Определение № 4819 от 24.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4819 гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20248002100742 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. В. срещу решение №.410/27.11.23 по т.д.

№.455/23 на АС Пловдив, с което е потвърдено реш.№.221/29.05.23 по т.д.№.627/22 на ОС Пловдив за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.432 ТЗ за присъждане на 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. И. В., настъпила в резултат на причинено на 9.01.21 ПТП от застрахован при ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ .... ....

Ответната страна “Лев Инс“АД оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че по делото е установено виновното противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, причинил смъртта на брата на ищеца; изяснени са подробно твърденията относно отношенията им, обосноваващи претенцията, и събраните в тази връзка доказателства. Посочено е, че разпитаният свидетел /който от ранните си години познава ищеца, живее през две улици от него и има семеен магазин с баща си, в който С. В. работи от 10-12г. като продавач/ заявява, че ищецът посещавал брат си почти всяка седмица през събота и неделя, а последният идвал при него 1 по празници; след инцидента С. не бил предишният, не можел да спи нощем, излизал много по-рано сутрин, станал по-затворен, не се отбивал вече в кафенето, пиел някакви хапчета за успокоение; продължавал да работи в магазина, за да е между хората; нямал си други близки, освен загиналия брат, на него разчитал, бил разведен със съпругата си. Според неоспореното заключение на съдебно-психологичната експертиза /СПЕ/, ищецът преживява психотравмиращото събитие за период от време, условно приет за допустим, като е имал интензивни неудоволствени вътрешни емоционални изживявания; смъртта на брат му като внезапно и неочаквано събитие нарушава неговия нормален жизнен цикъл за относителен период от време; по своето естество събитието предизвиква шоково емоционално състояние, което може да се квалифицира като остра стресова реакция; справил се е според капацитета на личността си; естеството на събитието и прякото му ангажиране с него допуска да е имал интензивно мисловно ангажиране и извънредни емоционални изживяване на шок, последвала скръб и тъга, епизоди на повишена тревожност, доминиращи нежелани и неприятни емоции, период на неспокоен сън; те, обаче, не са били с интензитет, който да е нарушил качеството на обичайното му ежедневно функциониране, няма данни за тежка житейска дезадаптация като последица и разстройство в адаптацията изобщо, понастоящем е адаптиран в сложилата се принудена ситуация, но усещането за загуба е налице; значимо повлияване има възрастта му, както и усещането за самотност заради липсата на близки роднини от семейния му кръг и липса на перспектива.

При тези обстоятелства от правна страна е намерено, че по делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на особена духовна и емоционална близост между братята, каквато визира ТР №.1/16 на ОСНГТК на ВКС - определящо кръга на материално легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Отразено е, че според същото освен лицата, посочени в ППВС №.4/25.5.61 и ППВС №.5/24.11.69, такова обезщетение са легитимирани да получат по изключение и лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди; емоционалната връзка следва да бъде постоянна, трайна и дълбока, заради съдържанието на която да се търпят морални болки и страдания от смъртта, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, като обезщетяване следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт; в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и традиционно връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра следва да бъде присъждано само в случаите, когато поради конкретни житейски 2 обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай е намерено, че действително е доказана привързаност между двамата братя и обстоятелството, че те често са се виждали, като ищецът е гостувал на брат си почти всеки уикенд; доказан е и фактът, кореспондиращ с нормално житейски случващото се, че е понесъл тежко смъртта му, като е претърпял морални болки и страдания. Посочено е, обаче, че не са ангажирани доказателства те да надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които обичайно се търпят по повод загубата на брат. Не е проведено пълно и главно доказване и за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да се отличава от традиционните връзки между двама братя, респ. която да създава по изключение активна легитимация да се претендира обезщетение за неимуществени вреди. В частност не са събрани доказателства по делото, които да установяват твърденията, изложени в исковата молба и допълнителната искова молба, че отношенията между двамата братя са били подобни като на отношения между баща и син /разликата им е 9г./, че ищецът се е грижел за брат си в детството и че тези отношения са продължили и в по-нататъшния им живот, когато и двамата братя са създали собствени семейства. Не са ангажирани доказателства и за начина, по който те са се справили в миналото със загубата на по-големия им брат, респ. за ролята, която се твърди да е имал ищецът спрямо загиналия. Не се подкрепят и твърденията, че той е бил единствен родствен близък предвид данните, че ищецът има дете – син, без да са налице каквито и да било доказателства за отношенията му с това дете. Няма надлежни доказателства и за твърденията във въззивната жалба, че С. В. бил прехвърлил на брат си своя дял от наследствен имот, тъй като разчитал единствено на неговата подкрепа /прехвърляне право на собственост върху недвижим имот чрез сделка не е допустимо да бъде доказвано чрез свидетелски показания, а писмени доказателства в тази насока липсват/. При това положение е формиран извод, че в случая не са доказани изключителни обстоятелства, които да обосновават право на ищеца да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на брат му. Посочено е /с оглед оплакванията от едностранно възприемане на СПЕ от първоинстанционния съд/ и, че в СПЕ са възпроизведени данни от проведеното от вещото лице интервю, но в тази част заключението няма доказателствена стойност за отразената по този начин фактология - то представлява надлежно доказателство само по отношение на обстоятелствата, за установяване на които е допуснато с оглед необходимостта от специални знания – психическите изживявания на ищеца от настъпилото ПТП, неговото психично състояние, има ли настъпили психически, психологически и психиатрични увреждания, и именно в тази част е коментирано и от първоинстанционния съд.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и 3 сестрите на починалия и критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица, извън очертанията на ППВС 4/61 и ППВС 5/69г.?

Следва ли когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение конкретно - за всеки отделен случай въз основа на фактите и обстоятелствата по делото?“ /ТР 1/21.06.18 по т.д.№.1/16, ОСНГТК/; 2. „Следва ли, когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно – за всеки отделен случай въз основа на фактите и обстоятелствата по делото?“; 3.“Налице ли е изключителен случай на особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за неимуществени вреди от брат или сестра, когато лицето, претендиращо обезщетение, е останало без други родственици /майка, баща, братя и сестри/?“/ТР 1/21.06.18 по тълк.д.№.1/16, ОСНГТК/; 4.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора? Дали свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани други доказателства?“; 5. „Какъв е критерият, респективно кои са предпоставките за уважаване на пряк иск срещу застраховател за обезщетение за вреди, причинени на брата или сестрата на починалия?“; 6.“Какъв следва да е интензитета и времетраенето на неимуществените вреди, които увреденото лице следва да търпи вследствие на загубата на свой близък родственик /по-конкретно брат/, за да се приеме, че същите надхвърлят нормално присъщите за съответната връзка - втората предпоставка, при наличието на която следва да се приеме, че по изключение следва да се присъди обезщетение, репариращо търпените болки и страдания?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице

Първите три въпроса са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Практиката на ВКС е уеднаквена с посоченото от касатора ТР 1/16, ОСНГТК на ВКС. Съгласно същото възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №.4/61 и ППВС 5/69, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна 4 обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №.4/61 и ППВС №.5/69 - че в случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения.