Решение № 66 от 26.06.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Девин, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100290 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2020 г. ищцовото дружество - „А. К. Г." ЕООД (наредител) е превело на "М. Т. С." ЕООД (получател) сумата от 12000 лева, който превод е извършен по банков път, по банкова сметка на "М. Т. С." ЕООД в „И. А. Б.“ АД, IBAN: BG93IABG74911*, с титуляр "М. Т. С." ЕООД. Счита, че ответното дружество "М. Т. С." ЕООД неоснователно се е обогатило за сметка на ищцовото дружество „А. К. Г.“ ЕООД, тъй като е получило сумата от 12000 лева без правно основание.

Счита, че фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква установяване на предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Изисква се още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, като в това число се включва и липсата на правоотношение. Счита, че по отношение на фактическия състав на пр. 1 от чл. 55, ал. 1 ЗЗД се изисква предаване, съответно получаване на нещо, като фактическо действие, за да е налице начална липса на основание. Въз основа на това съдебната практика приема, че предпоставките за уважаване на този иск са три - даване на нещо, получаване на нещо и начална липса на основание. Счита, че е несъмнено, че 1 в случая фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е реализиран - налице е даване на сумата от 12000 лева, тъй като същата е била престирана по сметката на ответника чрез посоченото по-горе платежно нареждане, налице е получаване на сумата - същата е постъпила в банковата сметка на ответника, налице е и първоначална липса на основание. При условията на евентуалност, в случай, че съдът възприеме, че сумата от 12000 лева не се дължи от ответника на основание чл. 55, ад. 1, предл. 1 от ЗЗД, то твърди, че същата сума - 12000 лева, се дължи от ответника на основание чл.

55, ал. 1, предложение второ ЗЗД - поради неосъществено основание (condictio causa data causa non secuta). Както е видно от платежното нареждане от 29.05.2020 г., като основание в него е посочено „Аванс Девин“. Твърди, че са налице устни неформални преговори между „А. К. Г.“ ЕООД и "М. Т. С." ЕООД за сключване на договор и установяване на търговски отношения между дружествата, но до сключване на договор така и не се е достигнало.

Твърди, че ищцовото дружество, с цел да привлече като бъдещ контрагент "М. Т. С." ЕООД, му е превело авансово сумата от 12000 лева, като идеята е била впоследствие същата сума да бъде удържана от възнаграждението по договора, което е щяло да получи ответното дружество. В случая сумата в размер на 12000 лева е дадена при неосъществено основание, тъй като при даването й се е очаквало евентуалното осъществяване на основанието възникване на договор между „А. К. Г.“ ЕООД и "М. Т. С." ЕООД, което обаче не е станало, т.е. авансово е заплатено възнаграждение по предстоящ да се сключи договор, но договор така и не се сключва. Твърди, че ищцовото дружество многократно е правило опити за уреждането на настоящия правен спор извънсъдебно и по цивилизован начин. Спрямо "М. Т. С." ЕООД са отправяни множество покани да изпълни задължението си с цел да се избегне настоящия съдебен процес. Ответното дружество, в лицето на неговия управител и отделни негови служители, винаги е признавало задължението си и е заявявало, че ще върне парите, но в момента нямало възможност, тъй като "М. Т. С." ЕООД било в много тежко финансово положение, и не се знаело кога последното ще се стабилизира финансово, поради което за ищцовото дружество се явява правен интерес от завеждане на делото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД "М. Т. С." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., община Д., обл. Смолян, ул. П. № *, представлявано от С. Я. Б. в 2 качеството му на управител да заплати на „А. К. Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., община Х., обл. Хасково, ул. Г. К.

№ *, представлявано от А. Д. А. в качеството му на управител сумата от 12000 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, преведена без наличие на правно основание от „А. К. Г.“ ЕООД на "М. Т. С." ЕООД по банков път на 29.05.2020 г., ведно със законна лихва от момента на депозирането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. При условията на евентуалност, в случай, че счете, че сумата от 12000 лева не се дължи от ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, то моли съда да постанови решение, по силата на което и на основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД да осъди "М. Т. С." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., община Д., обл.

Смолян, ул. П. № *, представлявано от С. Я. Б. в качеството му на управител да заплати на „А. К. Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., община Х., обл. Хасково, ул. Г. К. № *, представлявано от А. Д. А. в качеството му на управител сумата от 12000 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, преведена по банков път на 29.05.2020 г., с която ответникът "М. Т. С." ЕООД се е обогатил за сметка на ищеца „А. К.

Г.“ ЕООД на неосъществено основание, ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира за сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В о.с.з. за ищецът адв. С. С. и адв. Д. Т.. Адв. С. моли да се уважат предявените искове. Счита, че всеки един от елементите на фактическия състав на заведените искове се доказва, няма основание, няма издадена фактура като излага подробни съображения в писмена защита. Адв. Т. счита, че няма договор, факт е, че няма двустранно осчетоводена фактура. Факт е, че свидетелските показания са относно договор, който е над 5000 лева, поради което същите са недопустими. По никакъв начин не се доказа наличието на основание като излага подробни съображения в писмена защита.

