Решение № 22 от 24.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Смолян, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500314 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 -чл.273 ГПК

С обжалваното решение № 127/14.03.2023г по гр.д. №10/2023г Смолянският районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВРСМОЛЯН с адрес гр.См. да заплати на Д. И. С., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“К. Авр. №18 сумата от

1 238,79 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.01.2020г.- 31.11.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 245,85 лв. , представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска -04.01.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-04.01.2023г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВРСМОЛЯН с адрес гр.См., бул.“България“ №67 на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.В. П. от АКСмолян разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв. определен, съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-СМОЛЯН с адрес гр.Смолян, да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 100,00 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 120,00лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 2085/22.03.2023г от Областна дирекция на МВР - Смолян, представлявана от директора - старши комисар 1

К. П. ,против решение № 127/14.03.2023 г. по гр. д. № 10/2023 г. по описа на Районен съд – Смолян.Счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон по следните съображения.За да постанови неправилното си решение съдът е приел, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което била приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната заплата.Не споделя формираните изводи на съда.Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита ,че нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч. По аргумент на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя, който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.

187, ал. 7 /сега ал. 8/ от ЗМВР ограничава извънредния труд,но не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Твърди ,че съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР, редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187 ал. 10 от ЗМВР. Така, в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, действително е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22:00 и 6:00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Намира ,че тази наредба е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането _ работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22:00 и 6:00 часа, без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период. Твърди ,че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. положеният труд 2 извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Подобен подход е възприет и в последващо приетите наредби, а именно Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. ДВ бр. 93/2020 г., в сила от 30.10.2020 г./, Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ бр.

107/18.12.2020 г., в сила от1.01.2021 г./, Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ. бр.51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР. Следователн счита ,че положения нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка.

Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и намира ,че е недопустимо по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове е коефициент 1.143. Намира ,че преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 от КТ/, а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 от КТ/.

Съотношението е 8 ч./7 ч., т. е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е въведеният в НСОРЗ коефициент. Той е предназначен да изравни продължителността на нощния е дневния труд, като определи възнаграждението на работника или служителя тъй, че когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на нощните часове в дневни по

НСОРЗ е въведено е цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Счита ,че правилото на чл. 9. ал. 2 от НСОРЗ е неприложимо за служителите на МВР. За тях специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл. 2, ал. 2, като в чл. 2, ал. 3 приложението на наредбата е изключено за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. След като НСОРЗ е 3 неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово правоотношение, за които е предвидена специална нормативна уредба по чл. 107а от КТ, то на още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от специалния ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемането на наредба за реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР. Твърди ,че такава наредба е приета и е действала през процесния период. Следователно, касае се за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод. При различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство счита ,че не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в административно правната уредба досежно служебните правоотношения на държавните служители - полицейски органи.

Специалният ЗМВР и съпътстващата го подзаконова уредба уреждат изчисляването и заплащането на видовете труд, т.е. налице е изрично законодателно разрешение, нормативният акт не е непълен, уредбата на Кодекса на труда по подобни случаи не отговаря на целите му и не може да се прилага по реда на чл. 46, ал.

2 от ЗНА. Счита ,че субсидиарно приложение нормите на Кодекса на труда би било допустимо само, ако е предвидено в прилагания ЗМВР. Специалният закон не съдържа генерално правило, което да препраща за всички неуредени хипотези към общия Кодекс на труда, уреждащ правоотношенията по трудов договор, респ. към подзаконови нормативни актове, детайлизиращи приложението на норми от КТ. В определени, неуредени в специалния закон, хипотези е налице изрично препращане напр. чл. 190, ал. 1, 3 и 4 от ЗМВР, чл.

142, ал. 5 от ЗМВР, вкл. чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към специалната закрила по Кодекса на труда за полагащите нощен труд.Счита ,че последното препращане, противно на приетото от съда, касае само специалната закрила, не и правилото за превръщане на нощния труд в дневен е коефициент.Намира ,че за служителите в МВР този коефициент /съотношение/ е „1“ и нужда от такава трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Липсата на подобна норма в посочения подзаконов акт не е празнота, а решение на изпълнителния орган, съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд, цялостната уредба, на който се съдържа в ЗМВР.Поради това, не споделя правните изводи на съда, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още помалко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г. /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Твърди ,че с решение от 24.02.2022 г. по дело 4

№ 262/2020 г. съдът на Европейския съюз се произнесе по преюдициално запитване относно действието на чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. за някои аспекти на организацията на работното време. Прието е, че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба, която е относима към нормалната продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор полицаи и пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на работа през деня. Счита ,че е възприета позиция, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация под формата на продължителност на работното време, за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд.Относно действието на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съдът е възприел, че се допуска определената в закон на държавата - членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се прилага за работници в публичния сектор, в т. ч. за полицаи и пожарникари. Основно и съществено счита ,че е разликата в третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел.