Решение № 1442 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2155/2024
- Вид
- Решение № 1442
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 20.12.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.367 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1442 гр. Варна, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100502155 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ГЛОБЪЛ КАРГО АСИСТЪНС“ ЕООД ЕИК 204195090 гр.Варна срещу Решение № 830от 13.03.2024г., постановено по гр.д. № 13601/2023г. по описа на ВРС, в частта, в която „ГЛОБЪЛ КАРГО АСИСТЪНС“ ЕООД ЕИК 204195090 е ОСЪДЕНО да заплати на “ВЕЛИЧКОВ ТРАНС 89“ ООД ЕИК 205592611 гр. Каспичан на основание чл. 86 от ЗЗД вр.с чл.367 от ТЗ законната лихва върху главницата от 2 220 лева, дължима за неизпълнение на парично задължение за навло по сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки по Фактура № 0000000501 от 28.09.2023г. и Фактура № 0000000500 от 28.09.2023г., за периода от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.10.2023г. до датата на плащането - 28.11.2023г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и е постановено при нарушение на процесуалния и материални закон. Сочи се, че съдът е допуснал нарушение на нормата на чл. 142, ал.2 от ГПК поради неуважаване на молбата на процесуалния представител на ответника, с която е поискано недаване ход на делото и отлагане провеждането на първо съдебно заседание поради наличието на препятствие, което страната не е можела да отстрани, а именно заболяване на адвоката. Счита се, че съдът като не е допуснал събирането на гласни доказателства за установяване на изменение в договореностите относно датата на плащане на задълженията по фактурите, поискани от страна, без да се мотивира, е постановил съдебния акт при 1 неизяснена фактическа обстановка, съотв. в противоречие с материалния закон. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна “ВЕЛИЧКОВ ТРАНС 89“ ООД ЕИК 205592611 представя писмен отговор, в който счита жалбата за неоснователна. Подновява се възражението, въведено с отговора на исковата молба, относно липсата на съгласие между страните за отсрочване момента на плащане на задълженията по фактурите. Поддържа, че падежът на плащането е установен, съгласно заявката от възложителя и приета от превозвача по всяка една от двете доставки. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Предмет на разглеждане в исковото производство е претенция с правно основание чл.367 от ТЗ от „Величков Транс 89“ ООД ЕИК 205592611 гр.
Каспичан срещу „Глобъл Карго Асистънс“ ЕООД ЕИК 204195090 гр.Варна за заплащане на сумата в общ размер на 2 220 лева с ДДС, представляваща сбор от следните вземания: 1 080 лева с ДДС, представляваща главница по Фактура № 0000000501 от 28.09.2023г. неизплатено превозно навло по сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки и сумата в размер на 1 140 лева с ДДС, представляващо главница по Фактура № 0000000500 от 28.09.2023г.- неплатено превозно навло по сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2023г., до окончателното изплащане.
Не спорно между страните, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за превоз на товари, по силата на който „Величков Транс 89“ ООД ЕИК 205592611, като превозвач, е извършил по възлагане от „Глобъл Карго Асистънс“ ЕООД ЕИК 204195090 превоз на стоки, като за заплащане на дължимото възнаграждение са издадени Фактура № 0000000501 от 28.09.2023г. на стойност 1 080 лева с ДДС и Фактура № 0000000500 от 28.09.2023г. на стойност 1 140 лева.
Съгласно неоспорените писмени доказателства превозът е възлаган от изпълнителя чрез „заявка“, изпращана на електронната поща на превозвача, в която са посочвани всички съществени елементи на поръчката, вкл. цена на услугата и падеж на плащане.
2
Така по отношение на доставката, за която е издадена Фактура № 0000000501 от 28.09.2023г., в заявката на възложителя е посочено, че плащането се извършва 10 дни след съставяне на документите за нейното извършване. Видно от представена товарителница, стоката е получена на 28.09.2023г., като съответно на договорения срок във фактурата е посочен падеж за плащане : 08.10.2023г. По отношение на доставката, за която е съставена Фактура № 0000000500 от 28.09.2023г. възложителят е посочил възнаграждение в размер на 950 лева без ДДС, като е определил падеж – 5 дни след получаване на товарителница. Отново, съгласно представена товарителница ЧМР, стоките са получени в крайната точка на превоза на 28.09.2023г., като съответно сумата по фактурата е с падеж за плащане :
03.10.2023г.
Не се спори между страните, че на 28.11.2023г. дължимите суми са преведени от ответника по банковата сметка на ищцовото дружество. Тоест налице е пълно издължаване на исковата претенция след датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.10.2023г. Плащането е извършено след образуването на исковото производство и след връчването на исковата молба на ответника.
Съгласно писменото изявление на възложителя, сега ответник, падежът за плащане на дължимото възнаграждение по договора за превоз на всеки от двата транша е изрично определен и се съдържа в заявките, които не се оспорват да се редовно получени от изпълнителя, ищеца. В съответствие с договорените основни елементи на поръчките, същите са изпълнени точно в качествено, количествено и времево отношение, поради което за изпълнителя е възникнало правото да получи в срок уговореното възнаграждение.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно в случая се касае за обезщетение за неточно във времево отношение изпълнение на договорно задължение, определено по размер от законната лихва, считано от деня на забавата до датата на пълното плащане на паричния дълг.
Неоснователно е възражението на въззивника за допуснато от исковия съд процесуално нарушение поради несъбиране на гласни доказателства. В отговора на исковата молба ответникът е твърдял, че между страните била постигната устна уговорка за изменение на първоначално договорения падеж без да е въведена конкретизация кога времево, при какви обстоятелства е извършена, между кого е постигната и какво е била мотивацията за твърдяното изменение на срока за плащане. Тези факти не са въведени и с въззивната жалба, с оглед подновеното доказателствено искане. С отговора на исковата молба не са ангажирани никакви доказателства, които могат да разколебаят достоверността на приетия между страните падеж на плащане по двата превоза. Затова и предвид обстоятелството, че е налице писмено установяване на съществените елементи на договора, вкл. падеж за плащане на възнаграждението по него, то при изрично противопоставяне на насрещната страна, правилно и законосъобразно исковият съд е приел, че липсват факти, които да бъдат доказвани чрез свидетелски показания.
Обезщетение за забава в плащането се дължи от настъпване на изискуемостта на задължението, като в настоящата хипотеза не е необходимо длъжникът да бъде канен. Това означава, че същото се дължи от деня, следващ падежа, определен в заявката, респ. фактурата, но доколкото ищецът е определил началния момент да бъде от датата на подаване на исковата молба, 3 то правилно и законосъобразно, законната лихва за забава е присъдена от 20.10.2023г. до датата на плащането 28.11.2023г.
Като е уважил исковата претенция изцяло в посочените параметри първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да потвърдено в обжалваната част. В останалата част като необжалвано решението е влязло в законна сила.
По разноските : С оглед резултат от спора пред въззивната инстанция в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за което са представени разходни документи.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 830от 13.03.2024г., постановено по гр.д.
№ 13601/2023г. по описа на ВРС, в частта, в която „ГЛОБЪЛ КАРГО АСИСТЪНС“ ЕООД ЕИК 204195090 е ОСЪДЕНО да заплати на “ВЕЛИЧКОВ ТРАНС 89“ ООД ЕИК 205592611 гр. Каспичан на основание чл. 86 от ЗЗД вр.с чл.367 от ТЗ законната лихва върху главницата от 2 220 лева, дължима за неизпълнение на парично задължение за навло по сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки по Фактура № 0000000501 от 28.09.2023г. и Фактура № 0000000500 от 28.09.2023г., за периода от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.10.2023г. до датата на плащането 28.11.2023г.
ОСЪЖДА „ГЛОБЪЛ КАРГО АСИСТЪНС“ ЕООД ЕИК 204195090 е ОСЪДЕНО да заплати на “ВЕЛИЧКОВ ТРАНС 89“ ООД ЕИК 205592611 сторените във въззивната инстанции съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4