Прави се оплакване, че в обжалваната й част първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, 3 постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен, едва когато събраните по делото доказателства, доказват обвинението по безспорен и несъмнен начин, като се твърди, че в процесния случай от всички материали в доказателствената съвкупност се налага извода, че извършеното от Д. Д. деяние е несъставомерно, като липсват дори косвени доказателства в подкрепа на извода, че подсъдимият Д. не е спазил въведеното ограничение със знак В 26, вследствие на което е допринесъл за настъпването на пътнотранспортното произшествие и неговия съставомерен резултат.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Д. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“, предл.1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

С жалбата на подсъдимия Д. е направено и алтернативно искане въззивният съд да измени присъдата в наказателната част, като намали размера на наложеното на този подсъдим наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде определено при условията на чл.55 от НК, а така също и срока на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Във връзка с това алтернативно искане във въззивната жалба се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено по размер.

От подсъдимия Д. Д., чрез адв.П. П., е подадено е допълнително писмено изложение към въззивната жалба на този подсъдим.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил дължимия анализ на всички материали от доказателствената съвкупност и е налице липса на обективна и всестранна оценка на събраните в хода на проведеното наказателното производство доказателства, респ. превратно тълкуване и избирателен подход при анализа им. Излагат се съображения, че към момента на възникване на опасността, според вещите лица извършили САТЕ, подсъдимият Д. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, както с реалната скорост за движение към този момент-81,47 км/ч,, така и максимално разрешената такава за съответния пътен участък- 60 км/ч, а така също и със съобразена с пътните условия скорост- 61,79 км/ч. Във връзка с изложеното се прави извод, че подсъдимият 4

Д. не е допуснал нарушение по ЗДвП, което да се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Възразява се, че първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда спрямо подсъдимия Д. на базата на хипотетични предположения.

В допълнение се отбелязва, че във всички изготвени от вещите лица мащабни скици на местопроизшествието, към момента на възприемане на насрещно движещият се автомобил, управляван от подсъдимата П. , автомобилът управляван от подсъдимия Д. е позициониран след границите на кръстовището за с.Ралево и следователно към този момент е отпаднала въведената забрана 130,08 метра преди това, със знак В 26, предвид разпоредбата на чл.50 от ППЗДвП.

На следващо място се излага, че в мотивите на присъдата ОСПлевен е посочил, че „ноторно известно е обстоятелството, че колкото повисока е тази скорост, толкова по-застрашени са здравето и живота на участниците в движението в конкретните произшествия и с нейното увеличаване значително се намалява шансът за преживяемост“. Възразява се, че напълно изолирано от вниманието на първоинстанционният съд е останало станивището на съдебния лекар в изготвената комплексна съдебна автотехническа експертиза, че при тези скорости е налице потенциална възможност за смъртоносни тпавми, включително и при поставен обезопасителен колан.

Излага се, че съгласно последното по делото прието експертно заключение, максималната числена стойност на скоростта, с която подс.Д. е следвало да управлява автомобила, за да предотврати настъпването на ПТП е 50,93 км/ч, но според адв.Ванев това безспорно не съставлява правно регламентирано обстоятелство от предмета на доказване по делото, по съображение, че за подсъдимия Д. не е съществувало законово задължение да управлява автомобила с такава скорост, а още повече според вещите лица съобразената с пътните условия скорост е 61,79 км/ч.

Иска се въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Д. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“, предл.1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

5

Допълнително писмено изложение към въззивната жалба е подадено и от адв.П. В., в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Д..

Посочва се, че следва да бъде направена преценка към момента, в който реално е възникнала опасността за движението, можел ли е подсъдимия Д. да предотврати настъпилрото ПТП и дали нарушаването на правилото по чл.21 ал.2 от ЗДвП е в причинна връзка с настъпилото произшествие.

Твърди се, че съгласно установеното по делото причина за настъпването на ПТП е навлизането на лек автомобил „Шевролет“ в насрещната пътна лента и последвал удар в движещият се в своята лента за движение автомобил управляван от подсъдимия Д., като за неговата отговорност е релевантен моментът, когато неправомерното поведение на водача на лекия автомобил е станало обективно видимо за него като опасност за движението му. Адв.В. счита, че , че по настоящото дело безспорно е установено, че опасността за движението на подсъдимия Д. е възникнала в момента, когато насрещно движещият се автомобил е навлязъл в насрещната пътна лента, по която се е движел Д..

Излагат се съображения, че съгласно САТЕ ударът е бил непредотвратим, не само при реалната скорост на движение на автомобила на подс.Д., но при скорост на движение в рамките на разрешената 60 км/ч, както и при движение със скорост 62,79 км/ч, която е скоростта, с която този подсъдим е следвало да се двмижи, за да може да спре в зоната на видимост на къси светлини. Посочва се, че дори и да има правна възможност за преквалифициране с прилагане на общото правило по чл.20 ал.2 от ЗДвП, с оглед конкретно установените обстоятелства, свързани с пътната обстановка, не е налице нарушение на правилата относно скоростта на движение, което да е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. С оглед на това се излагат съображения, че в конкретният случай е налице хипотезата на чл.15 от НК.