В о. с. з. за ответникът се явява управителя С. Б. и адв. Д., който поддържа отговора на исковата молба. М оли съда да отхвърли както предявения главен иск, така и предявения иск при условията на 3 евентуалност. По отношение на предявения главен иск за липса на основание. Липсата на основание са доказва по един много специален начин, като счита, че в настоящия случай по никакъв начин не е доказано, издържано правно и логически едно лице да приведе без да познава друго лице, така както са първите твърдения в исковата молба, че едва ли не превел на някой друг сума без основание. Това, че в банковото извлечение е записано аванс, в платежното нареждане е записано аванс не означава, че няма основание. Върховния съд е категоричен и ясно са изброени случаите, в които Върховния съд приема, че липсва основание. Когато е неосъществено основание, съдът правилно още с чл. 140 от ГПК и с окончателния доклад по чл. 146 от ГПК изрично е посочил доказателствена тежест и факти и обстоятелства, които страните следва да доказват. При условията на пълно и главно доказване, ищцовата страна по никакъв начин не е осъществил това доказване. Кое е това основание, което не е осъществено, защо е неосъществено. Тука вече идва това, което са изложили още в отговора на исковата молба макар, че при хипотезата, че някой друг го е писал, но е заложено, че има неформален договор за баластра, за инертни материали.

Това, че нямало договор при положение, че е неформален договор, по така направените от тях възражения, което съда ги е задължил по реда на чл. 146 от ГПК са провели насрещно доказване на тези обстоятелства, а именно датата ориентировъчно, на която е сключено, предния ден преди плащането, датата на плащането, каква е била договорката, какво е било количеството материал, единичната цена без ДДС, как се фактурират, всички тези елементи, кога се доставят, как не е дошъл човека да си го приеме. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за разноски по делото.

Съдът, след като прецени изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Според платежно нареждане за кредитен превод от 29.05.2020г. „А.

К. Г.“ ЕООД е превел на "М. Т. С." ЕООД сумата от 12000.00 лева, основание за превод- аванс.

От заключенията на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ и допълнително такова, дадени от вещото лице А. С., съдът прие за установено, 4 че на място вещото лице установило наличието на депония с речна баластра с обем от 1600.00 м3. Вероятна справедлива единичната пазарна стойност на материала към дата 29.05.2020 г. в размер на 10.00 лв. /мЗ без ДДС./. Вещото лице не може да установи към коя дата е доставен материала в склада на ответника.

Съдът възприема заключенията на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ като обективни и компетентно изготвени.

Съдът намира, че предявеният иск по чл.55, ал.1 предл. 1 - во от ЗЗД е основателен и доказан, по следните съображения:

По иска по чл. 55, ал. 1 предл. 1 - во ЗЗД, и неговата основателност се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт, без да е съществувало валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

Няма спор, че с платежно нареждане за кредитен превод от 29.05.2020г. ищцовото дружество - „А. К. Г.“ ЕООД е превело на ответника "М. Т. С." ЕООД сумата от 12000.00 лева, основание за превод- аванс.

Доказани се явяват първите две предпоставки за основателност на иска, по отношение на третата предпоставка в тежест на ответника е да докаже съществуване на основание. В тази връзка, съдът разглежда соченото от ответника основание, а именно – ответникът твърди, че е получил сумата по силата на договор за продажба на 1000 кубика непреработена баластра, която е доставена от ответника, но не е взета от ищеца. В случай, че претенцията се отнася за дадена сума по договор за покупко- продажба, то условията по този договор не са конкретизирани, както и не може да бъдат доказани само с платежно нареждане, както и с данните по двете СТЕ, описани по-горе. Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за покупко- продажба, елемент от съдържанието на което е задължението на продавача да прехвърли собствеността на една вещ срещу цена, която купувача се задължава да му 5 заплати. За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за договора за покупко- продажба съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за покупко- продажба, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на продавача, така и волеизявление на купувача. Договорът, съгласно разпоредбата на чл.183 и сл. ЗЗД е двустранен, възмезден, комутативен/алеаторен, консесуален, каузален и неформален, но има хипотези, при които се изисква писмена форма за действителност.

Страните следва да изразят воля, съгласие - независимо от неговата форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно задължение на продавача да прехвърли собствеността на вещта. Съгласно принципа за свобода на договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан от гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а задължението за прехвърляне на вещта от продавача е мислимо единствено в рамките на породено правоотношение от двустранна сделка. В настоящия случай се твърди от ответника, че предметът на сключения договор за покупко- продажба за 1000 кубика непреработена баластра, равняваща се на 12000 лева, поради което и с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК договорът следвал да бъде сключен в писмена форма, която не е за действителност, а за доказване - устно постигнатото съгласие и извършено от купувача предаване на сумата, поражда правно действие за страните, но при възникнал правен спор фактът на сключване на договора следва да се докаже с документ/и, които обективирали взаимните волеизявления на страните по него. Вярно, че договора за покупко- продажба е неформален договор, но липсата на писмени доказателства за сключен договор за покупко- продажба за сума повече от 5000 лева, в случая 12000 лева изключва валидно правно основание, основано на договор за покупкопродажба. При изясняване на действителната обща воля на страните, съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора, разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е приложимо, когато спорът 6 не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. Но в конкретният случай е спорно, дали между страните има валидно договорно отношение и в тази връзка не обсъжда гласните доказателства, ангажирани от ответната страна – разпитаните по делото свидетели Ю. и К., с оглед ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК.