Решение № 3528 от 31.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3528 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330110971 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор между търговци.

Искова молба на „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК 202245228, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Софлу „ № 32 ет. 5 ап. 30 , депозирана против „Техносистем инженеринг„ ЕООД , ЕИК 825304200, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул.

„Май“ № 9 ет. 1 , и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите и чл. 79 и 86 от ЗЗД.

Според фактическото изложение в исковата молба, между страните имало сключен на дата 11.09.2014г договор за дългосрочна услуга, по силата на който ищецът приел да осъществява „заваръчен надзор на производствения процес „ на ответното дружество, като подготвя заваръчните процедури , заверява сертификати на заварчици и извършва и други възложени от „Техносистем инженеринг„ ЕООД дейности, ако са във възможностите му. На свой ред, последното дружество се задължило да заплаща на ищеца сума от 360 лева месечно, в срок от 10 работни дни от датата на издаването на нарочна фактура. За непредвидените в договора, но възложени работи , цената била 14 лева на работен час на територията на България, и 28 евро – на територията на Европейския съюз. За реално извършените дейности, ищецът съставил девет фактури с описаните в исковата молба номера №187/04.05.2016г.; №190/01.06.2016г.; №194/08.07.2016г.; №200/15.85.2016г.;

№205/12.10.2016г.;

№210/12.11.2016г.;

№215/15.12.2016г.;

№219/25.01.2017г. и

№226/13.03.2016г., всяка от които на стойност от 360 лева ( с ДДС ). Фактурите били доведени до знанието на ответното дружество, което ги включило в съответните счетоводни регистри. Стойността на тези фактури от общо 3240 лева обаче останала неплатена на падежната дата и за тях ответника изпаднал в забава да плати.

На дата 19.02.2018г. между страните било подписано допълнително споразумение да разсрочване на задължения , като страните се съгласили общата сума на задължението на ответника ( 4590 лева) да бъде заплатена от това дружество на вноски – четиринадесет 1 вноски от по 300 лева с падеж на тридесето число на всеки от месеците от март 2018 до април 2019г, и една последна вноска от 390 лева , дължима на тридесети май същата година . Длъжникът отново не платил и ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК , издадена по частното гражданско дело № 1963 по описа на ПРС за 2021г. Длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК , при което ищецът иска от съда да постанови решение, с което да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземането за реално изпълнение на договорното задължение за плащане на цената – главница от 3240 лева, заповяданата за плащане лихва ( обезщетение за забава в плащането на главницата ) общо за периода от 04.05.2016г. до 29.01.2021г, ( тоест, от датата на подаеж на всяка от фактурите до датата 29.01.2021г.) и законната лихва върху същата главница от датата на подаването на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на разноските по спора.

Ответното дружество оспорва исковете, макар да признава съществуването на договора.

Прави правоизключващо възражение за липса на реално изпълнение от страна на ищеца , и правопогасяващо – за изтекла в негова полза погасителна давност , като се позовава на кратката такава. Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят направените по делото разноски.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че фактурите са редовно осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, което ги е включило в дневниците по ЗДДС и е ползвало предвидения в този закон данъчен кредит .

Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени, има и идентичност между заповяданото за плащане вземане и това , предмет на исковата претенция.

По същество, съдът прие следното:

Води се спор между търговци по реалното изпълнение на договор.

С оглед вида на облигационното правоотношение между страните , на доказване по реда на чл. 153 от ГПК подлежат следните факти: сключването на договора и реалната престация по него от страна на ищеца, ( включително поради въведеното възражение за липса на реално изпълнение ), които се доказват от ищеца; доколкото изтичането на давност всъщност съставлявава период на кредиторово бездействие , то длъжникът, който се позовава на такава , не разпоралата с процесуална възможност да докаже изтичането й, тъй като това бездействие е отрицателен по своята същност факт. Давност тече винаги. Затова при въведено от длъжника възражение за давност, кредиторът е този , които следва да докаже , че тя не е изтекла, като например е била спирана или прекъсвана.

По съществуването на договора страните не спорят. Съдът не отрича сключването му и възникналото задължение за изпълнение на съответните престации.

