Определение № 392 от 13.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Варна, 13.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500309 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 3027/23.04.2025 г., подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител държавен инспектор А. В., с искане бъде изменено в частта за разноските Решение № 41/14.03.2025 г. по настоящото дело, в която част е осъдена Комисията да заплати на Р. Р. Р., ЕГН **********, и на Д. Н.

Х.,ЕГН ********** от гр. Шабла, обл. Добрич, ул.„Свобода“ № 2а, и двамата от гр. Шабла, обл. Добрич, ул.„Свобода“ №2а, сумата от 18 000 лв., представляваща направените по делото пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.78 ал. 3 от ГПК.

В молбата се излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, като съдът го е определил без да съобрази фактическата сложност на спора, както и наличието на задължителна съдебна практика, обуславяща липсата на правна сложност. Сочи се, че депозираният отговор на въззивната жалба не съдържа нови доводи и възражения, различни от изложените в писмените бележки. Твърди се, че възнагражденията са несъразмерно високи с оглед положения труд и направените от процесуалния представител разходи. Моли се за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените адвокатски възнаграждения. Не е уточнено в какъв размер молителят ги намира за съответстващи.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК насрещната страна Р. Р. и Д. Х. чрез адв.

К. депозират отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи се, че делото е с фактическа и правна сложност. Намират молбата за неоснователна.

1

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с жалби, както следва:

1. жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител държавен инспектор А. В., срещу Решение № 260006/07.03.2024 г. по гр.д.№ 183/2020 г. на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени исковете по чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл.

141, чл. 142, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. чл. 141 ЗОНПИ срещу Р. Р. Р., ЕГН **********, и Д. Н. Х. за отнемане в полза на държавата на имущество както следва: от Р. Р. Р. на стойност от 477 527,12 лева ; от Д. Н. Х., ЕГН ********** в размер на 69 511,52 лв.:

2. частна жалба от Р. Р. Р. и Д. Н. Х. срещу определение № 260008/12.04.2024г., постановено по същото дело, с което е уважена молбата по чл.248 ГПК на процесуалния представител на КОНПИ да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

К., в качеството му на представляващ и двамата ответници. Отговорите не са идентични по съдържание с писмените бележки, депозирани пред първата инстанция, а са изложени правни мотиви съобразно наведените във въззивната жалба възражения срещу решението.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което адвокат К. е присъствал лично, извършил е процесуални действия във връзка с представяне на нови писмени доказателства- данъчна декларация за разпределени дивиденти и мемориален ордер. В същото съдебно заседание е представен от адв. К. договор от 11.02.2025г. за оказана правна защита и съдействие на двамата ответници, както и доказателства, че сумата от 18 000 лв. – 15 000 лв.- адвокатско възнаграждение и 3 000 лв. ДДС, е изплатена от Р. на адв. К..

Съставът, като е съобразил цената на исковете, предявени срещу ответниците Р. и Х. –477 527,12 лева срещу първия ответник и 69 511,52 лева срещу ответницата Х., както и всички описани по-горе процесуални действия, обективиращи извършената от адвоката работа, както и че чл.7 ал.2 т.6 Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа определя, че минималното възнаграждение възлиза на 23 751,08 лв. за защитата на Р. Р. и 2

7 453,20 лв. за защитата на Д. Х.. Или общо сумата от 31 204 лв. без ДДС, е приел, че в полза на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер на 15 000 лв. без ДДС, респективно 18 000 лв. с ДДС. Този размер представлява половината от предвиденото в Наредбата възнаграждение.

Затова и присъдените с решението в полза на ответниците разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не са прекомерни.

По изложените съображения, не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за разноските, присъдени в полза на Р. Р. и Д. Х., поради което и молбата на КОНПИ следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3027/23.04.2025 г., подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител държавен инспектор А. В., с искане бъде изменено в частта за разноските Решение № 41/14.03.2025 г. по настоящото дело, в която част е осъдена Комисията да заплати на Р. Р. Р., ЕГН **********, и на Д. Н. Х.,ЕГН ********** от гр. Шабла, обл. Добрич, ул.„Свобода“ № 2а , и двамата от гр. Шабла, обл. Добрич, ул.„Свобода“ №2а, сумата от 18 000 лв., представляваща направените по делото пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.78 ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3