Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 04.11.2022, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 26/2022
Вид
Решение № 96
Подписан
04.11.2022
В сила
01.12.2022
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Белоградчик, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20221310100026 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск.

В Исковата молба, ищецът „ЕТЕРИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 204354564, твърди, че от 05.12.2016 г., е собственик на Животновъден обект № 3948 – 0011 в с. Върбовчец, общ. Димово, обл. Видин и на отглежданите в него животни, изброени в пункт 1 до 34 на Исковата молба, в това число и : на 1 бр. говедо, черно – шарено № BG 30860450, 1 брой говедо черно шарено № BG 32034104, 1 брой говедо черно шарено № BG 30601046. Сочи, че въпреки, че собствеността върху животните принадлежи на него – ищеца, Държавен съдебен изпълнител при РС – Белоградчик е насочил изпълнението по изп. дело № 17/ 2020 г. по описа на същия ДСИ, върху посочените по – горе животни, по което изпълнително дело длъжник е предишния собственик на животновъдния обект и животните в него – ответника „Кръстев Милкпро“ ЕООД, ЕИК 200460844. Твърди се в Исковата молба, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист № 141 от 09.07.2020 г., издаден по гр. д.

№ 27/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по силата на който ответника „Кръстев Милкпро“ ЕООД е осъден да заплати на другия ответник – 1 взискателя по изпълнителното дело Г. Л. Я., сумата от 1 595.05 лв. Ищецът излага в Исковата молба, че животните – три броя говеда с идентификационни номера BG 30860450, № BG 32034104, № B G 30601046, били описани и обявени на публична продан по горецитираното изпълнително дело, въпреки, че не са собственост на длъжника по делото „Кръстев Милкпро“ ЕООД, а на трето лице – ищеца по делото „ЕТЕРИКА“ ЕООД.

Предвид изложеното в Исковата молба, се моли се съда да приеме за установено, че имуществото към което е насочено изпълнението по изпълнително дело № 17/ 2020 г. на ДСИ при РС – Белоградчик, три броя говеда с идентификационни номера BG 30860450, № BG 32034104, № BG 30601046, не принадлежи на длъжника по него – ответника „Кръстев Милкпро“ ЕООД.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника „Кръстев Милкпро“ ЕООД не е постъпил.

Същият не изпраща представител и в открито съдебно заседание и не взема становище по иска.

Вторият ответник по делото Г. Л. Я. е представляван в процеса от особен представител – адв. В. К. от ВАК, назначен след проведена процедура по реда на чл. 47 ГПК. Постъпил е отговор от особения представител на ответника Г. Л. Я. – адв. В. К. от ВАК, в който се изразява становище, че иска е недопустим и неоснователен.

В съдебно заседание, особения представител на ответника не се явява.

Депозирано е писмено становище.

За нуждите на делото, по искане на процесуалния представител на ищеца, са изискани, представени и приети писмени доказателства от Община Белоградчик, Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Видин, Служба вписвания при РС – Белоградчик, ТД НАП Велико Търново, офис Видин.

По делото е изискано и приложено гр.д. № 27/ 2020 г. по описа на РС Белоградчик.

По делото е изискано и прието копие от Изпълнително дело № 17/ 2020 2 г. по описа на ДСИ при РС Белоградчик.

Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна : Предвид правната квалификация на предявения иск и с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, съдът в изготвения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели в тежест на доказване на ищеца да докаже следните обстоятелства: че длъжника по изпълнително дело № 17/ 2020 г. на ДСИ при РС – Белоградчик – „Кръстев – Милкпро“ ЕООД, не е собственик на следните животни, предмет на публична продан, а именно : 1 бр. говедо, черно – шарено № BG 30860450, 1 брой говедо черно шарено № BG 32034104, 1 брой говедо черно шарено № BG 30601046.

Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Такъв е и разглеждания случай. Засегнато е право на собственост на третото лице – ищеца по делото върху животните, предмет на изпълнителното дело. Законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е, при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.

Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. В случая, изпълнителното дело не е приключило и е налице правен интерес от предявяване на иска. Съгласно т. 2 на ТР № 4/ 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл. 440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите 3 субективни предели.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се доказаха всички изброени предпоставки за уважаването на предявения отрицателен установителен иск.

По гр.д. № 27/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, е постановено Решение № 106 от 08.07.2020 г., по силата на което първия ответник по настоящото дело „Кръстев – Милкпро“ ЕООД, е осъден да заплати на втория ответник в настоящото производство Г. Л. Я., сумата от 1 595.00 лв. – арендно възнаграждение, произтичащо от Договор за Аренда от 26.02.2014 г. Въз основа на съдебно решение е издаден изпълнителен лист № 141 от 09.07.2020 г.

По силата на горецитирания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 17/ 2020 г. по описа на ДСИ при РС – Белоградчик, като взискател по изпълнителното дело е Г. Л. Я., а длъжник „Кръстев – Милкпро“ ЕООД /ответници по настоящото дело и задължителни другари в настоящото производство/.