По възражението за липса на реално изпълнение :

Няма спор, а и се установява от заключението на вещото лице и признането на ответника в допълнителното споразумение, че фактурите с описаните в исковата молба номера №187/04.05.2016г.;

№190/01.06.2016г.;

№194/08.07.2016г.;

№200/15.85.2016г.;

№205/12.10.2016г.; № 210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.; №219/25.01.2017г. и №226/13.03.2016г., са включени в дневниците за покупките на регистрирания по Закона за данък добавена стойност ответник , и същия е приспаднал полагаемия му се данъчен кредит от 540 лева. Договора между страните обаче е неформален , доколкото носи както белезите на поръчката по смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, така и тези на изработката по смисъла на чл. 258 от същия закон . Възложилия работата / заваръчен надзор и подготовка на процедури / ответник обаче не доказва да е направил възражения против извършената работа по реда на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД . Счетоводството на ответното 2 дружество е редовно водено, и записите в счетоводните книги съставяват годно доказателство, на което може да се позове и контрагент на това дружество , което води счетоводството .Тъй като не е имало възражения против така извършената работа и тя е осчетоводена като стойност, съдът приема , че възражението за липса на реално изпълнение не е основателно.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Вземанията на ищеца произтичат от договор, който е единен правопораждащ факт по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , а плащанията на „Техносистем инженеринг „ ЕООД са предварително договорени по размер и срок – те се дължат ежемесечно , както са и издавани съответните фактури. Тъй като тези плащания са поставени в зависимост от количеството извършена в конкретния месец работа и са с различен падеж, не е налице хипотеза, която кредиторът да е приел плащане на части .

Тоест, плащанията са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в „ от Закона за задълженията и договорите и ответника може да се позове на кратката погасителна давност.

Тази давност не е изтекла. Началото на исков процес за вземането е сложено на 02.02.2021г.

, с подаването на заявлението за издаване на заповед в съда. По делото е представено споразумение от дата 19.02.2018г., с което длъжникът признава съществуването на вземането, като в споразумението са включени всички процесни фактури и е договорен нов срок и начин на плащане. Макар да не съставлява новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, тъй като не погасява задължението, това споразумение , неоспорено от страните , следва да бъде прието за признание на вземането по смисъла на чл. 116 буква „а „ от ЗЗД , което е прекъснало давността . От датата на сключюването му до датата на подаването на заявлението в съда не са изтекли три години , съответно възражението за изтекла давност също не може да бъде споделено.

Исковете са основателни.

Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответника предвид изхода на спора, като сумата по представения на л. 23 списък се завишава с допълнително направените разходи за възнаграждение на счетоводния експерт.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „Техносистем инженеринг„ ЕООД , ЕИК 825304200, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. „Май“ № 9 ет. 1, че в отношенията му с „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК 202245228, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Софлу „ № 32 ет. 5 ап. 30 , дължи плащане на сума от от 3240 лева – главница , представляваща възнаграждение по договор за дългосрочна услуга от 11.09.2014г , за което са издадени фактурите с номера №187/04.05.2016г.;

№190/01.06.2016г.;

№194/08.07.2016г.;

№200/15.85.2016г.;

№205/12.10.2016г.;

№

210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.; №219/25.01.2017г. и №226/13.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 1423.51 лева обезщетение за забава в плащането на главницата общо за периода от 04.05.2016г. до 29.01.2021г, ( или , формирано както следва: 173,21 лв. от 04.05.2016г. до 29.01.2021г.; 170,40 лв. от 01.06.2016г. до 29.01.2021г.; 166,70 лв. от 08.07.2016г. до 29.01.2021г.; 162,90 лв. от 3

15.08.2016г. до 29.01.2021г.; 157,10 лв. от 12.10.2016г. до 29.01.2021г.; 154 лв. от 12.11.2016г. до 29.01.2021г.; 150,70 лв. от 15.12.2016г. до 29.01.2021г.; 146,60 лв. от 25.01.2017г. до 29.01.2021г. и 141,90 лв. от 13.03.2016г. до 29.01.2021г), за които суми е издадена заповед за плащане № 1588/15.02.2021г. по частното гр. дело № 1936/2021, ПРС.

Осъжда „Техносистем инженеринг„ ЕООД , ЕИК 825304200, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. „Май“ № 9 ет. 1, да заплати на „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК 202245228, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Софлу „ № 32 ет. 5 ап. 30 , сумата от 977 лева разноски по делата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4