Решение № 492 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110216953 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9321863 на СДВР с дата на нарушението от 03.11.2022г. срещу М. В. А., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че наказаното лице не е собственик или ползвател на МПС, както и че не е управлявал такъв автомобил на посочената дата, прави оплаквания, че няма данни мястото на контрол да е посочено със съответен знак.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. П., с молба да се даде ход на делото, изразява допълнителни съображения, че СУМПС на жалбоподателя е било изгубено и същото е обявено за невалидно. Представя доказателства, моли за отмяна на ЕФ.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който мило ЕФ да бъде птовърден.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 03.11.2022 г. в 21:08 часа в гр. София, по бул."Черни връх" до № 11, с посока от бул."Св.Наум" към бул."Евлоги и Христо Георгиеви", действало ограничение на скоростта 50 1 км/ч за населено място.

В същото време и на същото място неустановено по делото лице управлявало МПС МЕРЦЕДЕС ГЛЕ 350 Д 4МАТИК вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер РВ****ТР със скорост на движение от 64 км/ч. или с превишение от 14 км/ч. Нарушението било установено с ATCC CORDON M2 1193, след приспаднат толеранс от 3 %. Автомобилът бил собственост на ММ Финанс БГ ЕООД с управител свидетелката М. Д..

След заснемане на нарушението, на ММ Финанс БГ ЕООД с управител свидетелката М.

Д., бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 6967388 на СДВР.

ММ Финанс БГ ЕООД се занимавало и имало предмет на дейност отдаване на автомобили на лизинг. Дружеството разполагало и със служебни автомобили, част от които бил и заснетият МЕРЦЕДЕС ГЛЕ 350 Д 4МАТИК вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер РВ****ТР. Този автомобил бил на разположение на всички служители на дружеството, като не се пазели и не се създавали регистри и не се водило отчет кой служител кога кой автомобил управлява. Когато бивал издаден ЕФ на дружеството, доброволно, този, който го е управлявал, попълвал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от името на свидетелката Д., предавал я на управителя М. Д., която без да сверява данни или да извършва проверки и без да се запознава със съдържанието на декларацията, изхождаща от нея, я подписвала, връщала на лицето, което след това я депозирало в съответната структура на МВР, а издаденият ЕФ на дружеството бивал анулиран и издаван нов на посочения в декларацията.

В предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП срок – на 30.04.2024г. М. Д. подписала декларация, изготвена от неустановено по делото лице, служител на фирмата, в която посочила, че към датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателя П.Л.В.. На основание чл. 189, ал.5 от ЗДвП първоначално издаденият електронен фиш срещу ММ Финанс БГ ЕООД бил анулиран, а на жалбоподателя бил издаден обжалваният ЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9321863 на СДВР с дата на нарушението от 03.11.2022г. За да се случи това, неустановеното по делото лице, служител на свидетелката Д., приложило към декларацията и копие на СУМПС на жалбоподателя, с което се сдобил по неустановен начин.

СУМПС №284471815 било обявено за изгубено от жалбоподателя на 03.06.2023г. с декларация, а статуса на документа бил „невалиден“ с дата на промяната 07.06.2023г.

Заявеното изгубване било направено на 03.06.2023г. в Първо РУ-Перник (лист 43 и сл. от делото).

На 13.06.2023г. било издадено ново СУМПС на жалбоподателя с № 286062394, видно от справка-картон на водача.

Собствеността на автомобила се установява по справка от ОПП СДВР към преписката.

Анулирането на предходно издадения ЕФ на собственика на МПС се установява от материалите по преписката.

На базата на всички събрани по делото доказателства съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение 2 се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От така събраните по делото доказателства обаче, макар и да се установява, че действително посоченото в ЕФ МПС е засечено да се движи със посочената в ЕФ превишена скорост, авторството на нарушението остава недоказано. Действително законът предвижда процедура, в която собственикът на МПС има възможност да посочи управлявалият автомобил водач към датата на нарушението, но в случая по делото категорично се установи, че подадената декларация до ОПП СДВР не удостоверява действително реализирали се факти.

На първо място, самата свидетелка Д. признава обстоятелствата в декларацията да са напълно неверни и същата никога да не е предоставяла автомобила на жалбоподателя М. А..

Същата отрича да го познава, да му е давала автомобила в конкретен ден, още по-малко да знае дали това лице има връзка с управлението на МПС.

Отделно следва да бъде съобразено, че към декларацията не е подадено и копие на СУМПС на лицето, доколкото към датата на декларацията – 30.04.2024г. СУМПС, което е посочено в декларацията и на което е предоставено копие в ОПП СДВР, е обявено за невалидно. Очевидно не е подадено копие на валидно СУМПС, което опорочава процедурата по отпадане на отговорността на дружеството-собственик и ангажиране на тази на жалбоподателя.

Видно и от свидетелките показания на подписалото декларацията лице – свидетелката Д., при положение, че отрича обстоятелствата в декларацията да са верни, става въпрос за злоупотреба с изгубеното близо година по-рано СУМПС на жалбоподателя, което намерилия го не е върнал на органите на МВР, а и от показанията на Д. се установява, че случаят да е подписвала декларации с данни за това лице не е инцидентен.

Категорично се отхвърля с оглед данните по делото, липсата на трудово правоотношение между ММ Финанс БГ ЕООД и жалбоподателя (вж. справка на лист 75 по делото), организацията на ползването на служебни автомобили в самото дружество и фактът, че копието на СУМПС, подадено с декларацията е било невалидно към датата 30.04.2024г., както и обстоятелството, че попълнилият декларацията отрича да е давал автомобила на жалбоподателя, авторът на нарушението да е именно М. А. не само е разколебан, а категорично се отхвърля.

В подкрепа на обратното становище е единствено декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която обаче нейният автор категорично отрича да отразява обективно реализирали се факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и 3 възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона (чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в населено място общото ограничение е винаги 50 км/ч. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място. Видно от протоколът за използване на АТСС липсва въведено друго ограничение на скоростта и е следвало водачът да се съобразява с общото такова за населено място.

Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в Д В . бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.