От страна ДСИ при РС – Белоградчик, са предприети действия по събиране на вземането, като на 20.05.2021 г. е извършен опис на движимо имущество /стр. 111 от делото/, като предмет на описа са били три броя говеда, индивидуализирани както следва : 1 бр. говедо, черно – шарено № BG 30860450, 1 брой говедо черно шарено № BG 32034104, 1 брой говедо черно шарено № BG 30601046.

След извършване на описа на животните, са обявени две публични продани на животните – съответно на 30.07.2021 г. и на 03.12.2021 г., които са обявени за нестанали, поради липса на постъпили наддавателни предложения.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за доказано, че длъжника по изпълнително дело № 17/ 2020 г. – „Кръстев – Милкпро“ ЕООД, не е собственик на вещите, предмет на изпълнителното дело – 3 броя говеда: 1 бр. говедо, черно – шарено № BG 30860450, 1 брой говедо черно шарено № BG 32034104, 1 брой говедо черно шарено № BG 30601046.

Всички събрани писмени доказателства сочат на извода, че собствеността на процесните животни, принадлежи на ищеца „ЕТЕРИКА“ ЕООД.

4

По делото е представена Декларация от ответника „Кръстев – Милкпро“ ЕООД от дата 05.12.2016 г., в която същия е декларирал, че е съгласен животновъден обект № 3940 – 001, находящ се в село Върбовчец, общ.

Димово, обл. Видин, заедно със животните в него, да бъде пререгистриран на ищеца по делото „ЕТЕРИКА“ ЕООД, считано от тази дата. В този смисъл е и Заявление от „ЕТЕРИКА“ ЕООД, депозирано до ОДБХ – гр. Видин и Декларация от представителя на дружеството – Н. И. – и двете от 05.12.2016 г., съгласно които животновъдния обект и животните в него, са пререгистрирани на собственика „ЕТЕРИКА“ ЕООД. Приложен е и опис на животните в животновъдния обект от 05.12.2016 г., в който животните са индивидуализирани по вид и номер на средството за идентификация. Видно от същия опис – пункт 21, 23 и 32, собствеността върху животните, които са били предмет на изпълнение по изпълнително дело № 17/ 2020 г. – 1 бр. говедо, черно – шарено № BG 30860450, 1 брой говедо черно шарено № BG 32034104, 1 брой говедо черно шарено № B G 30601046, е преминала в патримониума на ищеца „ЕТЕРИКА“ ЕООД, считано от 05.12.2016 г.

От представената с Исковата молба Справка, издадена от ОДБХ – гр.

Видин за налични животни в ОЕЗ към 19.02.2021 г., също се установява, че собственик на трите броя говеда към този момент е ищеца по делото „ЕТЕРИКА“ ЕООД. Животните са вписани в Справката в пункт 3, 4 и 16 от същата.

От представеното по делото Писмо изх. № 524 от 15.07.2022 г. на ОДБХ – гр. Видин, представено по делото, се установява, че от 05.12.2016 г., от както е извършена промяна в собствеността на животновъдния обект и животните в него, промяна не е настъпвала и същите са собственост на ищеца „ЕТЕРИКА“ ЕООД.

Съдът, предвид многобройните събрани по делото доказателства, намира, че се доказа по един неоспорим начин, че собствеността на животните, предмет на изп. дело № 17/ 2020 г., принадлежи на ищеца по делото „ЕТЕРИКА“ ЕООД, които не са страна на изпълнителното дело и така проведеното изпълнение не ги обвързва по никакъв начин.

Значителен период от време преди образуване на изпълнително дело № 17 от 2020 г., а именно – от 05.12.2016 г., вещите, предмет на проданите, са били собствени на ищеца по делото, а не на длъжника по изпълнителното 5 дело.

Последващият правен извод от това е, че след като собствеността върху имуществото, спрямо което е насочено принудителното изпълнение не принадлежи на длъжника по него, то не следва да това изпълнение да бъде реализирано.

Безспорно е, че имуществото спрямо което се реализира изпълнението следва да е собствено на длъжника или на лице, по отношение на което се разпростират пределите на изпълнителния лист, какъвто не е разглеждания случай. Ищецът „ЕТЕРИКА“ ЕООД не е страна по изпълнителното дело, поради което и действията по него не следва да засягат каквито и да е негови права, като трето лице, чуждо на изпълнителното производство.

Предвид горните съждения, съдът приема, че ищеца успя да проведе пълно и главно доказване на предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, поради което съдът го уважава. Доказа се по неоспорим начин, че длъжника по изпълнителното производство не е собственик на вещите, предмет на изпълнението.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът уважи предявените искове, поради което и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците са страните, които следва да понесат в своя тежест направените по делото разноски от страна на ищеца, както следва : 130.39 лв. – държавна такса за образуване на делото /90.39 лв./ и държавна такса по искане за допускане на обезпечение на предявения иск /40.00 лв./, както и 1 200 лв. – за адвокатско възнаграждение на процесуален представител на ищеца, за чиито размер не е направено възражение за прекомерност, или всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца по 665.20 лв. Налице са безспорни доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., е изплатено напълно и в брой на довереника на ищеца, видно от Договор за правна защита и съдействие от 16.04.2022 г. По този начин покрити са критериите на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в 6 договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.