Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 17.03.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 109/2025
Вид
Решение № 131
Подписан
17.03.2025
В сила
17.03.2025
Състав
Ивайло Христов Родопски, Димитър Георгиев Цончев, Магдалена Димова Инджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800500109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на П. С. Т. – длъжник по изпълнително дело № 20187930400545 г. по описа на ЧСИ – Н. Д., рег. № 793 с район на действие ОС – София, против разпореждане от 29.11.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение Искане с вх. № 08327/27.11.2024 г. по изпълнителното дело за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като производството е перминирано, доколкото след 10.09.2020 г. не са предприемани валидни изпълнителни действия, а, ако това не бъде споделено, че след 02.09.2022 г. до датата на депозирана на жалбата – 05.12.2024 г., е изтекъл период по-дълъг от 2 години, в който не са поискани или извършвани изпълнителни действия.

В мотиви, изложени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията са следните:

1

По молба на взискателя „Електрохолд продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“) на 22.10.2018 г. е образувано изпълнително дело № 20187930400545.

На 20.11.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „УниКредит Булбанк“ АД и трудовото му възнаграждение, по който не са постъпили плащания.

На 10.09.2020 г. взискателят е депозирал молба с вх. № 04656 за предприемане на изпълнителни действия – запори върху всички вземания и суми по банкови сметки, вследствие на което е наложен запор по банкова сметка на длъжника в „Тексим банк“ АД, по който не са постъпили плащания.

На 02.09.2022 г. взискателят е депозирал молба с вх. № 05596 за предприемане на изпълнителни действия – запори върху всички вземания и суми по банкови сметки.

На 21.04.2023 г. е наложен запор по сметка на длъжника в „Изипей“ АД.

На 22.11.2024 г. е депозирано процесното Искане с вх. № 08327/27.11.2024 г. за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което с разпореждане от 29.11.2024 г. на съдебния изпълнител е оставено без уважение.

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал. 1 т. 8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно приетото в мотивите на мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.2 от ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Молба, в която е посочен начинът на изпълнение води до прекъсване на давността, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК.

В съдебната практика е изяснено още, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици (т.2 от ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС). Общото между двата е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.

В случая по делото се установи, че от момента на образуване на изпълнителното производство на 22.10.2018 до постановяване на настоящия акт, не е съществувал период от две години, в който взискателят да не е поискал или ЧСИ да не е предприемал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника. С депозираните молби са отправяни искания за 2 предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху вземания и банкови сметки и такива са налагани.

Не се споделя е разбирането, обосновано в жалбата, че след 02.09.2022 г. до 05.12.2024 г. липсват изпълнителни действия. Въз основа на Молба с вх. № 05596 от 02.09.2022 г. от взискателя, на 21.04.2023 г. съдебният изпълнител е предприел изпълнително действие, като на 21.04.2023 г. е наложил запор по сметка на длъжника в „Изипей“ АД. Именно това е последното предприето изпълнително действие и от извършването му започва да тече нов преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който нито към момента на отправеното искане, нито към постановяване на настоящото решение е изтекъл.

Ето защо жалбата е неоснователна и като такава да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на П. С. Т. за отмяна на разпореждане от 29.11.2024 г. на ЧСИ – Н. Д., рег. № 793 с район на действие ОС – София, постановено по изпълнително дело № 20187930400545.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3