Решение № 673 от 23.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Плевен, 23.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430202426 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 22-0256-000356/19.10.2022г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М.

Д. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита същото за незаконосъобразно - издадено в разрез с императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН, без да излага конкретни съображения в тази насока; наред с това, отново бланкетно, оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство. На тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Изтъква, че нарушителят не е знаел за служебната дерегистрация на управляваното от негова страна МПС и в този смисъл - че НП е издадено в разрез със задължителните указания по тълкуване на Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Пледира за отмяна на НП и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лева, за което 1 представя нарочен списък.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА

МИТРОПОЛИЯ – представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №0653716/10.08.2023г. от страна на А. Д. А. – ПИ при ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля П. П. М. и нарушителя – М. Д. А.. Съставен е за това, че н а 10.08.2023 г. около 11:40 часа, в С.***, УЛ.“***“ управлява л.а."***", с peг. №***, като автомобила е с прекратена служебно регистрация на 23.05.2023г., поради липса на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят е възразил, че автомобила не е негова собственост и не е уведомен за служебно прекратената регистрация; допълнителни възражения не са постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Междувременно, по случая започнало бързо производство пр.пр.

№5064/2023г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, което приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.08.2023г., като бил сезиран административнонаказващия орган, за преценка на предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност.

При описания процесуален развой и сезирането от страна на Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М. Д. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.25 – 36 от делото/. Не са налице твърдяните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – на императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН, в каквато насока се отправя бланкетно оплакване в жалбата. Напротив, внимателното запознаване със съдържанието на атакуваното НП разкрива, че то съдържа надлежни описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, 2 обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които го потвърждават, посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наложените административни наказания.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите А. Д. А., П. П. М., писмени доказателства /л.8 – 21, л.61, л.65 – 67 от делото/.

Показанията на двамата свидетели са относително подробни, убедителни и не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са изцяло в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията и собствеността на процесния автомобил, представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН. Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в НП фактическа обстановка, като няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за водачите - да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят М. Д. А. не е изпълнил това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със служебно прекратена регистрация на 23.05.2023г,. В този смисъл, деянието се явява обективно съставомерно. Във връзка със субективната му страна, по делото беше представена справка от ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.66/, от която се установява, че собственикът на процесното МПС – С.И. А.А – майка на жалбоподателя, не е била надлежно уведомена съобразно чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни 3 средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство…“/. Наред с това, не се събраха доказателства, че на М. А. е било известно, макар и по друг начин, за така извършената от органите на МВР, дерегистрация на управляваното от негова страна МПС.

Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а М. Д. А. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е извършил. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 700 лева, което се претендира, действително е прекомерно. Касае се за казус с елементарна фактическа и правна сложност, а съдебното производство е приключило в едно съдебно заседание. Поради това, възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева, което Съдът преценява като справедливо и съответно на случая. Ето защо, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати н а М. Д. А. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 4 0 0 лв.

/четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №2426/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски в размер над 400 лева, до 700 лева, поради прекомерност.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление

4

№

22-0256-000356/19.10. 2 0 2 2 г . на

НАЧАЛНИК на

РУ-ДОЛНА

МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М. Д. А. ЕГН:

********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН д а заплати н а М. Д. А. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №2426/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в размер над 400 лева, до 700 лева, поради прекомерност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5