Решение № 1270 от 23.11.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Велико Търново, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110101963 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск по чл.441 от ГПК вр.чл.74 от ЗЧСИ вр.чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че в качеството му на солидарен длъжник по изпълнително дело ****** по описа на ЧСИ И. Ц., като поръчител по договор за потребителски кредит ***** сключен между главния длъжник и кредитополучател М. А М и кредитодател „****** АД, му е наложен запор от 1******върху вземанията му по личната разплащателна сметка в „****, по която получава трудовите си възнаграждения и добавки към тях. Ищецът заявява, че изпратил до ответника искания за възстановяване на неоснователно събрани вземания за полагащо му се допълнително възнаграждение като медицинско лице в *****, които получава на основание Решение №338 на МС от 2021г. за осигуряване на условия за продължаване заплащането през 2021г. на допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с COVID19. Ищецът твърди, че неоснователно е събрано от ответника полагащото му се допълнително възнаграждение за месец декември 2021г. в размер на**** и за месец януари **** в размер на 942лв. Ищецът сочи, че предоставените му суми за работа при неблагоприятни условия във връзка с епидемичната обстановка не попадат в обхвата на необлагаемите доходи по ЗДДФЛ. На следващо място ищецът заявява, че посочените суми са несеквестируеми на основание чл.444 т.8 от ГПК, като съображенията си излага в исковата молба. С оглед изложеното отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата общо 1721лв., представляваща сбор от полагащите му допълнителни трудови 1 възнаграждения за месец декември 2021г. и месец януари 2022г., събрана неправомерно във връзка с насоченото срещу ищеца принудително изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен, по съображения изложени в отговора. Сочи, че по изп.дело №*********** на **** е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, дължимо му от *****.

Заявява, че с Постановление от 10.02.2022г. е спряно изпълнителното производство по посоченото изп.дело. Ответникът твърди, че със съобщение от същата дата *****е уведомен, че запорът остава, но не следва да се изпълнява. Ответникът твърди, че е уведомила всички трети задължени лица по изп.дело по отношение несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на ищеца. Ответниикът заявява, че след представени доказателства от длъжника е възстановила удръжките, които са били несеквестируеми. Счита, че действията по изпълнението не са незаконосъобразни, като заявява, че сочените имуществени вреди не са доказани по основание и размер, както и не съставляват вреди, а са принудително събрани суми за погасяване на задължения на ищеца по изпълнителното дело. С оглед изложеното отправя искане за отхвърляне на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно гр.дело **** по описа на ВТРС, по молба на *****АД, подадена на **** е образувано пред ЧСИ И. Ц. изпълнително дело ******, по което взискател е „**********”АД, а солидарни длъжници са М. А Мкредитополучател, К З З, К. Г. Т. и М. Д. О.-поръчители, като изпълнителният лист е издаден за сумата ****евро главница по догоор за банков кредит ********** ., сумата **** евро-просрочена договорна лихва за периода 03.04.2016г-04.02.2021г., сумата ***** европросрочена наказателна лихва за периода 03.07.2016г.-12.03.2020г., сумата ****** европросрочена договорна лихва за периода 13.03.2020г.-13.05.2020г., сумата ***** европросрочена наказателна лихва за периода 14.05.2020г. до 04.02.2021г., сумата **** еврозаконна лихва за периода 05.02.2021г.-16.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2021г. до окончателното изплащане, сумата **** евро, разноски за връчване на покани чрез ЧСИ.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил искане за налагане запор върху вземанията за трудово възнаграждение на длъжника М. Д. О. от „**********”, като е посочено при определяне размера на запора да бъде съобразено получаването от длъжника на възнаграждение на основание допълнителен трудов договор в „З*********и в „*****”. Посочени са изпълнителни способи и срещу останалите длъжници, като взискателят е направил искане за запор върху притежавани от длъжниците банкови сметки.

С разпореждане за образуване на изпълнително дело от ****е постановено изпращане на покани за доброволно изпълнение до длъжниците и извършване на справки за банкови сметки, трудови договори и др.

На 08.12.2021г ЧСИ изпраща запорни съобщения до „********* с които налага запор 2 върху банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело М. Д. О. в посочените банки.

В запорните съобщения е посочено, че на основание чл.446а вр чл.446 от ГПК запорът не следва да се изпълнява по отношение постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение несеквестиремата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

С писмо изх******постъпило при ЧСИ на 16.12.2021г.**** уведомява съдебният изпълнител, че във връзка с постъпилото при тях запорно съобщение по изп.дело ****, признава вземането, върху което се налага запор за основателно, поради което сметките са блокирани. Посочено е, че няма претенции на други лица върху същото вземане и няма наложени запори по други изпълнителни листи, както и че държимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари.

До длъжника по изпълнителното дело М. Д. О. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.*****., в която е посочено, че са наложени запори върху вземането за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя ***** и запор върху банковите сметки в „*****“. ПДИ е изпратена по месторабота на длъжника и връчена на длъжника на 16.12.2021г, чрез неговия пълномощник по изпълнителното дело.

