Решение № 4789 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4789 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110133168 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 127623/21.06.2022 г., с която от името на З, ЕИК ********* срещу Ю. П. П., ЕГН **********, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищцовото дружество сумата от 2434,40 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 18.09.2018 г., в гр. София, по ***********, причинено виновно и противоправно от водача на *********** – Ю. П. П., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /21.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 18.09.2018 г., в гр. София, ответникът Ю. П. П., управлявайки ***********, по бул. Джавахарлал Неру и пред бл. 751А, поради недостатъчен контрол на превозното средство виновно е предизвикал ПТП с лек автомобил БМВ, рег. № СВ4394МР, в резултат на което на 1 последния били причинени щети. Поддържа, че след реализиране на проишествието, ответникът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Посочва, че във връзка с процесния пътен инцидент на ответника е съставено Наказателно постановление № 18-4332024056/03.12.2018 г., което е обжалвано и към датата на депозиране на исковата молба в съда е влязло в законна сила. Поддържа, че към датата на реализиране на проишествието лек автомобил БМВ, рег. № СВ4394МР е бил застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при ЗД Бул Инс АД.

Поддържа още, че към датата на реализиране на горепосоченото ПТП, „Гражданската отговорност“ на водачите, управляващи ***********, включително и на ответника Ю. П. П., била застрахована при ищцовото дружество по застрахователна полица № BG/03/318000011233, със срок на застрахователно покритие 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. Посочва, че след депозирано уведомление пред ищеца, е образувана преписка по щета № 471018182200435, като са изготвени опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2434,40 лева. Твърди, че съгласно Протокол за ПТП № 1719335 от 18.09.2018 г. по описа на ОПП-СДВР, процесното ПТП е настъпило по вина на ответника П., който поради недостатъчен контрол на превозното средство виновно е предизвикал ПТП с лек автомобил БМВ, рег. № СВ4394МР, в резултат на което на последния били причинени щети, след което напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Поддържа, че до Ю. П. П. е била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 2434,40 лева, която е получена от последния на 05.05.2022 г., но плащане не било извършено.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което ответникът Ю. П. П., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати в полза на ищеца З, ЕИК ********* сумата от 2434,40 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 18.09.2018 г., в гр. София, по ***********, причинено виновно и противоправно от водача на *********** – Ю. П. П., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който е 2 напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /21.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Ю.

П. П. е депозира отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че на 18.09.2018 г., около 16:15 часа, ответникът е управлявал тролейбус инв. Номер 2914 в гр. София, по бул.

Джавахарлал Неру, както и че пред бл. 751А е реализирал ПТП с лек автомобил БМВ, рег. № СВ4394МР. Поддържа се, обаче, че ответникът не е разбрал за реализираното проишествие, тъй като контактът между двете превозни средства бил съвсем лек. Посочва се, че за да възникне правото на регрес за застрахователя по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу виновния за проишествието водач, в процесния случай, то посещаването на мястото от органите на реда, следва да е задължително, какъвтно не е бил процесният случай. Оспорва се, че ответникът съзнателно е напуснал мястото на реализиране на проишествието, като се сочи, че същият не е разбрал за реализирането на същото. Оспорва се претенцията и по размер, като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на

3 застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че делинквента след реализиране на процесното ПТП е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 от КЗ (умишлено увреждане от страна на застрахования) застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 18.09.2018 г., около 16:15 часа, ответникът Ю. П. П. е управлявал тролейбус инв. Номер 2914 в гр. София, по бул.

Джавахарлал Неру, както и че пред бл. 751А е реализирал ПТП с лек автомобил БМВ, рег. № СВ4394МР.

Същевременно, горепосочените обстоятелства се установяват и от събрания по делото доказателствен материал.

От представената и приобщена към доказателствения материал по делото застрахователна полица

„Гражданска отговорност“ на

4 автомобилистите № BG/03/318000011233, със срок на застрахователно покритие 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., се установява в производството, че гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно тролейбус инв. Номер 2914, собственост на Столичен електротранспорт ЕАД, включително на ответникът Ю. П. П., е била застрахована при ищцовото дружество към датата на реализиране на процесния пътен инцидент /18.09.2018 г./.

Механизмът на реализиране на описаното в исковата молба ПТП и участието на ответника в неговото реализиране се установяват от събраните по делото доказателства, в това число протокол за ПТП № 1719335/18.09.2018 г., акт за установяване на административно нарушение № 0667939, наказателно постановление № 18-4332-024056, решение № 5929/29.10.2020 г., постановено по дело № 4489/2020 г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав, показанията на свидетелите М. Д. М. и Аспарух Трифонов Вълев и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза. От горепосочените събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 18.09.2018 г., около 16:16 часа, тролейбус с инв. № 2914 се движи по бул. Джавахарлал Неру, в гр.

София, с посока на движение от бул. Луи Пастьор към бул. Захари Стоянов и пред бл. 751А, поради недостатъчен контрол върху МПС-то, водачът реализира ПТП с паркирания лек автомобил БМВ 318 И, рег. № СВ4394МР, след което напуснал местопроишествието.

От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на задълженията си по процесната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ищецът е заплатил в полза на ЗД „Бул Инс“ АД /застраховател по имуществена застраховка Каско на МПС по отношение на увредения лек автомобил БМВ 318 И, рег. № СВ4394МР/, застрахователно обезщетение в размер на 2434,40 лева.

Основният спорен по делото е въпрос касае обстоятелството, дали в процесния случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон.

Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, 5 като според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и създава опасност за движението; 4) в произшествието участва ППС с чуждестранна регистрация;

5) има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на МПС; 6) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него и 8) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона - чл. 125 ЗДвП.

Задължение за оставане на мястото на произшествието и изчакване на компетентните органи е предвидено и в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.