Решение № 70 от 08.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Раднево, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200147 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №******** от 13.05.2026 г., издадено от ВПД началник група в ОД на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на Х. С. Х. на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 511,29 евро /1000.00 лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Чрез жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че в обжалваното наказателно постановление е посочено единствено, че водачът се е движил в лентата за принудително спиране на АМ „Тракия“, без да са изложени конкретни факти, относно продължителността на движението, изминато разстояние, наличие или липса на аварийна ситуация, интензитет на трафика, пътна обстановка, наличие на принуда или техническа неизправност. Счита, че в процесното наказателно постановление административнонаказващият орган е възпроизвел единствено законовия текст без необходимата конкретизация на фактическата обстановка. Счита, че в наказателното постановление липсват каквито и да било данни административнонаказващия орган да е извършил проверка, относно причините за навлизането в лентата за принудително спиране, както и дали не е била налице хипотеза, допускаща временното й използване. Твърди, че е бил налице технически проблем с автомобила. Посочва, че АУАН е съставен в отсъствие на водача по реда на чл.

40, ал. 2 от ЗАНН без наличието на законовите предпоставки за това. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и 1 не изпраща представител.

Въззиваемата страна – началник група при ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на АНО – юрисконсулт Р., съдържащо искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Х. С. Х., ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от него нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, за това, че на ********г. около **** часа на АМ „Тракия“, км.**** +***, община ***, в посока *****управлявал лек автомобил „*****“ с рег. №*****, негова собственост, като водачът се е движил в лентата за принудително спиране /аварийна лента/.

НП е издадено въз основа на АУАН Серия АД №****** от 18.03.2026 г., бл. №*****, съставен от И. В. И. – ***** в сектор „Пътна полиция“при ОД на МВР - Стара Загора, в присъствието на свидетелите М. Р. М. и К. К. Б., с описана в него идентична с тази от НП фактическа обстановка. От своя страна АУАН е съставен въз основа на преписка УРИ *********/05.01.2026 г. по описа на ОД МВР-Стара Загора по подаден сигнал на Национално ТОЛ Управление при АПИ и приложен снимков материал. След установяване самоличността на водача на МПС /декларация по чл. 188 от ЗдвП, подадена от собственика на МПС/ и след като е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП, актосъставителят издал акта, изпратен до началника на РУ-Хисаря при ОД на МВР-Пловдив за предяваване и надлежно връчване. Същият е връчен лично на жалбоподателя на 02.04.2026 г., като в него липсват отбелязвания за направени от Х. възражения. По административнонаказателната преписка липсва приложено писмено възражение и/или допълнително обяснение, направени в предвидения за това 7-дневен срок от връчването на акта, поради което и доколкото подобен факт не се твърди от страна на жалбоподателя, съдът приема, че такива не са постъпили до горестоящия орган.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, а именно: НП №********** от 13.05.2026 г.; АУАН Серия АД №****** от 18.03.2026 г., бл. №*****; справка за нарушител водач; справка за регистрация и собственици на ПП; декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП; снимков материал, уведомление от АПИ2 Национално ТОЛ Управление, докладни записки и придружителни писма.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя И. В. И. и полицейските служители М. Р. М. и К. К. Б. – свидетели при съставяне на АУАН. В показанията си актосъставителят И. посочва, че са получили писмо – сигнал от Национално ТОЛ Управление за нарушение на ЗДвП, на автомобила, управляван от жалбоподателя.

Посочва, че е изпратена декларация до началника на РУ- Хисаря за установяване на собственика на автомобила. Посочва още, че актът е съставен в отсъствието на нарушител и същият е бил изпратен за връчване по делегация, но не помни дали е постъпило възражение срещу акта. Разпитан като свидетел по делото б е и полицейският служител М. Р. М., който в своите показания заявява, че е свидетел при съставянето на АУАН, за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП – за движение на автомобил в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ след получен сигнал от БГ ТОЛ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, като не му било известно да са били депозирани възражения срещу акта. Идентични са и показанията на другия свидетел при съставянето на АУАН - К. К. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се явява основателна по следните съображения:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност, предвид представената по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Вмененото във вина на жалбоподателя Х. Х. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава-извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗдвП.

Отделно от това по надлежен начин в т. ч. и чрез информацията по чл. 188 от ЗдвП е установена самоличността на нарушителя

- водач, както и индивидуализиращите белези на ППС- лек автомобил „*****“ с рег. №*****, собственост на жалбоподателя Х. С. Х..

В българското законодателство понятието „аварийна лента“ се дефинира като лента за принудително спиране. Нейното предназначение е строго ограничено до специфични ситуации, свързани с безопасността и техническата изправност, като движението по нея извън тези случаи се счита за тежко административно нарушение. Основната уредба се съдържа в ЗдвП, който изрично забранява на водачите да се движат в лентата за принудително спиране при движение по автомагистрала - чл. 58, т. 4 от ЗДвП . Тази забрана е потвърдена и в Правилника за прилагане на закона, като тя остава в сила дори 3 в случаите, когато движението е пренасочено двупосочно само в едното платно на магистралата чл. 119, т. 3 от ППЗДвП . В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице предвидените в чл. 58, т. 3 от ЗДвП изключения, а именно: повреда на пътното превозно средство; здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 от ЗДвП предвижда следните наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000.00 лв. В чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. издадена от Министъра на вътрешните работи е предвидено в хипотезата на чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП да се отнемат 10 контролни точки. Всъщност законодателят разглежда движението в тази лента като нарушение на правилата за разположение на превозните средства върху пътното платно, което създава предпоставки за инциденти и пречи на специализираните автомобили.

От прочита на санкционнта разпоредба на на чл. 178ж, ал.1, предл. първо ЗДвП следва, че законодателят допуска движение в лентата за принудително спиране само при наличието на конкретни, независещи от водача обстоятелства посочени в разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.3 ЗДвП . Те включват: повреда на ППС и здравословни проблеми на водача или пътниците. В тези хипотези водачът е длъжен да сигнализира спряното превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник /поставен на разстояние не по-малко от 100 метра на магистрала/ или включен авариен сигнал - чл. 59, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 97, ал. 4 от ЗДвП . При невъзможност за отстраняване на повредата, превозното средство трябва да бъде изтеглено от магистралата по най-бързия начин.

Предвид съвкупния прочит на доказателствата по делото именно такъв се явява и конкретния случай, доколкото се твърди, че жалбоподателят, на ********г. около ***** часа на АМ „Тракия“, км ****+***, община ****** , в посока *****, е управлявал лек автомобил, като се е движил в лентата за принудително спиране. Това твърдение наказващият орган аргументира и обосновава, изхождайки изцяло от представеният му от страна на Национално ТОЛ Управление при АПИ снимков материал. От същия този материал визуално се установява самото МПС, моментно разположено в границите на очертаната лента за принудително спиране, като в допълнително представената от

Националното

ТОЛ

Управление информация

„Преминавания в лента за принудително спиране“ са отразени датата и часа на преминаването – скоростта /57,6 км/ч/ и РЕГ № на ППС, посоката на движение, местоположението на ППС и характеристиките на пътя – Път-А-1 /автомагистрала „Тракия“/, както и GPS координати.

Разграничаването между същинско движение и навлизане в лентата за принудително спиране с цел преустановяване на движението следва да се базира на обективни критерии, свързани с динамиката на превозното средство, неговата сигнализация и крайната цел на маневрата. Основният разграничителен белег е промяната в скоростта. При навлизане с цел спиране водачът е длъжен да намалява скоростта плавно, докато достигне пълен покой чл. 92а, ал. 1 от ЗДвП . Ако превозното средство поддържа постоянна скорост, близка до тази на потока в активните ленти, или ускорява, това се квалифицира като „движение“.

Изминаването на разстояние, което

4 значително надвишава спирачния път на автомобила при съответната скорост, без той да спре, съставлява нарушението „движение в лентата за принудително спиране“ чл. 58, т. 4 от ЗДвП . Т. е. ако превозното средство се намира в аварийната лента, но не намалява скоростта си до установяване в покой и не е сигнализирано като аварирало, законодателят приема, че е налице противоправно движение.

Вземайки предвид дотук изложеното и при извършена преценка на събрания и представен по делото доказателствен материал, включително приложените към административнонаказателната преписка 2 бр. снимки, на една от които е невъзможно да се определи какво изобразява, съдът намира, че не се установява по безспорен и несъмнен начин осъществяването на вмененото на жалбоподателя нарушение.