Запорно съобщение е изпратено на 08.12.2021г. до ****** за наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. О., в което съобщение е посочено, че при запора върху трудово възнараждение удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 от ГПК. Съобщението е връчено на 20.12.2021г.на третото задължено лице.

С писмо от 21.12.2021г. ***** уведомява ЧСИ, че признават за основателно взенето по изпълнителното дело и ще превеждат дължими от длъжника по чл.446 от ГПК.

С определение от 31.01.2022г. по частно гр.дело **** е спряно изпълнителното производство, образувано по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по частно гр.дело *****. по описа на ВТРС до приключване с влязло в сила решение на спора относно съществуване на вземането.

На 10.02.2022г. ЧСИ И. Ц., във връзка с определение ***** на ВТРС, постановява на основание чл.432 ал.1 т.7 вр чл.420 ал.2 от ГПК спиране на изпълнителното производство по изп.дело ****.

На 10.02.2022г. е изпратено до ****съобщение, с което третото задължено лице е увдомено, че производството по изп.дело е спряно и запорът остава наложен, но не следва да се изпълнява, съответно следва да се превежда трудовото възнаграждение на длъжника в пълен размер.

На 25.02.2022г. длъжникът по изпълнителното дело М. О. депозира пред ЧСИ молба, с която прави искане съдебният изпълнител да информира „*****АД да му изплаща трудовото възнаграждение в пълен размер.

С писмо изх.***** ЧСИ уведомява ****, че върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор при работодателя ****и запорът не следва да се изпълнява върху 3 постъпващите суми от трудово възнаграждение и същите следва да бъдат предоставени на длъжника за разпореждане.

С молба от 04.03.2022г. М. О. е представил пред ЧСИ разпечатка от банковата си сметка, по която получава трудовото си възнаграждение. Направил е искане за възстановяване на удържаните суми за месец февруари 2022г. ЧСИ е разпоредила възстановяване на сумите.

Видно от представено по делото извлечение от банковата сметка на ищеца М. О. в „****, за месец декември 2021г., на 16.12.2021г е постъпила в банката сумата ****лв. с основание „КОВ 11 2021г.“, както и сумата ****лв.- заплата за 12. 2021г. Наредител на двете суми е ********.

На *****. е направен от „**** банков превод по банкова сметка на ЧСИ И.Ц. в ****АД в размер ****лв. с посочено основание „частично издължаване по изп.дело***.“ На ***** по банковата сметка на М. О. е постъпила сумата ****. с основание заплата м.****. На **** сумата е преведена по сметка на ЧСИ, с основание „частично издължаване по изп.дело ****“

На *****по банковата сметка на М. О. в „***** е постъпила сумата **лв. аванс за м.01.2022г. На 1****от **** е направен превод към сметка на ЧСИ в размер на ***лв „./спестяване/ частично издължаване по изп.дело №****“

На ****. по сметката на ищеца в „**** постъпват сумата ***лв.-„КОВ 12 2021г.“ и ****лв.-заплата за м.януари 2022г. На **** е преведена по сметка на ЧСИ сумата 940лв., като основание е посочено „частично издължаване по изп.дело“.

На ***** ищецът отправя искане до ЧСИ да му бъде възстановена сумата ***лв., представляваща възнаграждение за труд, като е направил искане сумата да му бъде върната в банковата сметка в ***АД. На **** сумата ***лв. е преведена от сметката на ЧСИ в банковата сметка на ищеца в „****

На **** от страна на **** е изпратено до ЧСИ писмо, в което е посочено, че във връзка със запорното съобщение, банката уведомява ЧСИ, че по сметка на М. О. има получени преводи с основание- „на ***** заплата и наредител „***“ и на ****. превод с основание COV 03.2022г. и наредител **** . С писмото Банката отправя запитване към ЧСИ дали цитираните средства да бъдат оставени на разположение на клиента в пълен размер или да бъдат преведени в изпълнение на запорното съобщение.

Видно от удостоверение издадено от ЧСИ И. Ц., от М. Д. О. са събрани през месец ***** по изпълнителното дело следните суми:

***************************************************************************************

Видно от удостоверение от ***** издадено от ЧСИ, на длъжника по изпълнителното дело М. О. са възстановени сумата **** лв. на 04.03.2022г.;**** лв.-на 04.03.2022г.;*** лв.възстановени на 06.04.2022г.

Видно от допълнително споразумение от ****г, считано от **** основното месечно трудово възнаграждение на М. О. в **** е ****лв.; допълнителни възнаграждения за проф.

4 опит и трудов стаж-***лв. за СМП-**лв..

Представени са фишове за заплата на ищеца от ***** за м.декември 2021г. и януари 2022г., видно от които, през месец декември **** е начислена и изплатена от работодателя *****сумата ***лв. с основание „ковид-11“ и през месец януари *** е начислена във фиша за работна заплата- „изп.сума ковид-12“ в размер на ***лв.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание на чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За основателността на иска по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на деликтната отговорност, а именно виновно и противоправно действие на съдебния изпълнител в хода на водения от него изпълнителен процес, в резултат на което са причинени твърдяните от ищеца имуществени вреди и техния размер. При доказването им съдебният изпълнител дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. за всички негативни последици върху имуществената му сфера, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на органа по принудително изпълнение. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от това дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.